„Хората се събуждат, макар и бавно“. Как разследванията на Антикорупционния фонд разплискват блатото на корупцията

„Златната локва“, „Осемте джуджета“, „Апартаментгейт“ – едва ли има човек, който не е чувал за тези емблематични случаи на корупция, злоупотреба с власт и погазени държавни интереси. Някой може и да не знае, че „Осемте джуджета“ всъщност е софийски ресторант, а „Златната локва“ е на ГКПП Капитан Андреево, но всички са наясно, че това са символи на завладяната държава. Които бяха извадени на светло не от правозащитните институции, а от малка група разследващи журналисти и юристи, обединени в неправителствената организация  Антикорупционен фонд (АКФ).

Създаден през 2016 г. с цел да разследва, предотвратява и изобличава корупцията на всички нива, днес АКФ е марка за достоверност, зад която стоят задълбочени проучвания и анализи. Работата на фондацията обикновено предизвиква трусове сред политици и институции и в същото време отваря очите на много хора за случващото се „на заден план“ – там, където някой в сянка дърпа конците и разпределя порциите.      

Екипът на АКФ провежда собствени разследвания, продължаващи понякога години, по сигнали за корупция, злоупотреба със служебно положение, неправомерно харчене на публични средства, конфликти на интереси. И когато се натъкне на доказателства за нарушения или престъпления, екипът на фондацията подава сигнали до всички публични институции и следи за тяхната реакция.

През 2017 г. фондацията публикува първото разследване за случващото се в държавната банка за развитие (ББР). След това в разследването „Апартаментгейт“  съвместно със „Свободна Европа“ беше разкрито как висши кадри на ГЕРБ са си купували луксозни имоти на преференциални цени. Последваха „Война за трупове“ съвместно с Генка Шикерова за злоупотребите с мобилните инсинератори, „Делото от КТБ: Липсващите имена“ за скритите доказателства от разследването, „Златната локва“, отново съвместно с Генка Шикерова, за злоупотребите при дезинфекцията на ГКПП Капитан Андреево, ощетили държавата с десетки милиони.

Такива разследвания засягат сериозни интереси и осветяват хора с голяма регламентирана и нерегламентирана власт. И разследващите журналисти и юристи от АКФ трябва да са готови да платят цената за това. Директни и индиректни заплахи, изтощителни съдебни процеси, усърдни проверки от всевъзможни институции, уж приятелски предупреждения, дори денонощна полицейска охрана – десетината мъже и жени, които имат куража да работят в АКФ, са преминали през всичко това. Какво ги мотивира да продължават? Как намират смисъл за усилията си, въпреки отчайващата понякога липса на справедливост и законност? Струва ли си всичко, през което преминават?            

Разговаряме за това и за „втория план“ на професията с Бойко Станкушев, директор на АКФ, Лора Георгиева, координатор на правната програма, и Стефан Кръстев, координатор по публична осведоменост. Разгарът на лятото е, но в офиса на фондацията работата продължава с нормалния ритъм. Има много проекти за довършване и други, които тепърва започват да се „ровят“, така че АКФ няма да излиза във ваканция, обясняват моите събеседници.

Цената на истината    

Когато говорим за цената на истината, първо се сещаме за зловещите заплахи, отправени към разследващия журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков след огласяването на случая „Осемте джуджета“. Разследването беше публикувано в четири части през 2020 г. и оттогава расте неудържимо като лавина.

В основата беше историята на предприемача Илия Златанов, който разказа как бизнесът му е бил превзет с пряката намеса на високопоставени лица от специализираното правосъдие. Златанов разкри как е станал жертва на схема за изземване на бизнеси, осъществена от бившия ръководител на столичното следствие Петьо Петров-Еврото със съдействието на бившия ръководител на Специализираната прокуратура Димитър Франтишек Петров и други прокурори.  А ресторантът „Осемте джуджета“, дал името на разследването, е бил неофициалният офис на групата. „Осемте джуджета“ не е само един ресторант, а е един казус. Осемте джуджета е една мрежа на влияние“, коментира по-късно авторът на разследването.

