Танц като на кино: организация сваля шапка на талантливи деца

Фондация „Човек с шапка“ впечатлява не само със своето интересно име, но и с дейността си по разпространение на едно все още необичайно за България изкуство – танцовото кино. Проектът „Фокус Кино Танц“, насочен към популяризирането на този жанр от авангардното изкуство, е и един от победителите в седмото издание на Vivacom Регионален грант. Ръководителят на инициативата, Силвия Чернева, разказва за дейността на фондацията и изпълнението на проекта.  

„Това е един целогодишен проект по различни направления в страната – организираме обучителна програма в София за млади артисти, които се учат да създават филми,  продуцираме танцови филми и обикаляме из малки градове в страната, за да ги популяризираме. Основна част от тазгодишния проект е провеждането на ателиета с деца за създаване на танцови филми в читалищата на малките населени места. Осъществяването на този аспект от инициативата е в благодарение на финансирането от Vivacom. В организирането на ателиетата ни помагат доброволци от обучителната ни програма в София – така съединяваме различните направления по програмата. Ръководител на турнето тази година бях аз“, започва разказа си Силвия Чернева.

За да стане по-ясно на широката аудитория какво представлява танцовото кино, Силвия преплита историята на това изкуство с причините за зараждане на нейния собствен интерес към него. „Танцовото кино е част от авангардното изкуство и съществува повече от 100 години, всъщност от самото начало на киното. Целта му е да разказва историята чрез движение, а не чрез текст. Това е било много удобно в ранните периоди на развитие на киното преди да има звук, когато основният инструмент за разказване на история е било движението. В САЩ и Англия танцовото кино се превръща в експериментален жанр, показващ как можем само чрез движение – както движението на човек пред камерата, така и движението на самата камера – да проследим една сюжетна линия. 

Силвия подчертава, че е от голямо значение елементите на двете по-популярни изкуства на движещия се образ – танца и киното – да се комбинират чрез ритъма на монтажа. Идеята е събирането на двете изкуства да допринесе за създаването на нещо, при което има танц както в камерата, така и през камерата. Танцовото кино е обвързано и с жанра на мюзикъла, има връзка и с музикалните видеа, които могат да бъдат наблюдавани в рекламите. В него основната история се носи от движението. „Имах късмета да уча в Лондон специалност „Съвременен танц“, където се запознах с ръководителката на нашата фондация Стефани Механджийска. В консерваторията „Contemporary Dance Club“ имахме специален модул по танцово кино и тогава открихме съществуването на този жанр. След това си говорихме с нашия колега Коста Каракашян, който пък беше учил в САЩ, и през 2020 г. се събрахме в България и установихме, че тук този жанр не е достатъчно познат и развит“, допълва Силвия.

През 2020 г. тримата полагат основите на програмата, насочена към разпространение на танцовото кино у нас. „С финансиране от Национален фонд „Култура“ проведохме пилотната програма с обучения и турне. Създаде се общност, в която участват все повече хора. В момента сме вече около 30 човека и идеята ни е продължим да разпространяваме този жанр.“

Ръководителят на инициативата си припомня лятото на 2021 г. „Като част от проекта отидохме на турне, като се съсредоточихме върху по-малки населени места, райони с ограничен достъп до културна инфраструктура, места, където читалището е основната институция, в която се случва нещо културно. Искахме да запознаем хората с нашия жанр и да чуем какво имат да ни кажат. Много неща научихме от тази обиколка. По-голямата част от нашия екип е от София и бяхме възхитени от ентусиазма, любовта и енергията, която хората в по-малките градове влагат в това да се развива културна дейност. Особено впечатление ни направи активността на читалищните дейци, които работят с деца. Разказаха ни как работят с децата, колко различни задачи и дейности им предлагат, за да могат да сформират по-широк поглед, да могат да разберат по-добре какво искат да правят – в малкия град това е по-трудно и няма толкова възможности.“

.

Вдъхновени от впечатленията си от лятото на 2021 г., Силвия и колегите й решават през 2022 г. да се включат още по-активно в работата с читалищата и децата. Според нея един пример за добър резултат е това, че успяват да използват желанието на децата да играят с телефоните си по нов начин. Докато всеки родител или друг възрастен се опитва да махне детето от телефона и да насочи интереса му в други области, организаторите на ателието решават да „канализират“ страстта на подрастващите към телефоните в нещо полезно. „Научихме ги как да виждат света през призмата на движението, като използват мобилните си устройства, да обърнат внимание на композицията на кадъра, дали един кадър е статичен, дали се движи, проследява ли нещо, дали е близък или далечен. Всички тези детайли допринасят много за разказването на една кратка история“.

