Прегърни ме. Разбери ме.

Защо Видин е най-бедният град в Европа?
Кое е най-красивото място в града?
Докъде е стигнал по Дунава плаващият остров?
Кой е най-интересният документ, който се пази в Държавен архив Видин?

…
Какво работи журналистът?

Каква е разликата между репортер, водещ, оператор?

Каква е разликата между преса, радио и телевизия?

Това са съвсем малка част от въпросите, на които двадесет деца от ателие „Прегърни ме“, София, търсеха отговори в ролята си на журналисти през априлската ваканция тази година във Видин. Чудесно е, ще си кажете, да заведеш деца от София на екскурзия във Видин, за да си играят на журналисти и да учат нови неща по забавен начин, пък и да опознават родината. Не само е чудесно, но и такава ваканция може да преобърне живота ти, ако си изоставено дете и живееш в институция, ако си нямаш почти никой, който да ти показва света, да те води, да те окуражава да го откриваш, да те потупва по рамото с „браво“ и „ти можеш“, да ти показва смисъла от ученето. Как без такъв човек да разбереш за какво те бива? А ако имаш талант, кой да го открие?

Тези въпроси занимават вече 14 години журналиста Милена Нейова, създател на сдружение „Прегърни ме". Нейното творческо ателие за добри и талантливи деца с нерадостна съдба „Прегърни ме" в София е техният „пашкул от любов“, както би казала писателката Теодора Димова. Ателието приютява малки и големи момичета и момчета, които идват да творят по два-три часа седмично всеки петък, събота и неделя. Идват от 7 центъра за настаняване от семеен тип на изоставени деца от София и от село Дрен, радомирско. Рисуват, пишат приказки под ръководството на професионални художници и писатели, срещат хора от различни професии, които им разказват за работата си, пътуват, за да опознават родината, пътуват на творчески и морски ваканции, ходят заедно на кино, цирк. Милена е впрегнала съпруга си, семейството си,  всичките си приятели и приятелите на приятелите, за да го има ателието. Един помага с контакти, друг с дарения, трети с това, което умее. И така година след година. Много пъти е била със сметки на нула, с мисълта „Край. Това беше“. Но как да спреш, когато децата, които си подкрепял години напред, вече изучават изкуства в художествените гимназии и университети, а другите – малките – вече рисуват портрети на Фрида Кало като големи художници…

Милена Нейова с две от децата на „Прегърни ме" - Ники и Анио. Ники вече учи в художествена гимназия, а Анио е студент по изкуства с преподавателски профил и се включва в творческата ваканция във Видин като учител.
 

След едноседмичната ваканцията във Видин вече има две момичета, които искат да станат журналисти. Милена смята, че имат талант и ще им помага да го развиват. А за да я има журналистическата ваканцията, на Милена и екипът й пък помагат от VIVACOM чрез програмата си Регионален грант* за подкрепа на инициативи на граждански организации и читалища. „Прегърни ме" получават финансиране за проекта си с името „Разбери ме", а той е точно с това име, защото Милена смята, че в голямата си част децата в институциите са нечути и неразбрани.

„В групата за Видин включихме 20  деца, от 10 до 16 годишни. С нас бе журналистката Мария Милкова. Всеки ден след закуска се събирахме за кратка лекция и говорихме за това що е то журналистическата и репортерска работа, а след това им поставяхме конкретни задачи и тръгвахме из града. Първия ден ходихме до Държавен архив Видин, където след предварителна подготовка за интервю децата имаха среща с директора. Тя им разказа какво е това място, разходи ги из сградата и им показа огромните библиотеки, в които се съхраняват документите. Най-много ги впечатлиха снимките от голямото наводнените във Видин през 1942  г., когато целият град е бил като голямо  езеро и хората са се придвижвали с лодки. Всички интервюта и репортажи, които децата направиха във Видин, скоро ще излъчим по Дарик Радио в предаването „Кой говори?" с водещите (и големи приятели на децата) Нина Александрова и Пролет Велкова“ – споделя Милена.

.

През втория ден посещават крепостта Баба Вида. Там, отново след предварителна подготовка, децата правят репортажи, пишат за „прекрасната  и живописна гледка към Видни и река Дунав“ и „за страшните и зловещи места в крепостта“. На третия ден тръгват из града, за да анкетират видинчани по въпроси, които вълнуват децата. Като например – „Кое е най-красивото място в града?, Какво искате да се промени?, Вярно ли е, че Видин е най-бедния град в Европа? Защо?“. 

Измислят си и игри, като тази за наблюдателност – след разходка от едно място до друго  децата трябва да си затворят очите и да разкажат подробно какво са видели по пътя.

„Едно от най-интересните неща, които организирахме, бе малко студио в хотела, където децата играха на водещи и гости. Задаваха си въпроси за нещата, които ги вълнуват. Тези кратки  2-3 минутни интервюта също ще излъчим по Дарик. За мен те са истински покъртителни, защото в повечето случаи са свързани с трудната съдба на децата - споделя Милена. - „Стигне ли се до въпроси за мечти и желания, всичко се свежда до майката. Голяма част от тези деца имат майки и това е още по-мъчително за тях, защото знаят, че майка им не ги иска, не може да ги отглежда или е някъде там далече“ – допълва тя и споделя част от въпросите и отговорите на децата:

– Най-интересният човек, който познаваш?

– Казва се Венко. Много е висок и е много позитивен. Може да слуша. Веднъж си говорихме два часа, дори малко поплаках, защото сякаш бях натъпкала всичко в сърцето, дълбоко, дълбоко. И той ми помогна да го намеря, да се освободя, защото бях много наранена от хората, които обичам.

– Какво е душата?