Година след публикацията нищо не беше променено, освен че заведението беше затворено. Още година по-късно (2022 г.) Илия Златанов продължаваше да води съдебна битка за контрол над собствената си група фирми, а синът му, Явор Златанов, остана без единия си бъбрек заради остра бъбречна недостатъчност, използвана, по думите му, за неговото изнудване – докато беше в ареста, Явор Златанов изпадна в тежко здравословно състояние, заради което е бил изнудван да прехвърли дяловете си от семейния бизнес. Впоследствие Златанов подаде жалба в ЕСПЧ.

През май 2023 г. АКФ публикува интервю с бившата съпруга на Петьо Петров-Еврото, Любена Павлова, в което тя потвърждава, че Петров е бил инициатор на корупционни схеми с участието на прокурори. Павлова говори за плащане на пари, даване на апартаменти и коли, както и за заплахи с компромати. От 2000 до 20 000 лв. „заплата“ получавали магистрати и полицаи от Петьо Еврото, твърди бившата му съпруга Любена в интервюто си пред АКФ .

Но преди да се стигне до тези признания, след публикуване на разследването през юни 2020 г. авторът на разкритията Николай Стайков получи десетки заплахи и стана жертва на телефонен тормоз с обаждания на погребални теми, а над личното му жилище беше извършен вандализъм.

„Беше тежко за всички“, спомня си Лора Георгиева. В продължение на два месеца и офисът на АКФ, и домът на Николай Стайков са под полицейска охрана. „Действа стресиращо, но някак сме го приели като част от работата, разбираме, че ще има и такива моменти“, коментира юристката. И допълва, че досега все пак не е имало нещо, което сериозно да застрашава живота на работещите в АКФ.

Иначе екипът се „радва“ на разнообразен натиск – различни инстанции правят проверки с цел да открият нарушения, Бойко Станкушев от време на време получава заплахи по мейла, засегнати от разследванията водят съдебни дела срещу АКФ.

„Яне Янев ни съди две години, защото публикувахме негови разговори в разследването „Списък за бърз контрол“ (2021 г.), което включваше разкази на свидетели и записи на тайни разговори с лица с контакти в съдебната система“, дава пример Лора Георгиева. И разказва подробности: „В тези разговори, записани със скрита камера, Янев надълго и нашироко обяснява как „стават нещата“ в специализирания съд и прокуратура, кой на кого докладва, какви срещи се правят, изобщо, разказваше подробно за нерегламентирани зависимости. Янев ни заплашваше, че ако публикуваме това, той ще ни съди и после наистина ни съди. Обаждаше се по телефона да се кара на Бойко (Станкушев) и в крайна сметка заведе дело срещу АКФ за претърпени неимуществени вреди за това, че му е изваден на показ личният живот. Но това не са лични разговори, а разговори със счетоводителката (на Веселин Денков), и там няма лични неща, там се говори за Цацаров, Гешев, Влади Горанов, който прави списъка за бърз контрол. И какво значи списъкът за бърз контрол – когато някакъв бизнес почне да генерира печалба над определени размери, влиза в този списък за бърз контрол, и те гледат нещо да му вземат. Изобщо цялата технология е разказал и никак не му беше приятно, че нещата излязоха на светло“.

Делото продължава две години, от октомври 2021 г. до април 2023 г., когато приключва окончателно с решение на Апелативния съд и е спечелено от АКФ. Но, както казва Лора, никак не е приятно две години да ходиш по съдилищата.

Бойко Станкушев разказва за друго дело срещу АКФ, което още не е приключило. „Един прокурор ни съди затова, че сме публикували подписа му. Но той се е подписал под документ в качеството си на прокурор и документът не е засекретен. Това не са лични данни и той не се е подписал в лично качество“, коментира директорът на АКФ.

