Детството не бива да боли

22 февруари 2021 г.Разкази за НПО

Сдружение Самаряни от Стара Загора възкресява „притчата за добрия самарянин“ помагайки на страдащи деца и младежи

През 1998 г. трима младежи започват своето образование по богословие и социални дейности, водени от желанието да бъдат полезни на хората и обществото, да се докоснат до тези изконни човешки ценности, които свързват всички хора, независимо от етнос, вяра и социален им статус. Тогава те се сблъскват с болка и страдание, които бележат целия им живот и ги карат да тръгнат по трънливия път на добротворството. Съдбата им е преобърната не от лекциите в университета, не от учебниците по хуманизъм и вяра, а от разтърсващият сблъсък с децата на улицата.

Така започва всичко, преди малко повече от 22 години. В края на 1998 година, младежите регистрират официално Фондация „Самаряни“, а четири години по-късно е пререгистрирана като Сдружение с нестопанска цел „Самаряни“ за осъществяване на дейности в обществена полза.

Децата на улицата

„Те живееха в пещта на изоставен локомотив на ЖП гарата в Стара Загора“,споделя Димо Димов, един от основателите на Сдружение „Самаряни“ и настоящ изпълнителен директор. „Носеха всичките си дрехи на гърба си, завити като буби, в пластове мръсни парцали, които просто изхвърляха, когато ставаха твърде корави за носене. Деца на видима възраст 9 – 12 г., чийто пол не можеш да разбереш. Живееха скупчени зимата под стари одеяла и юргани, сред собствените си нечистотии, често дрогирани до припадък от дишането на лепило и бронз, често с травми, причинени от случайно преминаващи или злоупотребяващи с тях хора...“. Такава е например Ралица, която е със счупен нос и следи от прорези - от бурканите, които майка й е чупела в главата й.

Разтърсени от нечовешкото положение на тези дечица тримата младежи решават да помогнат. „Тогава нямахме дългосрочни идеи да създаваме организация или да се занимаваме с хуманитарна дейност. Искахме само да помогнем на тези деца, да променим живота им“, споделя Димо. Започват да общуват редовно с децата, които изпитват недоверие към всеки непознат. „Нужни ми бяха три седмици, за да разбера, че едно от децата, представило ми се като Иван, всъщност е момиче и се казва Албена. Тази Албена промени живота ми“, продължава разказа си Димо.

Започват стъпка по стъпка. Вземат под крилото си всички, тогава 22 бездомни деца в града. Намират временно място, където те могат да идват, да се мият и да се преобличат. Свързват се с хуманитарната организация Children of the World, която първа им подава ръка и ги насоча към първия им дарител – хуманитарната фондация „Самярянска дейност“ от Германия.
(На снимката - младежите, създали "Самаряни")

„Започнахме с проста купонна система, която развихме с подкрепата на местен производител на хлебни изделия. Всяко дете имаше право на един купон – да получи един хляб и една закуска на ден. Макар и скромно, това им даваше жизнения минимум, за да знаят, че ще преживеят и този ден, без да умрат от глад, на улицата“. Постепенно „самаряните“ успяват да спечелят доверието на бездомните деца, които започват да посещават редовно сградата им, да се мият, да се преобличат. Тогава решават да се заемат с тяхното приобщаване към обществото и откъсването им от улицата. Свързват се със семействата им, започват да ги подпомагат с идеята децата да могат да се завърнат вкъщи. Започват да работят с тях, за да се върнат на училище – помагат им не само с материални средства, но и като се занимават ежедневно с тях.

Постепенно временното убежище за бездомните деца се превръща в истински „кризисен“ център, създаден с помощта на Община Стара Загора, която предоставя на вече регистрираното Сдружение сградата на бивша дискотека в града. Така започва преобразяването на децата, които като пеперуди от какавида се измъкват от своите пластове парцаливи дрехи и се превръщат в усмихнати и общителни хлапета. Отнема години, преди тези деца да започнат да посещават училище, да отидат на лунапарк, на море. Започва тяхното трудно и мъчително преобразование, за да съградят от отломките на порутените им детски души пълноценни личности...

