Публични фондове - инструмент за финансиране на НПО

Проект „Партньорство в стратегии и действие" се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество.

В Албания Агенцията за подкрепа на гражданското общество цели да подкрепя устойчивото развитие на гражданското общество и създаването на благоприятни условия за граждански инициативи в обществена полза (чл. 4, точки 1 и 2 от закона, с който се създава агенцията).

Според точка 2.1 от устава на Фондацията за развитие на гражданското общество в Естония, целта на Фондацията е да допринася за увеличаване на капацитета на неправителствените сдружения и фондации, работещи в обществена полза в Естония, за развитието на гражданското общество и за благоприятна среда за граждански инициативи.

Като обобщение, може да се каже, че една от основните цели за създаване на фондовете за подкрепа на граждански организации е развитието на неправителствения сектор като цяло.

В Унгария 30 % от бюджета на Националния граждански фонд е насочен за реализацията на проекти за укрепване на гражданското общество, а 60 % от останалите средства отиват за покриване на административни разходи на НПО.

Статут и финансиране на фондовете

Фондовете възникват по различен начин и имат различен статут. В Албания фондът действа като Агенция за подкрепа на гражданското общество, възникнала по силата на закон, В Хърватия отново със специален закон се създава Националната фондация за подкрепа на гражданското общество. В Естония Националната фондация за гражданско общество е създадена по общия ред за учредяване на юридическо лице с нестопанска цел, но неин учредител е държавен орган. Във всеки един от случаите, фондовете са обособени като отделни юридически лица и са в голяма степен независими от държавата, тъй като се управляват от органи (Управителни съвети или Настоятелства) с ясно разписан мандат и правомощия на членовете им. В органите им на управление са включени представители на гражданските организации, които са мнозинството от членовете на управителния орган (Унгария и Албания), или са равен брой с представителите на държавата (Естония).Мандатът на управителните органи е различен - в Унгария е две години, в Естония е 3 години, а в Хърватия - 4 години.

Важен елемент за независимостта на фондовете е фактът, че средствата, насочени към тези фондове са законово определени. Пример за това е разпоредбата на чл. 16 от Закона за организацията и дейността на Агенцията за подкрепа на гражданското общество, според която годишните средства предоставени от държавния бюджет на Агенцията не могат да бъдат в по-малък размер от средствата предоставени през предходната година. През 2009 г. бе одобрен първият бюджет на агенцията в размер на 1 милион щатски долара.

В Унгарияв чл. 2, алинея 2, точка а на закон L/2003 г. за Националния Граждански Фонд е предвидено, че Фондът ще получава 1 процент от данъка върху доходите на физически лица (събран предходната година), намален със средствата платени на организации, избрани от самите данъкоплатци (чрез механизма 1% (2). Средствата, които държавата предоставя на Фонда обаче не могат да са под 0,5 % от платения през предходната година личен данък.

Освен от бюджета, средствата към фондовете могат да идват и от други източници – приватизация, лотарии. Пример е Чешкият инвестиционен фонд за фондациите, към който по решение на чешкото правителство са били заделени 1 % от средствата от приватизация на държавни предприятия, които фондът е разпределил като капитал сред действащи фондации. Целта е била да се създаде устойчива капиталова база за развитие на фондациите в Чехия. В Хърватия – Националната Фондация се финансира със средства, събрани от държавната лотария.

За какво се изразходват средствата?

Фондовете предоставят средства за дейността на неправителствените организации съобразно направленията, които са залегнали в техните програми. Финансирането бива краткосрочно - до 1 година или дългосрочно над 1 година, напр. 3 години. Ползата от дългосрочното финансиране е, че то дава възможност на организациите да се фокусират върху постигане на целите, а не постоянно да се опитват да намират допълнителни средства за дейността си. Освен това с дългосрочните проекти се постигат по устойчиви резултати. Добре е да се търси баланс между дългосрочно и краткосрочно финансиране.

Вторият основен въпрос е дали да се финансират конкретни проекти или да се предвиди и институционално финансиране т.е. финансиране на определени организационни разходи или на стратегически програми на организации. Подобен тип институционално подкрепа се оказва на НПО в Хърватия чрез Националната фондация. НПО, желаещи да получат институционална подкрепа разработват тригодишни стратегически планове, които са част от документите за кандидатстване. Целта на този вид финансиране е повишаване на устойчивостта на НПО, които спомагат за демократизацията и развитието на гражданското общество в Хърватия. Документите се разглеждат на два етапа, като най-добре класираните организации от специално избран Съвет за стратегически инвестиции в развитието на гражданското общество минават във втори кръг. Там се разглеждат конкретните дейности по предложенията и на кои организации да се отпусне финансиране.