На всички е ясно, че такива дела са тормоз, дори когато приключват в твоя полза, защото те влачат по съдилища години наред, губиш време, нерви, усилия, които те откъсват от нормалната работа. „Това е водене на неоснователни производства с цел да те тормозят, да те разсейват, да ти губят времето и в крайна сметка да се откажеш от това, което правиш“, казва по този повод Лора Георгиева. А Бойко Станкушев си спомня как „едно време така с едно дело ме свалиха от ефир. С презумпция за виновност“. 

Бойко Станкушев на заключителна среща по проект „Прозрачност и отчетност на местните власти, силни общности”

Системните проблеми

Как екипът избира случаите, по които работи? С какво един казус заслужава повече внимание от друг? „Още при учредяването на АКФ идеята е била да се осветяват системни проблеми, а не да се разследва всяко нарушение“, обяснява Лора Георгиева.    

И досега фондацията спазва този начин на работа – разследват се казуси, които показват някакъв съществен проблем на цялата система, някаква тенденция, някаква повторяемост, а не са просто единични случаи. Добър пример за такъв проблем на системата е разследването „Златната локва“ на Генка Шикерова и АКФ, което разкри как на границата с Турция са потънали милиони. Разследването беше публикувано през 2019 г. и както и „Осемте джуджета“, и до днес изважда на светло все нови и нови факти. Става въпрос за договора на БАБХ с фирма "Пи Еф Си", сключен през 2013 г., с който държавната агенция упълномощава частната фирма да събира такса за дезинфекция на граничните пунктове „Капитан Андреево“ и „Лесово“. За пет години работа по договора, осигурен от държавата, частното дружество е спечелило от тази дейност 27 млн. лв., показа разследването.

„Ние започнахме проверка за дезинфекцията, а после се оказа, че има и други неща. Там е граница в границата, държава в държавата“, коментира Бойко Станкушев и посочва: „Същият пример е ТЕЦ-ът на Доган, който не работи, ама държавата му плаща много пари за несъществуващи мощности. Или пристанището за лодки във Варна, където се наляха едни европейски пари, а там не само лодки, но и патки не могат да плуват“.

Екипът – всички са либеро

Разследванията на АКФ не се правят само от журналисти, във фондацията се работи екипно. „Така се случва, че всички в някой момент са либеро, от време на време всеки заема водеща позиция – юристи, журналисти, анализатори“, казва Стефан Кръстев. И понеже екипът е малък, само десетина човека, всеки изпълнява някаква функция по време на разследването

А някои случаи се работят дълго, има казуси, по които проверките продължават повече от 2 години. „Ние не сме медия, не можем като разни агенции да хванем нещо и да го изгърмим, само за да не изтървем новината. Ние се опитваме да проверим случая по всички общодостъпни начини и правим анализи на съответната законова регламентация. Идеята е, когато публикуваме разследването, то да не показва само проблема, а да бъде юридически обосновано и да дава насоки за следващи действия. Така че в момента, в който подадем сигнал до компетентната институция, нещата до голяма степен са свършени от нашия екип. Ясно е, че има проблем, ясно е какъв е той, ясно е какви действия трябва да се предприемат и остава институциите само да си свършат работата“, коментира Бойко Станкушев.