За съжаление, не всяко дете успява да се справи с това преобразование. Така е например с Иван, който при опит да открадне баничка е заловен, в уплахата си наръгва собственика с нощ и попада в затвора за десет години. Или с двете дечица – Милена и Дамян – които са убити от баща си – буквално посечени с брадва, по време на пиянски изблик на току–що завърналия се от затвора баща. Десетки мъчителни истории съпътстват делата на „самаряните“. Истории, които биха накарали много хора да се откажат от подобна мисия.Мисия, която е разтърсваща до дъното на душата – многократно, с всяка пропаднала човешка съдба, за която не можеш да се пребориш.

„За жалост, можем да споделим много такива истории и от по-късната дейност на организацията ни и те няма как да бъдат забравени“, разказва Ваня Попова – един от основателите и сега Председател на Управителния съвет. Такава е историята на Василка, жена, пребита жестоко, със счупена челюст, която идва в Кризисен център „Самарянска къща“ буквално с една найлонова торбичка. Жената е закарана по спешност в болницата, където почива от травмите си, а целия й „живот“, събран в малката черна найлонова торба, остава непотърсен...

(На снимката - Димо Димов и Ваня Попова)

„Бяхме решени по всякакъв начин да окажем подкрепа на такива хора. Първите ни проекти бяха подпомогнати от „Отворено общество“. Получихме и доверието на Димиър (Дими) Паница, който гарантира за нас и помогна много за дейността ни“, продължава разказа си Димо. Така през годините гражданската организация успява да реализира мащабна дейност, в много различни направления на социалната работа: с деца с агресивно поведение, с отпаднали от училище, с деца, живеещи в специализирани институции или в семейства, застрашени от разпадане, с деца и жени, преживели различни форми на насилие, с проституиращи лица по отношение на ХИВ/СПИН и полово предавани болести, с безработни млади хора, с родители и близки на лица, употребяващи наркотични вещества, с родители, при които има идентифициран висок риск от изоставяне на детето.

Помагат и на семейства, в които има затруднения в отглеждането и възпитанието на детето, на приемни семейства и настанените в тях деца, на деца от 0 до 7 г., които имат нарушения в развитието, на осиновители, на бременни жени за здравно образование и промоция на здраве. Работят със служби, институции и медии за защита на граждански права, с доброволци, съмишленици и дарители за всяко възможно добротворство, с други неправителствени организации, представители на бизнеса, медиите и цялата местна общественост за развитие на социални предприятия и подкрепа на социалното предприемачество и корпоративната социална отговорност.

„Самарянството има дълбоки исторически корени още от края на XIX в. в Стара Загора, свързани с дейността на три изключително значими самарянски дружества - старозагорското благотворително дружество "Добрий Самарянинъ” основано на 3 март 1899 г., червенокръстките дружества "Самарянка”, основано на 9 декември 1910 г. и "Самарянин”, основано на 15 декември 1911 г. За тяхната значима обществена и духовна дейност имаме богат исторически материал в старозагорския фонд на библиотека "Захарий Княжески” и "Родина”, както и в архивите на държавния архив. На техния вдъхновяващ пример стъпваме и ние като организация, следвайки нашата мисия да оказваме своевременна помощ и подкрепа на децата и семействата в риск“, казва Ваня. През своята 22-годишна история Сдружението успява да изгради общо 11 центъра за социални, здравни и образователни услуги, всеки от които от изключително значение за местната общност...

Кризисен център „Самарянска къща“ за деца и жени, пострадали от насилие

От 17 години гражданската организация предоставя денонощна закрила, подслон и професионална помощ на жертви на домашно насилие, сексуална експлоатация и трафик в Кризисен център “Самарянска къща”. В първите години неговото финансиране е осигурявано по проекти от американски и канадски организации, фондове в страната, посолства, общински бюджет, частни дарители и фирми, а от юни 2010 г. услугата става делегирана от държавата дейност. Причина за това е, че всички тези услуги са разпознати от нуждаещите се и местните институции като изключително необходими в общността.

Днес, след повече от 17 години на динамично развитие и преодоляване на множество предизвикателства, Кризисният център на Сдружение "Самаряни" продължава да е най-големият функциониращ център в Южна България - сега с капацитет от 15 места. В него се осъществява кризисно настаняване на пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация жени и техните деца. Изпаднали в състояние на силен стрес след преживяно насилие, останали без подслон, доходи, емоционална или материална подкрепа от близки хора, идвайки в Кризисния център, в една защитена среда, жените и децата им получават напълно безплатно психо-социална помощ и професионална подкрепа в процеса на възстановяването им.