–  Живее в сърцето. Но е много потайна. Мълчалива. Топла. Обича. Тя е всичките чувства. В тебе. С теб е.

–  Кога тъгуват хората?

–  Когато времето тъгува, когато е мрачно.

–  Какво би направил, ако имаше вълшебна пръчица?

–  Магияя! Да не свършва ваканцията. Или да останем във Видин поне още една седмица!

–  За какво мечтаеш? (с три отговора на три различни деца)

–  Да ме осиновят.

– Най-много мечтая да се върна при майка ми. Сега в момента ми липсва най-много тя и никой друг. И сестричките ми, де. Аз ги наричам джуджета, защото са малки.

–  Мечтата ми е да заживея при майка ми.

– Затвори очи и си пожелай нещо?

–  Да порасна по бързо, за да съм свободна. Да си имам мое семейство. Да построя дом за бездомни хора и животни.

– Любим твой спомен?

–  Майка ми умее да прави хартиени корабчета, а аз си играех да ги пускам в паница.

– Какво може да те зарадва?

–  Може да ме зарадва, ако видя майка ми.

Прегърни ме, разбери ме…

В групата във Видин участва и момиче на 14 години, което Милена познава отскоро. От центъра, в който живее, я предупреждават, че е трудно дете. „В началото се държеше много грубо, нахално, отговаряше, но виждах през тази броня от лошотия и грубост какво добро същество се крие вътре в него. Това дете е с ужасяваща, драматична история, която дори не искам да разказвам. Сложила си бе маската на страшна и лоша и така живееше, но след  три месеца посещения и работа в ателието при нас, тя се превърна в едно от най-милите,  усмихнати и спокойни деца. Знае, че при нас може да срещне само обич, подкрепа, разбиране, грижа и няма защо да върви с лакти и нокти напред. Не е трудно, децата бързо разбират, когато поговориш с тях спокойно и им обясниш, че хората тук са им приятели, когато ги подържиш в прегръдката си. А когато този ток топлина премине, телцата и лицата им се отпускат. Сега това момиче е наша стипендиантка и я подготвяме за кандидатстване в гимназия“ – разказва Милена. Сдружение „Прегърни ме“ все още няма отделен фонд за стипендии, ноуспява с дарения да отпуска на талантливите си ученици по 60-70 лв. на месец в подкрепа на образованието им. Вие също може да подкрепите тази тяхна кауза на Платформата, където в момента има кампания за набиране на средства.

Да нарисуваш Сляпата Вайша

Друго много интересно нещо, с което децата се занимават последните месеци е да рисуват по разказа на Георги Господинов „Сляпата Вайша". „И понеже разказът няма финал, децата, с разрешението на автора, измислиха и края. Предложихме му го, заедно с рисунките, които той много хареса. Сега правим ръчно изработени книжки с илюстрации по „Сляпата Вайша“. На 17 ноември Господинов ще бъде при нас и ще подпише лично първите 10 от тях“– разказва Милена и споделя какво им е написал той по повод книжката: „Ако на този свят чудото още е възможно, то може да бъде направено само от деца.Децата от ателие „Прегърни ме“ са прочели, нарисували и довършили една моя история, която стои недовършена от години. Казва се „Сляпата Вайша“. На тази история й се случиха много чудеса  през годините, но едно от най-хубавите е, когато видях тези рисунки и особено края на историята. Сляпата Вайша вече може да гледа и с двете си очи в настоящето, защото е открила нещо много хубаво и просто, няма да издам какво. Благодаря на тези деца, които успяха да съберат очите й. Ваш, Георги“

Тя се надява, че идването на писателя ще съвпадне с официалното начало на осъществяването на една нейна голяма мечта. До края на ноември ателие „Прегърни ме“ предстои да открие първата у нас галерия за детско изкуство. Това става възможно благодарение на финансирането от програма Социалното приобщаване, борба с бедността и дискриминацията. Но в момента се набират допълнително средства за ремонт на помещението, което ще събира 40 деца, за да рисуват заедно, да пишат приказки, да играят театър. „За това мечтаех, да имаме по-голямо наше място, където да събираме повече деца, да каним гости и да правим истински изложби“ – разказва Милена. Смятат да открият изложбата с оригиналите на ръчното правената книга „Сляпата Вайша". Разбира се, ще бъдат подредени  и серия от картини на ангелска тема, защото творби с ангели са запазена марка на ателие „Прегърни ме“.

След галерията Милена мечтае да имат и Къща за добри и талантливи деца с нерадостна съдба, където да развият още ателиета и да събират още повече деца. А ако попитате едно от децата – Джули – какво е според нея „Прегърни ме“ тя с тънко и приповдигнато гласче, съвсем официално ще ви осведоми: „Ателие Прегърни ме – красиво място за добри хора“.

Можете да подкрепите каузата на ателие „Прегърни ме":

• – с кратко съобщение на DMS номер 17 777 с текст ATELIE;
• – като си купите специалния нов календар с портретите на децата на Фрида Кало. За поръчки тел. 0878 171 440 (Милена Нейова) или e-mail: milena_neyova@abv.bg;
• – като дарите в Платформата за каузата 21 ГРАМА НАДЕЖДА за стипендии на талантливите момичета и момчета;  
• – даритеза галерията за детско изкуство.

*Очаквайте началото на петото издание на програмата VIVACOM Регионален грант на 21 ноември 2019 г. С програмата компанията подпомага развитието на регионите в България и насърчава участието на местните общности, като предоставя безвъзмездно финансиране на граждански организации, спортни клубове, читалища, настоятелства на училища и детски градини от цялата страна, за да осъществят проекти на местно ниво. Инициативата се провежда в партньорство с Български център за нестопанско право.

Снимки: Сдружение „Прегърни ме"