Той признава, че популярността на АКФ понякога е проблем, защото очакванията към екипа на фондацията стават все по-големи. „Обаче това по никакъв начин не ни улеснява, даже пречи. Защото в момента, в който надушат, че нещо правим, отсреща имат много повече контрамерки, за да ни пречат. От друга страна, въпреки шума, който се вдига по нашите разследвания, какво се е променило, с извинение, в тази държава? Тази сутрин пак говорим за осемте джуджета, а резултатът какъв е?“, пита риторично Станкушев  

Коментираме какво е да се ровиш в такава тежка проблематика, да си плащаш цената, за да изкараш на светло някакъв случай и след това да чакаш 2-3 години да се размърда някоя държавна институция. Това не е ли демотивиращо?, питам своите събеседници

„Това, че се позовават на нашите разследвания, че ни цитират, че ни викат по телевизиите, общо взето е като конгресите на БКП навремето – изпускат малко парата и нищо не се променя“, смее се Бойко. „Не е същото“, опонират колегите му и посочват, че макар и бавно, нещата почват да се променят, че вече има политици, които искат да направят нещо в тази посока. Но то не става само с желание, както вметва Станкушев.   

Да накараме хората да се замислят

Да накарат хората да се замислят, да осъзнаят размерите на корупцията – това е една от основните цели на АКФ. „Опитваме се да променим мисленето на хората, защото търпимостта към корупцията у нас е много висока. Търпимост към всички лоши практики, към лошото управление. Хората знаят, че не е редно да се краде, да подкупваш съдията, кмета, да даваш поръчки на братовчедите си, но търпят, „защото то в България е така“. Това разбиране искаме да променим. Да покажем на хората, че не е добре да търпят корупцията, защото резултатът е как те живеят, какво образование получават децата им, какво здравеопазване получават всички. Когато обществените пари се крадат, няма достатъчно средства за дейностите на държавата“, казва Лора Георгиева.

Другата цел е хората да станат по-ангажирани с това, което правят институциите и да търсят отговорност от тях. „АКФ стриктно следи какво правят институциите по нашите разследвания. Затова понякога проверките ни са толкова дълги, защото последващата работа може да е по-дълга от самия казус. Институциите пък се надяват случаят да изчезне, да се забрави, а понякога излизат и нови неща, налага се пак да пишем сигнали. И понякога случаи, които мислим за приключени, отново излизат на дневен ред, като „Златната локва“, където след цялата шумотевица частната фирма изобщо не е прекратила дейността си и все така използва държавните сгради“, обяснява Стефан

Когато работиш, без да чакаш блестящи победи

В нашата работа няма как да очакваме блестящи победи. Или бързи. Но победите са, че хората малко по малко започват да разбират какво се случва – така Лора Георгиева отговаря на въпроса кои са големите победи за екипа.  

„Когато говорим за изнудени хора, на които казват: дайте 100 000 евро, за да извадим сина ти или мъжа ти от ареста, хората чуват тези неща и започват да се замислят. Тук предизвикателството е до колко човека стигаме“, казва Бойко Станкушев. Примерът е от „Списъка за бърз контрол“, където изнудвачите казват: „Няма значение какво ще каже съдът, ние си говорим с Господ“. „Сигурно има стотици хора, които са дали парите и ние никога няма да разберем колко са те и какво са дали. Сигурно тази мрежа е вършела работа, иначе няма как да им се доверят толкова хора и да им дадат по 100 000 евро“, коментира Станкушев. Когато материалът бил публикуван, в АКФ започнали да се обаждат различни хора и да съобщават за още случаи на различни престъпни мрежи.

„Когато се даде публичност на подобни схеми, хората се събуждат, а ние получаваме допълнително информация от свидетели, които знаят нещо друго. Но общо взето, малко хора са готови да свидетелстват, това е основен проблем за разследванията ни. Хората знаят много неща, но не искат да застанат пред камера или с името си“, казва Лора Георгиева

А Бойко Станкушев поставя тъжната диагноза: Дефицитът на справедливост е опитомил българите, те са смачкани и търсят някакво решение, но някак си без да рискуват. Това си е описано от Ботев, от Захари Стоянов, от Алеко, това е национална диагноза, казва Станкушев. И прави сравнение с поляците, които излизат на улицата при всяка несправедливост. „Бях в Полша преди повече от 40 години, когато им вдигнаха с две стотинки хляба и олиото, и те след 48 часа блокираха държавата. В условията на комунизъм и извънредно положение! Вечер към 20 ч. улиците бяха пълни с хора, ама не правеха митинги, защото протестите бяха забранени и имаше вечерен час. Затова хората излизаха пред входовете на къщите си и си стояха по 4-5 души, говореха си, докато минат централните новини по телевизията. Така те демонстрираха, че не гледат пропагандата на властта. Милиони хора бяха по улиците. Това какво общо има с нас?“, пита директорът на АКФ.