Така, през 2022 г. „Човек с шапка“ изпълнява проекта „Фокус Кино Танц“, с подкрепата на Vivacom Регионален грант в три различни точки на България – Белоградчик, Тервел и Каблешково. И на трите места Силвия Чернева, Никола Гюлемезов и Йордан Кирилов са приети много радушно от местните културни дейци и децата.

„В началото на проекта си поставихме чисто количествени цели – да създадем 5–6 филмчета във всеки град с групи от около 15-20 деца, а най-добрите от тях  да прожектираме в София на финално събитие. Веднага след това започнахме да мислим и за по-сериозните цели на работата ни – да се запознаем с децата, да видим какво ги интересува, да им представим нашия свят и те да ни представят техния.“ Идеите на хората от „Човек с шапка“ не се ограничават само до установяване на краткотраен контакт с децата. Силвия и Стефани се стремят да влязат в по-дълбоки отношения с читалищните дейци, да осъществят партньорства, които да могат да развиват и по-нататък, защото основен приоритет на организацията е разширяването на културната инфраструктура в страната, не само в жанра на танцовото кино. „Това включва възможността да пращаме наши колеги в читалищата, да изграждаме устойчива мрежа от трайно ангажирани хора. В страната има много пространство, което в София е ограничено. В столицата да си намериш зала да тренираш струва много пари и време, а по малките градове имат значително повече свободни зали, а има и доста желаещи. Поради това местните читалища имат голям потенциал да развиват подобна дейност“, обяснява Силвия и продължава разказа си:
Първоначално очаквахме интерес основно сред възрастовата група 13–18 години, но всъщност дойдоха деца между 10 и 12-13 години. На тях им бе много интересно, възприемаха заниманията ни като игра, не се конкурираха, а работиха заедно. Децата се разделиха по групи, но участниците в едната група помагаха на представители от друга, като снимаха за тях. В първото населено място, което посетихме – Белоградчик – имахме 5 групи. Работихме два дни. Първия използвахме, за да се запознаем, да си научим имената, да играем. Помагахме на децата да се отпуснат, да падне бариерата между нас, в кратка лекция им разказваме за способите на киното и танцовото изкуство, разказваме какво ще правим и им поставяме основната задача – да създадат едноминутно филмче, заснето в рамките на един-единствен кадър (англ. One shot), което означава, че участниците нямат право на монтаж“. На втория ден децата снимат в рамките на 2–4 часа с подкрепата на професионалистите, а вечерта  готовите филмчета се прожектират пред децата и родителите им, заедно с други филми на екипа на „Човек с шапка“, правени преди това.

Темите на филмчетата са свързани основно с живота на децата и нещата, които пряко ги интересуват. „Децата от Белоградчик бяха учили приказката за „Плодът на знанието“ и бяха много ентусиазирани да я пресъздадат в формата на танцов филм. Бяха научили текста и трябваше заедно да помислим как да го пречупим през призмата на нашето изкуство. Успяха да направят нещо ново, защото влязоха в роля, непозната за тях досега. Други деца пък просто си измисляха някакъв танц и го изпълняваха на харесано от тях място. Обяснихме им, че в рамките на танцовото кино трябва да има драматургия, да има някакъв сюжет със завръзка и кулминация на историята. В Тервел, където децата бяха по-големи, имаше две момичета, които притежаваха всякакви таланти – свиреха на китара, танцуваха, караха ролери и скейтборд и искаха да ни покажат всички това в рамките на танцовото кино“.

Ръководителят на проекта „Фокус Кино Танц“ посочва един пример за това как бързо може да се привлече интересът на малките участници. „В Каблешково децата бяха малко скептични в началото и ние умувахме как да повишим желанието им за участие. Питахме ги какво искат да правят, какво ги интересува и те всеки път отговаряха само с една дума – „нищо“. Подчертахме, че всякакви интересни за тях теми са добри дошли. И на втория ден изведнъж се оживиха, събраха се с още съученици и приятели и заявиха, че искат заедно да пресъздадат зомби апокалипсис. Вече бяха много мотивирани, намазаха се със зелена боя и заснехме сцената. Всички доброволци и организатори се събрахме и хореографирахме как събралите се деца ще тръгнат от мазето на читалището и ще се качат на сцената като зомбита. Даже подготвихме пиано, на което някое от талантливите деца да изсвири мелодия, подходяща за темата. Накрая направихме обща хореография, вдъхновена от световноизвестния клип към албума „Thriller“ на Майкъл Джексън. Всичко бе изпипано по конец, никой не бе изморен в края на деня. Даже напротив, в процеса на снимане енергията на децата се вдигаше все повече. Обичам да разказвам този случай като пример за това как желанието у децата може да се прояви в рамките на процеса, стига да се отпуснат и да бъдат предразположени“, завършва разказа си Силвия.

