Сдружението „Хора и традиции" дава нова посока на живота в село Брежани и на неговото развитие, пазейки културно-историческото наследство и уникалния брежански кестен

Село Брежани е сгушено в северното подножие на Пирин планина на територията на община Симитли. За Сърбиново, както се нарича Брежани преди 1934 година, българският учен, историк и юрист Георги Стрезов през 1891 година пише: „Изкарва хубаво вино и много кестени“. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов в селото живеят 1920 души. В началото на 20-и век започват да функционират кредитна кооперация, читалище, първоначално училище и прогимназия. Съдбата на хората на Брежани през втората половина на 20-и век е свързана с едно от най-големите предприятия в България за добив на кафяви въглища – мина „Пирин”. Мината дава хляб на стотици семейства, броят на жителите надхвърля 3600 човека, построени са нов жилищен квартал, училище, детска градина, кино, културен дом, подобрява се инфраструктурата, развива се художествената самодейност, селото има и футболен отбор.

Със затварянето на мината през 2003 година спира развитието на Брежани и започва бърз процес на неговото обезлюдяване. Пред останалите в селото хора се изправят с цялата си тежест въпроси – как да се прехранваме, как да живеем, какво бъдеще имат децата ни? Част от отговорите открива и продължава да търси създаденото през 2010 година местно сдружение  „Хора и традиции“.

Нов път за хората

„В разговори с хората за техните проблеми и проблемите на селото след закриването на мината се усещаше безнадеждност, психологическа и финансова криза. Ние решихме, че има нужда от организация, която да им помогне да излязат от тази криза, да се опита да насочи мислите им към нещо по–позитивно и градивно, към нещо, което води до положителен обществен резултат“, разказва за трудното начало председателката на сдружението д-р Румяна Панова. Нейните родители са от Брежани, но тя е родена в София и целият й активен житейски път преминава там. Връща се към родовите корени, намира съмишленици в селото, с които започват да променят живота на хората. Оформя се група от 4-5 образовани и милеещи за селото жени, които водят тези важни разговори. Особено ценят споделеното от по-възрастните негови жители, носители на спомени, уникални традиции и ценности. Дългогодишната преподавателска и научна работа на Румяна Панова в областта на икономиката помагат да се направи сериозен анализ на актуалните ресурси на селото, от които хората да печелят. В списъка са чистата природа, гората, чистият въздух, планинската вода, естественият ядлив кестен, самозалесил се по близките планински склонове. Така ясно се очертават двете основни посоки в дейността на сдружението, записват ги в името на организацията и те стават негова запазена марка –  хората и традициите.

Снежана Стоименова – заместник-председател и д-р Румяна Попова - председател на сдружението.

Празникът на брежанския кестен – сърцатост и любов

Единадесет години след началото, празникът на брежанския кестен е най-разпознаваемата ежегодна инициатива на сдружение „Хора и традиции“. Първото издание на атрактивното и създало име на селото и сдружението събитие е през 2010 година. Заради пандемията от КОВИД-19 през 2020 година празникът не се провежда. Датата за тазгодишния е определена – 16 октомври, подготовката тече с надежда празникът да се случи, но организаторите внимателно следят епидемиологичната обстановка и ще се съобразят с нея.

.

Въпреки несгодите на динамичното време,  гражданската организация „Хора и традиции“  със завидно постоянство върви към целта: хората от Брежани, гостите, организациите, институциите да разберат, че Брежани разполага с ценен ресурс, който може да бъде основа за предприемаческа дейност и да носи доходи на хората. Но затова е нужно сортът да бъде запазен и опазен от болестите и от изсъхване.  В тази борба ръководството на гражданската организация открива прекрасен партньор – Югозападното държавно предприятие в Благоевград. То се отзовава на потърсената подкрепа, произвежда фиданки от сорта на брежанския кестен. Организирани са няколко съвместни акции, в резултат на които са засадени около 10 000 млади кестена. Пандемията спира тази дейност, но тя остава актуална. Още се помни и говори и за организираната съвместно със специалисти от БАН и от горските стопанства научна конференция за брежанския кестен, за неговите качества, опазване и за икономическите възможности на кестеновите плантации за хората и за възраждане на природата.
 

Дирекцията на националния парк „Пирин” също прегръща идеите на сдружението за съхраняване, опазване и развитие на кестеновите гори, присъединява се и като партньор в организацията на празника на кестена. Представители на сдружението успяват да представят своята кауза в Брюксел пред членове на комисията на Европейския парламент по земеделие и развитие на селските райони. Оказва се, че това е вълнуваща и интересна тема, особено за евродепутатите от Италия и Испания, където също има кестенови насаждения, макар и изкуствено създадени като овощни градини, за разлика от естествените кестенови гори край Брежани.