Към Кризисния център, освен основното звено "Кризисно настаняване”, функционират и три допълнителни: "Приемна за подкрепа”, "Консултативни линии“ и "Терапевтични и корекционни програми”, които са достъпни за лица, пострадали от насилие или трафик, ползващи само консултативни услуги, без да се налага да се извършва непременно и настаняване. За периода 2004 - 2020 г общият брой на настанените в Кризисния център е 759, като 434 от тях са деца – 375 заради домашно насилие, 27 заради трафик, 32 поради други социални рискове. За същият период приемната е обслужила 1485 клиенти, осъществени са повече от 250 консултации в рамките на Консултативните линии - 24-часовата телефонна линия (042/ 64 11 11) и онлайн.

Специализираният екип на Самарянската къщата работи с жертви на насилие и трафик не само от регион Стара Загора, но и от цялата страна. „През всички тези години екипът на Кризисен център “Самарянска къща”, с подкрепата на Община Стара Загора, дарители, доброволци, партньори, симпатизанти, старозагорци, сме заставали редом до хората, пострадали от насилие, всеки ден с разбиране, уважение, грижа, съчувствие и доброта, за да оказваме подкрепа и помощ, да споделяме надежда и вяра, да вдъхваме доверие и сила чрез водителство към промяна и вдъхновение за нов живот, изпълнен с любов“, споделя развълнувано Ваня.

Наблюдавано жилище

Наблюдаваното жилище е друго направление от дейността на „Самаряни“, създадено с цената на много усилия и преодоляване на редица препятствия. То е предназначено за младежи над 18-годишна възраст, които напускат специализирана институция, преходно жилище или защитено жилище и им предстои да водят независим начин на живот. Тази социална услуга подкрепя и млади хора от общността, попаднали в рискова житейска ситуация или състояние на бедност, останали неподкрепени от страна на своето семейство или близките си. Често, такива младежи попадат напълно неподготвени в реалния живот и без подкрепата на близки или професионалисти се провалят в своята интеграция, превръщат се в престъпници или товар за социалната система.

Услугата „Наблюдавано жилище“ е обособена в помещения, намиращи се в три различни общински сгради в Стара Загора: две наблюдавани жилища и Централното управление на сдружението, в което се намират помещенията за специализирания екип и приемната за консултиране на потребителите. От стартиране на тази дейност през 2010 г. досега в Наблюдавано жилище са били настанени 56 младежи.

Всъщност „доставчиците на социални услуги“, които бяха широко дискутирани в социалните мрежи (често от хора, които не са се докосвали до дейността им), са именно граждански и други организации, които разполагат с експертиза и капацитет, по-големи от тези на държавните институции. Затова държавата се ползва от тези техни активи, за да изпълнява своите хуманитарни задължения към обществото. На практика зад странното име „доставчик на социални услуги“ стоят десетки хора, отдали живота си на хуманната кауза и на призванието да полагат грижа за най-уязвимите членове на обществото.

Така е и със „самаряните“. Услугите им са основани на базисни принципи в социалната работа при прилагане на индивидуален подход и са съобразени с конкретните потребности на всяко настанено лице. Наблюдаваното жилище е част от външната система за подкрепа и придружаване на младежите, напуснали домовете за деца, по пътя им към социална интеграция, професионална реализация и независим живот. Основната цел на услугата е да се предоставят подходящи битови условия за самостоятелен и независим живот на младите хора, под наблюдение и с осигуряване на комплексна подкрепа на екип от професионалисти, за постигане на ускорена и ефективна социална интеграция, чрез развиване на личностните ресурси, придобиване на нови умения за самостоятелен живот, изграждане и развиване на сътрудничество между младежите в нужда, местните институции и общността. На практика тази дейност изцяло предопределя пътя на младежите и им позволява да станат пълноценни членове на обществото, да създадат семейства, да си намерят работа.

През последните години сдружение “Самаряни” е разширило обхвата на оказваната подкрепа за млади хора чрез създаването на Звено за консултиране към услугата Наблюдавано жилище. В него се предоставят услуги без настаняване за младежи от общността, намиращи се в рискова житейска ситуация, в която обаче не е наложително осигуряването на подслон. В Звеното се предоставя социално-психологическо и професионално консултиране по предварително разработена програма или по индивидуална заявка, юридическо консултиране по преценка на екипа и заявена проблематика от юридическата сфера, придружаване при необходимост и по преценка на екипа.