И с трениран в годините скептицизъм, не очаква някакви революционни промени или бързо събуждане. „Имам познати с добри професии, с добри доходи, които ми казват: абе ти като ги говориш тези работи, знаеш ли какво може да стане! Т.е. те никога не биха направили такива разкрития, каквито правим ние. Защото знаят, че ножът много лесно може да опре до кокала – ще дойдат някои и ще му вземат фирмата, или ще уволнят жена му от работа. Включително хора, които оперират извън България, включително хора с двойно гражданство, и те се съобразяват, и те мълчат. Не искат да свидетелстват лично с имената си и лицата си, защото предполагат, че могат да бъдат ударени“, казва Бойко Станкушев

6 години по-късно – как се променят нещата

Какво се е променило 6 години по-късно? „Неприятният извод е, че промяната изглежда лесна, но се извършва бавно. Но събуждане има“, коментира директорът на АКФ.

„Нещата не са същите, както в началото, когато започвахме, променят се!", категоричен е и Стефан Кръстев. И допълва: „Всичко, което правим, има своето значение. Въпросът е, че промените не стават така директно и пряко, както сме си ги мислели".

А Бойко Станкушев посочва и друг проблем, който забавя промените: че освен голямата престъпност и корупция по върховете на властта, там, където са се срастнали бивши и настоящи политици, полицаи, магистрати и каквито се сетиш, има и друго ниво, на администрацията. „Администрацията, държавна и общинска, така се е самоадаптирала, че вече е „modus vivendi” (начин на живот). Огромна част от администрациите, особено общинските, са такива, с две основни цели: първо, да не го махнат от работа и второ, където може, да блажи“, обяснява красноречиво Бойко Станкушев. Това, според него, позволява на партии с 5-6 % от гласовете да контролират цели региони. „Затова и преходът донесе срив на надеждите, затова хората се капсулират с цел самозащита, не издават никакви звуци, за да нямат неприятности“, коментира Станкушев

Точно затова е много важно, че все повече влизаме в националните медии и в националните телевизии, защото тези хора гледат телевизия и когато за нашата работа се говори от екрана, то стига до тях, посочва Лора Георгиева. През последните месеци Бойко Станкушев, Николай Стайков, Андрей Янкулов, Лора Георгиева са участвали в десетки телевизионни предавания, и то в гледано време. Това също е огромна промяна, защото в първите години АКФ беше едва ли не „забранена тема“ за повечето национални медии. „Имаше времена, когато една буква не излизаше от това, което правим, а сега даже в праймтайма ни канят, големите телевизии вече ни цитират, позовават се на нас, а доскоро не ни споменаваха името“, смее се Бойко

Другата съществена промяна, постигната в резултат на работата на АКФ, е, че чуждите дипломатически представителства вече не приемат безкритично захаросаните „отчети“ на българските институции. „Чуждите посолства все повече питат граждански организации като нас за реалното състояние на нещата, за развитието на демократичните процеси, защо има проблеми в тази или онази система. Ако преди 3 години доста безкритично са приемали всичко, което им се представя като информация от управляващата тогава партия, в момента търсят различни източници на информация. Това има огромно значение, и то си личи и в докладите на Департамента за човешки права в САЩ, и в докладите на ЕК за върховенство на правото“, казва Лора Георгиева.