От сдружението работят и по кандидатурата на „своя“ кестен като географско указание, за да се възползват от  европейската политика за изтъкване на специфичните качества на определени типични продукти на пазара и да ги отличи от останалите в магазините чрез означаването им със съответните утвърдени символи на ЕС. С получаването на европейския знак за запазена марка като защитено географско указание ясно ще се идентифицира бежанският кестен, неговият произход от специфичното място Брежани, България. „Не знам доколко сме постигнали резултати в предприемачеството, но когато дойде време за фестивала, хората  събират кестени, продават кестени, имат допълнителен доход. Освен това на площада с автобуси се „изсипват“ 500-600 души от цялата страна. Правим дълга 50-60 метра кулинарна изложба, която винаги изненадва хората с най-различни и неочаквани гозби. Кулинарията с кестени в селото се разви много. Нямате представа какво се случва, каква фантазия и изобретателност демонстрират жените на Брежани. Духът на хората, удовлетворението от това, което правят и че искат нещо ново да направят има огромно значение, това е много важно в съвременния свят“, описва атмосферата на празника на кестена Румяна Панова.

Румяна припомня още, че от Брежани Иван Звездев е осъществил 10 предавания в националния телевизионен ефир, като е показал уникални традиционни рецепти, не само с кестени. Брежанският зет Мауро донася от родната си Италия специална скара за печене на кестени. Идват хора от търговски вериги за биопродукти и ресторанти от София и страната. За десет години празникът на кестена се превръща в нова традиция за Брежани, а от гражданската организация се стремят всяка година да го обогатяват с нови елементи. Така се раждат съпътстващите инициативи с децата, изложбата пленер, ревютата на автентични носии от близкото минало, концертите на гостуващи изпълнители от България и Република Северна Македония. Празникът хвърля мост и обединява село Брежани с градовете Берковица и Петрич - местата в България, където има ядливи кестени, превръща се в притегателен център на всички, които обичат родния край и родното място, привлича  гости от близо и далече. Това дава самочувствие на сдружението през 2016 година да бъде официален гост на световното изложение „Slow Food“ (Слоу фуд), а след две години да участва съвместно с Югозападно държавно предприятие с продукти от брежански кестени в изложението в Торино (Италия. От 2020 година „Хора и традиции“ е официален член на световното движение „Slow Food“.

Да уловиш духа на миналото и да пренесеш традициите  в  бъдещето

Същностна насока в дейността на гражданската организация  е ориентирана към духовната страна на живота в село Брежани. Извършва се огромна работата за описване, представяне и съхраняване на местните  традиции, обичаи, ритуали. В съхраняването на уникалното духовно богатство се включват много хора, всеки според своите умения, знания, интелект, духовност. „Възрастните хора ги „изцеждаме“ докрай за техните спомени, за песните, за традициите, за празниците, защото те носят информация, която датира от 100 и повече години, носят родовата памет. Мога да ви спомена имената на Райна Гюрова, Катя Лулейска и още много други жени, на които ние много дължим“, подчертава Руманя Панова и посочва, че това е безкрайна работа, носеща и безкрайно удоволствие.

След сериозна събирателска дейност се появява първата книга - „Кулинарен календар“,  която разказва за празниците и куналирията, свързана с тях. Книгата става факт благодарение на съвместния проект за подобряване на качеството на живот в трансграничния регион чрез насърчаване и съживяване на общото културно наследство с партньори от град Делчево, Република Северна Македония. След осъществен друг проект, финансиран от Министерството на културата, се ражда и втората книга  на сдружението –  „Стародавни и живи. Традиции от Брежани“. В нея са намерили място седем празника от многото, които  се тачат в село Брежани, но са избрани по-различните и атрактивните. Книгата разказва и показва красивата обредна култура и хората, които я носят, пазят и предават. Ще откриете Бъдни вечер и Коледа, великата традиция на кукерите, която продължава да се развива с неописуема страст на Сурова. И още - празниците Благовец, Слуга, изпълнената с много интересни, красиви и пълни с енергия ритуали Брежанска сватба. Включена е и една останала вече в близкото миналото традиция, наречена  Предой, за да знаят хората начина, по който техните деди са организирали отглеждането на животните. Струва си този опит да се познава и помни, да свидетелства за модерното икономическо мислене на българина, за отличната организацията и висока култура на труда, така потребни и днес. Консултирани от фолклориста проф. Костадин Динчев и с помощта на млади хора, подготвени със специално изработени въпросници, всичко е обстойно изследвано и подробно описано в книгата. Записани са разказите, мислите на десетки възрастни жители на селото, песни, кулинарни рецепти, снимки и документи. „Традициите в нашия Пирински край са много богати, истинска чест за нас е, че можем да ги обследваме, да ги опишем, да се докоснем до тази стародавна съкровищница и да я съхраним за идните поколения българи. Българският фолклор е най-високата стойност, с която можем да се представим пред света. Няма нищо по-красиво от това, което създава народът“, вдъхновено аргументира начинанието Снежана Стоименова, заместник-председател на сдружение „Хора и традиции“, която заедно с Румяна Панова са авторите на книгата. Изданието е двуезично, на български и английски език. Възстановки на част от описаните празници са заснети и от екип на телевизионния център в Благоевград.