„Вълнуваме се да придружаваме младите хора в първите им стъпки към самостоятелност – споделя Ваня – да ги подкрепяме в това да успяват и да вярват в промяната, която докосва живота им, като преоткриват своите възможности, дарби, таланти и намират сили за пътя напред. Това е мисия, която ежедневно предизвиква целия ни самарянски екип да намира нови възможности, да привлича нови ресурси за подкрепа и да осъществява нови партньорства с институции, бизнес и доброволци...“

Консултативно-информационен център, Терапевтична програма за деца за справяне с насилие

Все по-често специалистите от Кризисен център "Самарянска къща” попадат на случаи на деца, които оказват тормоз или са станали жертви на такъв сред свои връстници, в училищната си среда или в семейството си. В отговор на тази тревожна тенденция гражданската организация разширява обхвата на услугите, предоставяни на лица, пострадали от насилие. В рамките на Консултативно-информационeн център “Самаряни”, разкрит през октомври 2017 г., стартира разработването и прилагането в практиката на цялостна Терапевтична програма за работа с деца за справяне с насилие, която включва провеждане на терапевтични групи за деца “Изиграй насилието!” и специализирани занятия по превенция - “НЕнасилие в моето училище!”.

Центърът обединява в себе си работата в няколко направления, които се развиват в отговор на необходимостта от предоставяне на социални услуги на лица, които се намират в рискова ситуация, станали са жертва или свидетели на оказано насилие или трафик, но не се налага за тях да се извършва настаняване, както и за лица с агресивни прояви, оказващи тормоз и насилие. Цел на програмата е превенция на насилието в училищата, а една от основните й задачи е повишаване на информираността и развиване на системни умения у децата в училищна възраст за разпознаване и справяне с агресията и насилието, както и стимулиране на активното им участие в противодействие на тормоза и насилието в училищна среда. Използват се различни игрови и рисувателни методи и ролеви техники, включително психодрама, които да провокират децата към разбиране на собствените чувства и емоции и активно да развиват подходящи позитивни стратегии за справяне с ежедневни стресови ситуации.

***

Напоследък в Сдружение „Самаряни“ активно се работи и за създаване на Ресурсен мобилен информационен център (РМИЦ) "НЕнасилие” - с "лаборатория” и "пътуваща библиотека” като нов информационен ресурс, който да бъде постоянно на разположение на потребители, служители, доброволци и други заинтересовани страни. Дейността на РМИЦ включва създаване на едноименна физическа и онлайн "Библиотека НЕнасилие”, съдържаща ресурси, книги, изследвания, наръчници и други информационни материали (специализирана и художествена литература) за превенция и/или справяне с насилие, които да бъдат в помощ на пострадали от насилие или техни близки, студенти по психология и социална работа, доброволци и други заинтересовани. Библиотеката ще бъде на разположение всеки работен ден в централния офис на Сдружение „Самаряни”. Тя ще се превърне в целогодишен своеобразен ресурсен център за борба с насилието, като се предвижда да бъдат разработени и концепции за нейната мобилност и гостуване като "Пътуваща библиотека” на различни подходящи за целта места. Същевременно е планирано провеждането и на изнесена “Лаборатория за НЕнасилие” на различни места.

През последните пет години, в резултат на широката обществена подкрепа и финансови дарения за двете основни каузи: „Детството не бива да боли!“ и "Любовта не бива да боли!”, са осъществени много и различни дейности в подкрепа на деца и жени, преживели или станали свидетели на насилие, като по този начин са посрещнати множество специфични техни нужди, благодарение на доброволчество, дарителство и партньорство.

„Всички ние, от екипа на Сдружение „Самаряни“, поглеждайки назад, към извървения 22-годишен път на организацията ни, сме изпълнени с благодарност за получената подкрепа, за вдъхнатите надежди, за променените съдби, за сбъднатите мечти... – завършва разказа си развълнувано Ваня - И си пожелаваме да запазим ентусиазма и да продължим да работим и занапред, опазвайки вярата си във възможното добро бъдеще за всяко дете и семейство!“

Стотици са разтърсващите историите, които могат да бъдат споделени от екипа на "Самаряни". Стотици невъобразими трудности са преодолени, за да помогнат на десетки хора да променят съдбата си. И днес, 22 години след създаването на гражданската организация, екипът й продължава да пресътворява притчата за добрия самарянин....