Мечтата за дядовата къща връща един научен работник от Англия в търговищко село

Голям слънчев двор посреща гостите в една необичайна къща в търговищкото село Надарево. Къщите всъщност са три, но за тях ще ви разкажем по-късно. Самото село е встрани от главните пътища и дотук няма как да стигнете случайно. Отклонението обаче си заслужава всяка минута, ако искате да избягате от бетонния градски делник.   

Надарево е живо място, с около 300 постоянни жители, които си имат избираем кмет, читалище, средищно училище. И една атрактивна гражданска организация, която е избрала селото за своя база и осигурява както много гости, така и поминък за местните хора.

Вече пета годинафондация „Ботаника лайф“ разработва тук биоградини и опитно поле, където  отглежда плодове, зеленчуци и билки, и се опитва да възроди забравени стари български култури.  Мисията на организацията е да насърчава устойчивото земеделие, като обучава младежи и фермери от цялата страна и подкрепя творческите идеи и иновациите в областта на екологията и пермакултурата. 
 

Макар и млада, фондацията вече е добре известна сред почитателите на биоземеделието.  На площ от 30 декара „Ботаника лайф“ отглежда своите екологично чисти продукти, като прилага традиционни практики за обработка на почвата, без торове и химикали.

Екоземеделието се радва на все по-голям интерес, а градините на фондацията осигуряват учебен терен за младежи от професионални гимназии, за малчугани от детските градини и за любители градинари от цялата страна, които искат да отглеждат качествена и здравословна храна.

Базата на „Ботаника лайф“ в Надарево работи като Зелено училище за деца до 15 години и Зелена академия за млади предприемачи до 29 години. Освен това развива менторска програма с практически уроци по земеделие с участието на хора от местната общност. Тук е разкрито и социално предприятие, подпомагащо трудовата реализация на младежи в неравностойно положение. Цялата тази дейност напълно оправдава слогана на организацията: Правим всичко с любов към децата, земята и природата!

.

От мечтата за дядовата къща до Ботаника Лайф

Всичко започва с една мечта – да върнеш живота в дядовата къща. Но не като място за лятна почивка, а като истински дом, който ще предадеш и на следващите поколения. 

„Нещата са много лични, както в повечето случаи, когато човек тръгва да се занимава с някаква кауза“, казва създателят на фондацията Апостол Апостолов.  И обяснява как той – филолог, учител, научен работник в Англия – се е върнал към корените на рода си в едно българско село и към земята.  

Апостол е от Търговище, завършил е английска филология, за кратко е бил учител и лектор в университет.  Заминава за Англия, където живее и работи почти 10 години. Продължава образованието си в направление „социология на младежта“ и се занимава с наука. „Там, за разлика от България, науката и научните ръководители са добре платени. Но за мен това не беше най-важното. Най-важното е да намериш смисъл в живота, и аз го намерих в това село, защото то ми е много близко, тук са ми корените“, признава Апостол.  

Апостол Апостолов

През 2012 г., след смъртта на баща си, научният работник в Англия се оказва наследник на дядовата си къща в търговищкото село Надарево и на семейните земи. „Беше лудост да се разделя с тях, защото знам колко усилия са положили предците ми да построят дом, да обработват земята. И си казах - ще направя нещо с това богатство“, припомня си Апостол. И подчертава, че в едно семейство истинското богатство са къщата и земята.

„В Англия имах други идеи, да се занимавам с деца, с образование. Но когато се разделиш с родителите си, започваш да си задаваш въпроси: оттук нататък какво ще правиш, за какво ще живееш?“. И Апостол решил, че уреденият живот в Англия не е точно това, което иска, защото утъпканите пътечки не го удовлетворяват. За да има прогрес, за да се случва нещо в нашата красива държава, човек трябва да има буден мозък, да мисли, да търси, убеден е създателят на Ботаника Лайф.