д-р Румяна Панова и баба Катя при представяне на книгата

Безспорен успех за гражданската организация е създадената художествена галерия в селото. Тя също е резултат от вече споменатия осъществен проект с партньори от Делчево по програмата за трансгранично сътрудничество със Северна Македония. Първият интересен и резултатен едноседмичен пленер в Брежани, в който участват известни български художници и техни млади македонски колеги, създава началния фонд на галерията. При всяка възможност той се допълва с нови картини. Галерията е място за изложба и на всяко дете, което рисува и иска да се покаже, на сборни детски изложби, на срещи с различни творци. След гостуването на Надежда Захариева, сега в Брежани се готвят да посрещнат Здравка Евтимова и да разширят палитрата от изкуства, с които да срещнат жителите на  Брежани. Галерията не е просто заключена стая с картини, тя е духовно място, където хората се събират, за да чуят и да видят нещо интересно и стойностно. 

Освен издадените книги и галерията, сдружението е собственик и на 30 народни носии. Те са нови, но изработени по модела на характерните стари носии от този край. При изява на танцовия състав на селото момичета се обличат с тях, кукерите – също. По повод 170-ата  годишнина на църквата „Свети Димитър“ в селото, един от най-старите храмове в Югозападна България, през 2017 г. сдружението организира мащабна кампания за неговото реставриране и ремонтиране, застава в центъра на всички инициативи за отбелязване на впечатляващата годишнина, води в храма прочутия хор „Йоан Кукузел“. С децата на Брежани възстановява лазарската традиция, изработването на мартеници, създава младежка певческа група. В края на май тази година сдружение „Хора и традиции" подава своята кандидатура и за националния приз „Пазител на традицията".

Формулата на успеха

Уважението към носителите на традициите – хората, особено към възрастните жители на селото, към тяхната памет, мъдрост и опит, изтъкването на тяхната важност за днешния и бъдещия ден на селото. Така от сдружението очертават работещите основания на успеха. И прибавят – работата с младите хора, запалването им за търсаческа и събирателска дейност, за търпение и любопитство да слушат и записват разказите на по-възрастните. Много резултатно е партньорството на сдружението с училището в Симитли, което винаги откликва и се включва в събитията на гражданската организация. „Хора и традиции“ се опитва да включи в своите идеи за проекти и село Осеново, и училището в село Крупник. Гражданската организация  има изградена мрежа от доброволци, които работят за развитието на своето село и общност. Не се оплакват и казват, че нямат проблеми, защото намират начини да ги решават. Признават, че е трудно, но се справят, защото вършат своята работа с удоволствие, с мисията да се увековечи това, което са направили другите преди тях, а подрастващите да се учат да общуват с възрастните, да ги разпитват, да слушат и да записват наученото.

Включването на повече хора от селото в инициативите на сдружението, умението ясно да споделят идеите и ползата от тях за всички е другото силно оръжие на гражданската организация. Затова в нея  членува почти цялото село, възприело като свои идеите и усилията да се възобновят културни и фолклорни традиции, активно да се рекламират региона и неговите природни дадености, уникалните по вкус и качество брежански кестени, да се повишава качеството на живот. Така е избрана и формулата на членския внос в сдружението, който плаща всеки жител на селото преди празника на кестена, а събраните пари се използват единствено за този празник. Това е приносът на всеки отделен човек в станалото вече традиционно начинание –така всеки се чувства съпричастен, отговорен и горд от успеха. За ръководството на сдружението остава по-трудното – да осигурява всички останали нужни средства за този празник и за всички останали инициативи.

Партньорите – още един важен фактор за успешната работа на сдружение „Хора и традиции“. То се радва на разбиране, доверие, организационна и финансова подкрепа от страна на местната власт, ЮЗДП,  Национален парк „Пирин“, на други институции и организации. Съмишленици и заедно във всички начинания са с  училищата и читалищата от общината.

Медиите – приятели. От сдружението успяват да ги спечелят за своята кауза, да установят приятелски отношения с местни и национални медии, които се отзовават на събитията на организацията, отразяват ги добронамерено и атрактивно, утвърждават нейното име и допринасят за славата на село Брежани.  

И разбира се - екипът на сдружението „Хора и традиции“. Той е малоброен, но сплотен, работлив, изобретателен и всеотдаен. Всеки дели времето си с още други свои житейски начинания, понякога дори търпят и лични загуби все в името на каузата да правия неща, които оставят следа, които променят хората, дават перспектива и увереност за бъдещето.

Снимки: Сдружение „Хора и традиции“

 #регионалникореспонденти