Давай, отговор, давай! Или как се насърчава четене

Есе победител в конкурса „За енджиотата и хората", на фондация „Детски книги", с автор Гергана Димитрова

Дълго време из социалните мрежи циркулираше снимката на някаква контролна работа. Под условие „Мотивирайте отговора си“ едно учениче бе написало: „Давай, отговор, давай!“. Е, моята организация се занимава именно с това – насърчава. Насърчава детското четене.

Понякога е тежко да си детско четене в България. Големите те гледат подозрително – каква е ползата от твоето присъствие, няма ли да досадиш, да насадиш страх, не са ли прекалено незрели, нескопосани, неподходящи книгите, които протягаш към тях… Подрастващите те осъждат – ти си скучен събеседник с абстрактни идеи и високопарни приказки, вечна причина за разговори на висок тон с Авторитетите. Част си от образованието, но рядко – от образуването на личността – не те допускат, не те поканват, следят те изкъсо или те забравят съвсем, поставят ти ограничения.

Не е лесно да си детско четене. Ти си като всички чудесни неща, в които хората се влюбват, щом надмогнат предразсъдъците и рутината. Но тъкмо това надмогване е и най-сложното. Защото когато възрастните тръгнат с твърдо решение и бодра крачка към книжарницата, огромното изобилие от книги ги всмуква в себе си и ги омаломощава съвсем. Как да открият качествената, онази, която би паснала на тяхното дете? И после – как да му създадат нови ритуали, навици, да го убедят в ценността на предмет, неумеещ да свети, мърда и издава звуци? Ако си много мъничък, добрата книга ще те очарова от раз. Но само ако някой я положи в ръцете ти, ако я зачете за теб, с теб, ако изслушва твоите питанки и следи траекторията на пръстите ти върху страниците.

Да си детско четене, е като да си дете – ти се храниш с любов и грижа, укрепваш от вниманието и постоянството, израстваш в общуването. Ние от „Детски книги“ знаем това. И сме тук, за да разказваме за теб на света. Да помагаме на родителите да бъдат по-спокойни и уверени, да избират информирано и отговарят на нуждите на своите деца. Да помагаме на учителите да се свързват по-лесно с възпитаниците си и да създават нова общностна култура. Да помагаме на библиотекарите да набавят необходимите ресурси и инструменти, за да покажат на децата възможния свят – и че той може да бъде нашият собствен.

И все пак сега, след като изясних „защо“ и „какво“, остава въпросът „как“. КАК в „Детски книги“ насърчаваме детското четене? Отговорът е: С всички сили и средства. Съставяме и превеждаме статии по най-разнородни теми. Четем купища книги и пишем за тях откровено и опитно. Организираме читателски кампании в цялата страна. Гостуваме на конференции, медии, училища, детски градини, за да говорим с малки и големи, да представяме заглавия, да садим зелени кътове за четене. Показваме постигнатото от всички издателства, каним на техни събития, награждаваме най-добрите им проекти. Номинираме смели и умели български творци за най-престижната детскокнижна награда в света („Астрид Линдгрен“), изпращаме книги за най-голямата детскокнижна библиотека в Европа (в Мюнхен) и всячески популяризираме успехите на родните писатели и илюстратори. Екипът ни води подкаст („На нов ред“) с гостуващи специалисти, за да развенчае митовете около детското четене. Ръководи и мрежа с над 160 читателски клуба в цялата страна (а и няколко в Кипър и Швеция). И всичко това вече 11 години.

Ако бях на мястото на детето, заставено да мотивира отговора си, щях да приложа горния текст. Но ето – една малка ръка ме е изпреварила и е събрала моите 511 думи в едно кратко изречение. Поредно доказателство, че децата са по-оригинални от нас. И че е важно да правим възможното, за да останат откриватели, изследователи и мечтатели.