Идеята за тази организация се ражда спонтанно. Апостол на всяка цена искал да запази дядовата си къща и земята, макар че тогава не разбирал нищо от земеделие.  Единият му прадядо обаче бил опитен градинар, ходил да учи унгарците на земеделие и тази семейна история се превърнала в стимул за емигранта от Англия. След като някой в семейството се е справил толкова добре, защо и самият Апостол да не го направи, макар че неговата кауза е малко по-различна от чистото земеделие. „Аз обичам да работя с деца, с младежи, да давам някаква посока на хората да се развиват. Затова с приятели и съмишленици направихме Център за младежко участие и устойчиво земеделие“, обяснява Апостол.

Екипът му се опитва да възстанови устойчивото земеделие – чисто, локално, съобразено и с природата, и с нуждите на хората. „Природосъобразното земеделие е различно от това да произвеждаш биопродукти за хипермаркета“,посочва Апоостол и обяснява:  Устойчивото земеделие не само дава чиста храна, но и означава правилно отношение към земята, към животните и растенията, така че да ги запазиш и бъдещите поколения да се възползват от същите богатства, които имаме и ние. Това е устойчивото земеделие – имаш днес, оставяш и за утре. На това Ботаника лайф се опитва да научи и все по-многобройните си последователи.

Училище за екоземеделие

„Казах си, че трябва да има млади хора в България, които искат да правят устойчиво земеделие. И наистина има, някои започват, защото е модерно и го осъзнават в крачка, други целенасочено са тръгнали по този път. Например, на младежите от професионалните гимназии вече им е светнала лампичката и училищата въвеждат предмети по агроекология. А като дойдат при нас, виждат какво е агроекология, какво е устойчиво земеделие“, обяснява Апостол.

Вече няколко години Ботаника Лайф работи съвместно с професионалните гимназии по земеделие от Попово и Търговище, тук на обучение идват и младежи от Силистра. „Именно това е смисълът на нашата дейност – за да има бъдеще за устойчивото земеделие, то трябва да влезе в училище“, обобщава Апостол. И подчертава, че фондацията не е училище, въпреки че прави обучения. „Ние се занимаваме с неформално образование. Обясняваме теорията, показваме как става на практика на полето, но обичаме да го правим много разчупено, с игри и различни занимания за работа в екип. Опитваме се да бъдем житейски учители, житейски наставници. Кой колкото може и каквото е научил от живота“, коментира създателят на фондацията.

В екипа на Апостол са събрани интересни хора, обединени от каузата на Ботаника Лайф. Кирил и Маги са семейство от Бургас, което се грижи за базата в Надарево. И те като Апостол са се върнали на село от чужбина. „Намерих ги по един авантюристичен начин, с обява, че търся семейство, което иска да смени градския живот със селски. След като разгледахме над 100 кандидатури , се спряхме на Кирил и Маги, които тогава живееха и работеха в Германия. Както много други българи, имаха добри доходи, но бяха стигнали до разбирането, че не всичко е пари и не се живее най-добре в чужбина“, разказва Апостол. След като получило покана от него, семейството решило да се върне в България и сега е важна част от екипа на Ботаника Лайф. Те разбират какво правим на село и защо го правим по този различен начин, не пести похвалите си Апостол.  Кирил е и професионален готвач, което е голям плюс за работата на фондацията. Когато в базата има групи за обучение или гостуващи семейства, Кирил им осигурява прясна храна с продукти от градините на Ботаника Лайф. В менюто на комплекса има вкусни вегетариански и вегански ястия, както и позабравени български рецепти, които се радват на много почитатели. 

В екипа на гражданската организация има и учител по биоземеделие. Галя Пенчева, освен че учи младежите, си има и собствена градина, която гледа по принципите на пермаземеделието, постоянното земеделие, за което няма мъртъв сезон. Ботаника Лайф много разчита и наагронома Петър Петров, който бил открит по същия авантюристичен начин с обява, припомня си Апостол. Оказало се, че агрономът живее в Сливен, но толкова харесал идеята на фондацията, че се преместил в търговищкото село и даже вече си е купил къща в него. „Когато един човек е мотивиран да направи нещо, той прави промяна и в собствения си живот. Така направи и Петър, и не съжалява нито миг“, казва Апостол. Сега двамата проверяват старите и новите техники за обработка на земята.  В екипа на Ботаника Лайф е и съпругата на Апостол, педагог, която се занимава с групите от малки деца. Защото учениците от професионалните гимназии са много важни, но фондацията работи и с деца, за да ги приобщи от малки към грижата за земята и природата.

