English   14447 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Северните семена на добрите примери виреят и на Деветашкото плато или как се пренася норвежки опит в България

 
Северните семена на добрите примери виреят и на Деветашкото плато или как се пренася норвежки опит в България


Как се пренася опит от Норвегия в България? Лесно, стига да имате упорито желание и запалени участници. Дали работи? Работи, и още как, особено ако го отглеждате всеотдайно и устойчиво. На какъв език говорят участниците? На езика на доброволчеството – със сигурност. Поне така ще ви отговорят Ива и Велис, Мортен и Ранди и десетките им съмишленици, водени от убеждението, че хората заедно създават добри и свързани местни общности.


С усилията на активисти и доброволци от Деветашкото плато Старата Мелница в Кърпачево е върната към живот като Селска бизнес академия и център за обучение.



Ива Таралежкова и Велис Чилингирова са енергичните двигатели на сдружение „Деветашко плато”. Мортен Дуснес и Ранди Хагеруп представляват норвежката организация „Фрилюфтсроденес Ландсфорбунд“ (Friluftsrådenes Landsforbund). На норвежки звучи като финтифлюшки, но на български означава Съюз на сдруженията за отдих на открито. Норвежците имат богат опит в различни инициативи за развитие на местни общности и работа с доброволци. Откъде са съмишлениците? Първо, от още едно българско сдружение – „Зелениград“ от село Осмар, община Велики Преслав. Второ, от местните власти на четири български общини – Летница, Ловеч, Севлиево и Велики Преслав. И трето, но най-важното – от жителите на 13 села от двата региона.

А пари?
Естествено, че трябват, но не идват нито лесно, нито наготово. „Активни граждани в селата“ е проект, по който партньорите работят с подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Разбира се, добавят и от себе си – и финансов, и нефинансов принос. И много, много доброволен труд.

Активните граждани в селата на Деветашкото плато се включват този ноември в поредица от работилници за доброволчество, за да обменят опит, идеи, модели с норвежките си приятели. Ива и Велис мотивират близо сто участници – млади на възраст и дух, както и млади само по дух, които са любопитни да научат повече – и за доброволчеството, и за силните местни.

Срещата е втори поред обмен на добри практики, след лятното посещение на българските партньори в Норвегия. За речника на вълшебните думи в норвежкия език може да прочетете тук.


Обучението в Севлиево е част от поредицата за обмен на опит между българските и норвежките партньори.

Как изглежда идеалният доброволец: норвежкият опит и българските измерения


Ранди Хагеруп е магистър по културни науки, но извлича научни тези от конкретните си практики на граждански активист. Вече пета година тя самата е доброволец, който води група за почистване на един конкретен пасаж от „своя“ бряг на Норвежкото море.

Според нея идеалният доброволец трябва да е искрено ангажиран с това, което прави, без значение дали е история, спорт или природа – сърцето ти да го иска! Да бъде отговорен към това, което е обещал – ако ще правиш чай или кафе или пък ще участваш в акция – да го сториш наистина. Велис добавя: и да е професионалист в това, което прави – ако си обещал да бъдеш туристически водач например, да разказваш честно, а не да си измисляш истории.

Как се привличат и задържат доброволци: теория и практика две в едно

Съветите на Ранди: „Трябва да е забавно – това е много важно, каквото и да правите. Да е здравословно и безопасно – и за малките, и за големите хора. Доброволчеството обогатява хората, овладяват нови знания и умения. За да привлечете доброволци и да ги задържите обаче, е нужно да показвате признателност към техния принос – от обикновеното „привет“ и „благодаря“, до по-значимите жестове. Ясно да покажете какви очаквания имате от тяхното включване. И още нещо важно – местната общност да вижда и да оценява включването на доброволците“.


Ранди с тениска на доброволците от „Активни граждани в селата“ - уникален шрифт и лого, разработени от приятели на Деветашкото плато.


Откровенията на Мортен: „Пътувахме из цялото Деветашко плато, свършихме добра работа. Срещнахме се с над стотина души - това са много хора! Говорихме за това колко е яко да си доброволец, колко е предизвикателно. Даваме мъничко от семенцата, които сме донесли от бреговете на Норвегия“.