Дейностите по проекта „Фокус Кино Танц“ се извършват по време на ежегодното турне на „Човек с шапка“, което се провежда от 18 юли до 2 август 2022 г. „Нашият екип обиколи различни точки на страната – минахме през Годеч, Белоградчик, Мизия, Дряново, Свищов, Нови пазар, Тервел, Каблешково, Гълъбово, Златоград. Избираме места, на които не сме ходили досега. Тази година решихме да акцентираме върху Северозападна България – един много интересен и колоритен регион. Графикът бе доста натоварен и това си бе предизвикателство и за нас. Догодина най-вероятно ще променим програмата и ще стоим по поне 3-4 дни в едно населено място.

„Турнето беше организирано от трима души на терен (аз, Никола и Йордан), Ширин Ходжева, която ни помагаше с административните въпроси и четирима доброволци при организацията на ателиетата – Андреа Драгов, Гергана Димитрова, Катерина Петрова и Анастасия Безиг, които са курсисти от обучителната ни програма в столицата. Финалният сегмент от проекта бе осъществен на 17 ноември в София, когато представихме филмчетата на децата, трейлър, обобщаващ развитието на целия проект и едно документално филмче за читалищните дейци, с които се срещнахме и работихме Финалното събитие в София обаче съвсем не е краят на инициативата“ Силвия споделя, че по време на турнето са получили доста покани от ентусиазирани хора, които искат да участват в следващи издания. „В Нови пазар една много активна жена в Общината ни покани да организираме събитие при тях, подкрепено от общинския бюджет. Ако успеем да съберем екип, с удоволствие ще го направим. Успяхме да установим много добри отношения с представителите на всички читалища, които посетихме. Получихме покана и от Ахелой. Въобще започваме да обособяваме тази наша дейност като продукт, който да предлагаме на читалищата в цялата страна“.

По отношение на финансирането на турнетата, Силвия е убедена, че „едно читалище не може да финансира проектите ни – то и себе си трудно финансира. Необходими са допълнителни средства. Благодаря много на Vivacom за подкрепата, защото без нея магията на проекта нямаше да може да бъде осъществена в такава степен. Финансирането от Vivacom Регионален грант използвахме изцяло за провеждането на ателиетата – наем на зала, храни и напитки за участниците, пътни разходи за нас и доброволците и хонорари на ръководителя и обучителите“.

Изпълнението на проекта е много важно и за израстването на самата организация. Силвия Чернева споделя: „Преди този проект опитът ни в работа с деца беше ограничен. Трябваше да преосмислим подхода си, начина, по който представяме същността на танцовото кино и провеждаме обученията. Трябваше да се научим много по-просто да разясняваме идеята на работата ни и това, което очакваме като краен продукт, за да може да ни разберат добре децата. Насърчавахме ги да мислят и да проявят креативност, а не просто да копират готови модели. Децата ни търсят, пишат ни и ние ще продължаваме да поддържаме контакт с тях, въпреки че имаме доста работа и е трудно да останем ангажирани на нивото от проекта. Обмисляме при възможност в бъдеще да се върнем при тях, защото вече сме положили основите, запалили сме искрата“.

Организация „Човек с шапка“ е създадена от Стефани Ханджийска, която е артист на свободна практика и се занимава със съвременен танц. Идеята на фондацията е да развива формите на авангардно изкуство в България – танцово кино, документално изкуство, документален спектакъл, който пресъздава реални житейски истории в танц. Една от целите на организацията е да изгради мрежа от хора, които се занимават с тази сфера и да прави обучения и извън столицата. Сред бъдещите планове на „Човек с шапка“ е да разшири мрежата си от контакти в чужбина. Тази година организацията печели и награда на Столична община за постижения в областта на изкуството.


Проектът „Фокус Кино Танц“ е един от 13-те победители в седмото издание на Vivacom Регионален грант, в рамките на което телекомът финансира избраните проекти с общо 60 000 лв. Нa 28.11.2022 г. започна кандидатстването за   осмото поредно издание на програмата. Кандидатствайте за финансиране на проект с образователна или природозащитна тематика до 5 000 лв до 11.01.2023 година. С програмата Vivacom  Регионален грант компанията подпомага развитието на регионите в България и насърчава участието на местните общности, като предоставя безвъзмездно финансиране на граждански организации, за да осъществят вдъхновяващи проекти в сферата на образованието и опазването на околната среда. Инициативата се провежда в партньорство с Български център за нестопанско право. НПО Порталът е медиен партньор.


Снимки: Фондация „Човек с шапка“