В базата се организират редовно и обучения за възрастни. Това лято са проведени два едноседмични курса с хора от цялата страна, които искат да се научат на чисто земеделие. „Наистина има хора, които се интересуват и са готови да дойдат от другия край на България, за да видят какво и как правим“, радва се Апостол. В рамките на една седмица се организират лекции и практически занимания на опитното поле, така че любителите градинари да научат всички тайни.  Тъй като фондацията не използва торове и химикали, културите се третират с билкови разтвори. „Показваме на нашите курсисти кои билки ползваме за пръскане на растенията, заедно с тях правим билкови отвари и настойки.  Тази инициатива се оказа работеща и съм много щастлив“, признава Апостол.

Градините на Ботаника Лайф

Фондацията има общо 30 декара земя край селото, която обхваща десетина декара зеленчуци, овощни градини, поляна и езеро. На това опитно поле се гледа от всичко по малко – всякакви сезонни зеленчуци като домати, краставици и пипер, но също и нетрадиционни или забравени култури.

В есенния двор сега ще ви посрещнат щайги с червено цвекло и пащърнак. Пащърнакът е стара култура, която не е много популярна, но хората, които я познават, я търсят, защото е полезна и вкусна, обяснява Апостол. Екипът има и малка плантация от аспержи и се опитва да възроди тази традиционна в миналото култура. В началото на миналия век България е била дори износител на аспержи, но през 50-те години тази култура спира да се отглежда и отмира. Апостол смята, че тя може да бъде възродена.

„Целта е да показваме от всичко по малко. Ето, пащърнакът почти не се сее, вероятно защото е доста труден за отглеждане, пуска много дълъг корен и трябва да имаш рохкава почва, богата земя. Бамята също е рядък продукт, търсят го, но никой не гледа, защото е трудоемка и иска много влага“, обяснява Апостол.

Отгледаните екопродукти изхранват гостуващите групи в базата или се консервират, а една съвсем малка част може да бъде купена. Консервирани чушлета, специално смесени със сорт от Тоскана, сушени чери доматки, слънчеви кисели краставички и буркани с бамя са подредени по слънчевите первази и грабват погледа на гостите. 

В базата има специално оборудвана демонстрационна кухня, където учениците след занятия могат сами да си приготвят храната с помощта на професионалния готвач. „Тогава се усеща истинският вкус на храната, която първо си отгледал, после си я набрал и след това си я сготвил“, коментира Апостол. 

А гордостта на екипа е петмезът – едно от най-трудно произвеждащите се сладка. Прави се от захарна метла (сорго), която се пресова през специална преса, а след това сокът се сгъстява на бавен огън. Вече почти никой не прави петмез, или маджун, както е известен, и Апостол положил големи усилия да намери машинка за изстискване на соргото.  Сега с гордост показва бурканчетата с тъмно сладко.

Дядовата къща отново живее

Вече 4 години Апостол реставрира къщата на дядо си и работата още продължава. Междувременно в големия селски двор е построена и посреща гости модерна хотелска част, а най-старото жилище на фамилията е ремонтирано и превърнато в учебна кухня и семинарна зала.

Всъщност, голяма част от реставрацията на дядовата къща се прави от екипа на фондацията, защото на село е почти невъзможно да се намерят майстори. „Едва намерихме дърводелци да възстановят старите прозорци. Струваше ни много усилия и време, за парите изобщо не говорим.  Вече почти няма майстори,  които се занимават с реставрация, това не се цени у нас, за разлика от други държави“, разказва Апостол. Но дългите му усилия са дали прекрасни резултати – дядовата къща, строена през 50-те години на миналия век, отново възвръща автентичния си вид със старите прозорци и врати.  Сега ремонтът продължава вътре в къщата, а на тавана ще има библиотека. „Баба ми беше книжарка и е купувала много книги, имаме кашони с книги, които трябва да се съхраняват, затова решихме да направим библиотека“, обяснява Апостол.