В последния доклад за върховенството на правото са цитирани два анализа на Антикорупционния фонд. Това отново показва колко съществени и сериозни са разработките на АКФ. Техните публикации показват безспорни факти, които винаги са подплатени с правна регулация.

Другото, което е смислено и се опитваме да правим е, че се опитваме да работим с регионални разследващи журналисти, казва Лора и дава примери с „дълбачките на Доган“ – публикациите за варненското пристанище, разработени по материали на кореспондента на Дневник и Капитал Спас Спасов. „Работили сме с и Венелина Попова от Стара Загора, с Емилия Димитрова от Севлиево. Опитваме се да надградим темите, които те са започнали, допълва юристката.

Дали хората от АКФ са оптимисти за страната, за обществото, за развитието на демокрацията, след като се сблъскват все с обратните примери?

В стратегически аспект съм оптимист, но ще мине време, категоричен е Бойко Станкушев. И има съвет към политиците: който иска да прави истинска партия, европейска, човешка, трябва да заложи на две неща – народопсихологията и говоренето. „Първо, да започнат да работят с експерти, които наистина разбират от народопсихология, даже на микроравнище, защото хората в България са особени, затворени, но чувствителни. Моделите отвън може да са много хубави, ама са правени за други хора. Второто е, че на политиците много им куца езикът. Посланията трябва да се правят по съвършено друг начин. Навремето се чудеха защо хората толкова харесват Желю Желев, уж селянин. Ами защото говореше техния език и те го разбираха. Хората най-много виждат тези най-отпред, затова политиците трябва да комуникират разбираеми послания“, съветва Станкушев

А големите промени според него ще започнат отдолу, „защото в момента обществото ферментира, защото има много хора, които не са глупаци, хора с достойнство, почтени, и те почват да се размърдват и по-малко ги е страх“. Промените се случват, но бавно, обобщава директорът на АКФ.

А Лора Георгиева го допълва с повече оптимизъм: Важното е, че това, което беше, повече няма да се върне! През последните три години всичко ври и кипи. Не вървим напред с големите и бързи стъпки, които всички искаме, но вече не е онази хегемония и онова блато!  

През май Антикорупционният фонд представи за пети път своя Годишен мониторингов доклад върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта, озаглавен „Антикорупционни институции 2022: широко затворени очи“. Докладът анализира развитието на 56 ключови разследвания за корупция от прокуратурата и от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

„Изминалата 2022-ра година не допринесе с нищо за изясняване на реалната картина на корупцията по високите етажи на властта. За поредна година действията на антикорупционните органи продължиха да не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво. Ако се съди по тези действия, изобщо няма високопоставени длъжностни лица, виновни в извършването на корупционни престъпления“, заявяват авторите на доклада Андрей Янкулов и Даниела Пенева, правни експерти в АКФ.  „Статистиката на казусите, докарани докрай през 2022 година, показва ясно, че българските антикорупционни институции все още са далеч от това да проявяват систематичност, професионализъм и независимост в борбата с корупцията. В тази среда гражданският контрол над работата им си остава една от малкото гаранции за истински, а не имитационни промени“, обобщава разследващият журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков в увода на доклада.

АКФ представя разследванията си и като аудио-визуални продукти, които разпространява чрез каналите си в социалните медии, за да достигне до повече граждани и да насърчи тяхната активност и ангажираност. Паралелно със сериозните проучвания, фондацията разработва правни анализи и становища по прилагане и развитие на законодателството, и участва в инициативи за утвърждаване върховенство на правото заедно с други неправителствени организации.

Фондацията не извършва стопанска дейност. Тя осъществява дейността си благодарение на дарения от финансиращи организации и частни лица. АКФ работи по проекти, финансирани от Фондация „Америка за България“, Фонд „Активни граждани - България“ в рамките на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г., Посолството на Кралство Нидерландия в България, Фондация „Конрад Аденауер“, Европейската комисия, German Marshall Fund.   



Източник снимки: Антикорупционен фонд