Северните семена на добрите примери виреят и на Деветашкото плато

Според Ранди и Мортен активните хора в България и в Норвегия срещат едни и същи предизвикателства. За Ива и Велис споделените съвети са скъпоценни, защото са напълно приложими у нас. Мортен казва: „Доброволческите усилия имат потенциалната мощ на пролетен поток. Трябва само да бъдат добре организирани, смислени, благородни и забавни“. Значи, да си в добро настроение, но и да съзнаваш отговорността за развитие на собствените местни общности. Да определяш добре задачите, които поставяш на доброволците, но и да им даваш възможности за отдих и почивка. Да цениш опита и уменията им, и най-вече - всички заедно да изпитват удовлетворение и гордост от свършеното.


Крушунските водопади олицетворяват силата на доброволчеството - част от усилията за популяризиране на региона.


„Затова много искахме точно Мортен и Ранди да дойдат на Деветашкото плато, защото норвежките им примери са приложими и вършат работа. Малките, но видими действия, ценни за местните общности, ни зареждат с увереност и носят оптимизъм“,
казва Ива Таралежкова.

Ценности и стойности: в зависимост от гледната точка

За устойчивото развитие на местните общности има и още една гледна точка: хората да се запитат сами какво искат, после да приемат провокацията и да направят оценка на това, което имат, да го остойностят. А след това да полагат усилия за развитието на оцененото: природа, пейзажи и ресурси.


Лесно се творят планове за осъществяване на мечти в красивите пространства на Старата мелница.


„Понякога ти трябва външно око - на аутсайдер, на турист, за да оцениш това, което имаш. Така е и с местните общности. Най-важното е да намериш пресечната точка между това, което е ценно за тях, и това, което туристите търсят“,
обяснява Ранди.

„Младите хора са заредени с позитивна енергия - наистина разбират колко е яко да си доброволец. Особено сред красивата природа на Деветашкото плато“, добавя Велис.

„Доброволчеството е част от наследена култура - при нас, в Норвегия. Предава се от поколение на поколение. Но се заключава в три прости фрази: гордост; учене; да се чувстваш полезен“, синтезира Мортен.

„Едно е да изградиш пътечка, мостче, беседка, фонтан… Друго е да я поддържаш. Ако само създадеш, а не поддържаш, ако не се чисти а само се цапа, за какво са ти тези пътечки, мостчета и беседки? По-добре да ги няма“, живописно обяснява Ива финалната идея, която вече набира ход. А тя е - активните граждани в селата на Деветашкото плато си „осиновяват“ конкретни обекти, изградени от тях, за да ги поддържат - все тях и непрекъснато тях.


Така Мариела и Мишо от Билкарската къща в Горско Сливово тръгнали за гъби, а се върнали с три чувала отпадъци - от тяхното си, „осиновено“ място - пещерата Гарваница. Като Ранди, която вече пет години чисти все един и същ пасаж от „своя“ бряг на Норвежкото море.

ххх

Тази публикация е създадена в рамките на проект Активни граждани в селата", изпълняван от сдружение Деветашко плато"  с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел е повишаване на гражданската активност и обществената осведоменост и привличане на широк кръг граждани и доброволци в процеса на развитие и оживяване на 13 български села и 4 общини.




Автор: Цвета Ненова

Сходни публикации

„Даром получихте, даром давайте.” (Матей 10:8)

„Даром получихте, даром давайте." (Матей 10:8)

Иван, Деян, дядо Тихон, Златомир, Стоян „Доброволците на Свв. Георги“ три пъти седмично приготвят и разадавт храна на нуждаещи

ЧитАлнЯта, Манол Пейков и приятели

ЧитАлнЯта, Манол Пейков и приятели

Над 7 000 книги събра читАлнЯта в дарителската кампания „Да съберем хиляда книги за болградската библиотека“ Преди няколко

Заедно за българските реки

Заедно за българските реки

Българските реки представляват съществена част от природните ресурси на родината ни. От красотите на Искърското дефиле до