Избата под къщата, изградена от три вида дялан камък, ще бъде своеобразна демонстрационна зала за продукцията от градините. Тук ще се съхранява консервираната зимнина и бутилираните сокове. В избата вече са складирани буркани със слънчеви краставички, т. нар. лятна туршия, приготвена без консерванти, така, както се е правела по времето на баба му.  Помещението е почти готово и веднага грабва погледа с автентичните каменни стени. 

.
С топла връзка къщата е свързана с най-стария дом на семейството – приземни стаички, които вече са ремонтирани и превърнати в учебна кухня и семинарна зала. Ниските бели постройки веднага грабват погледа с автентичните дървени прозорци, откритите греди по тавана и мазилката от бяла пръст и слама, която вече почти не се среща почти у нас.  Допреди половин век къщите в този край са се измазвали с тази специфична смес от пръст и слама, но сега в Надарево е останала само една жена, която може да прави такава мазилка. Именно тя е реставрирала стените в семинарната зала, а над тях се извисяват огромни стогодишни греди, също грижливо възстановени от Апостол. Семинарната зала, изцяло с южно изложение, освен за обучение се ползва и за практически дейности. Там младежите се учат как да приготвят разсад, който намира точното място край слънчевите прозорци.

Срещу старите къщи е хотелската част. Новата сграда е проектирана така, че да оформи двора между тях като листо, което ще бъде насечено от малки пътечки. Така съчетанието на селски простор, здравословна храна и модерни удобства превръща мястото в прекрасна дестинация за родители с малки деца.

.

.

.

Предизвикателството самоиздръжка

Дългосрочната цел е хотелът да бъде отворен непрекъснато, така че екипът да може да се самоиздържа. Изграждането на базата е финансирано от датска фондация, която спонсорира Ботаника Лайф до 2021 г., но след това екипът трябва да намери начини сам да осигурява дейността си. „Кандидатстваме по нови проекти, търсим начини за самоиздържане. Смятам, че неправителствените организации трябва да търсят начини да бъдат част от реалната икономика, да предлагат на пазара продукти и услуги“, коментира Апостол.

Чистите плодове, зеленчуци и консерви на Ботаника Лайф са изключително търсени, но истината е, че екипът не може да се издържа с продукцията от градините си. „Ние поддържаме опитно поле, не сме „промишлени“ производители. Гледаме от всичко по малко и не можем да изкараме на пазара големи количества. Ако утре ни звънне един ресторант и ни поиска 50 кг домати, както се е случвало, ние не можем да осигурим такова количество за един ден“, обяснява Апостол.  Все пак екипът продава на индивидуални клиенти остатъчната си продукция и е истинско кулинарно богатство да се снабдиш с чери доматки, пипер или зелен лук, сушени на слънце, с петмез  или плодови сокове без консерванти.

Затова фондацията ще разчита на хотелската база, за да си гарантира самоиздръжката. „Надяваме се базата да успее да заработи с пълния си капацитет, като привличаме любители градинари, семейства с малки деца, на които ще приготвяме здравословни храни с продукти от нашите градини“, обяснява Апостол. Хотелската част е регистрирана като къща за гости с 3 звезди и може да приема до 24 човека, а готвачът предлага истинска здравословна храна.  Всички зеленчуци, подправки, билки и плодове в менюто са произведени в градините на Ботаника Лайф или в дворовете на хора от селото, преминали обучение по природно земеделие. Омлетът на майстора е невероятно вкусен заради домашните яйца и тайната съставка - сушен на слънце зелен лук,  а прословутата местна надаревска яхния се приготвя от пресен жълт боб, лук, бамя и картофи.
 

А екипът на Ботаника лайф ще продължи да учи младежите на устойчиво земеделие, ще им показва как изглеждат чистата земя и чистата храна, ще демонстрира ползите от традиционните техники за обработка на почвата и вероятно ще убеждава все повече хора в своята мисия – да се грижим за земята и природата така, че да я запазим и за утре.

Снимки: Ботаника Лайф и Диана Желязкова

#регионалникореспонденти