Ако не слушаш, ще те дам на циганите

"Ако не слушаш, ще те дам на циганите", провиква се гласно една българка и дърпа за ръкава невръстното си. Сещам се, че мен едно време майка ми ме плашеше с Баба Меца и Торбалан и си викам, брей, това ли са новите митични същества, с които плашим децата си?!

Не е нужно да привеждам факти от задълбочени изследвания, за да стане ясно, че сме смъртно болни от Расизъм. Сякаш ако не възпитаме децата си в омраза и ненавист към ромската общност, не сме изпълнили родителския си дълг. Чудно, че не е влязло като план за изпълнение в училищата.

Ром vs. Циганин

Едно от предположенията за произхода на названието „цигани" идва от гръцкото ????????? (асингани), което означава „недосегаеми" (от ?- (не-) и ??????? (докосвам). Използва се предимно с пейоративно значение. Терминът ром има индийски произход и може да означава "мъж, съпруг, човек", съответно ромка - "съпруга, жена". Така поне си мислех аз! Уви, цялата ми некомпетентност по въпроса лъсна след изказването на един обществен служител от местната администрация. „За мен няма разлика. Какъв е този шум за „ромите". Откакто се помня, те се наричат цигани. Мисля, че е заради Европейския съюз. Те самите помежду си се наричат цигани.", коментира колоритно той. Познанията ми по темата бяха „обогатени", след като се запознах с мненията на теренни работници, запитани за асоциация на думата ром. Мързелив, крадлив, нечистоплътен, необразован, безотговорен са само част от предложенията. Човек да си помисли, че са търсели отговор в Речника на обидните думи (Сигурно има голям тираж!). Някъде там, накрая на предложенията, стои гордо първата положителна асоциация - „весел". Тъй че положението си е направо весело!

„Не трябва да има ниски очаквания спрямо ромите. Ако се заложат ниски очаквания и резултатите ще са ниски. Трябва да искаме 30% повече от това, което в момента детето може. Това е правилната формула.", обяснява Деян Колев, председател на Център за междуетнически диалог и толерантност.

Всяка една общност преминава през преход от патриархални към модерни разбирания, където индивида става водещ. В момента през точно такъв период минава и ромското малцинство у нас, твърди Колев и обяснява, че има спешна нужда от промяна на някои традиции от ромската култура като например ранните бракове. „Имах спешен случай с 12 годишно момиче, което дойде със свекърва си, която искаше да се увери, че тя вече не е девствена. Когато чух какво иска от мен, бях зашеметена. Изпратих ги в специализиран кабинет, но ако можех да променя нещо, то щеше да бъде този техен обичай да женят млади момичета. ", споделя възмутена лекарка, взела участие в изследване на „Амалипе".

Недосегаемите

В опит „да докосне недосегаемите", център „Амалипе" работи за промяна на негативните обществени нагласи към малцинството. Усилията им са насочени към равноправното интегриране на ромите в общество, основано на запазване на ромската идентичност и на модернизацията на общността. След преминаване през основните проектни дейности на организацията, делът на онези, които смятат ромите за предразположени към извършване на престъпления, намалява от 74,2% на 54,78%. 

„Амалипе" активно си сътрудничии с други ромски организации като Сдружение "Нов път" (село Хайредин), Сдружение „Свят без граници" (Стара Загора), Сдружение „Слънце за всеки" (Пещера),Ромска академия за култура и образование и др. Всички те се подкрепят и работят заедно неформално, но съществува идея в бъдеще да се учреди единна мрежа на ромските организации.

Освен че работи с други колеги от сектора, „Амалипе" достатъчно добре е развила собствената си мрежа в страната. Има младежки клубове в 6 областни града, местни клубове за развитие на общността в 31 населени места и си партньорства с над 170 училища. Всеки център има eдна младежка и една женска група за подкрепа и взаимопомощ, тъй като те са най-уязвими. Двама модератори картографират общността, запознават се с всяко семейство и неговите проблеми, помагат на децата да се завърнат в училище и да продължат своето образование, погасяват конфликтите между различните ромски групи, запознават ги с правата им в дадена сфера и  им помагат да се интегрират. „Те управляват процесите на събуждане на общността. Центровете имат същото значение за ромския преход, каквото са имали читалищата за българите по времето на българското Възраждане.", сравнява Колев. 

Мечешка услуга

„В сравнение с останалите пациенти, ромите нямат никакви специални проблеми. Техният проблем е, че нямат дисциплина и не чакат на опашката. Ако нямат семеен лекар, те не знаят болестите си и ние трябва да им правим изследвания, което отнема много време. Те се ядосват и започват да ни крещят", разказва медицинско лице за работата си с хора от общността. Но по друг начин се развива сюжетът, когато подходът е правилен. При откриването на центровете от "Амалипе", много от ромите започват да ходят при служителите с молби да им попълнят документите за социалните помощи.  Това не е помощ, а мечешка услуга. Вместо да им "свършат услугата", служителите им връчват химикал, сядат до тях и им обясняват. Ако трябва по няколко пъти, но не попълват вместо тях!  "Не им помагаме, когато вършим нещо вместо тях. Помагаме им, когато ги научим как да се справят сами", разбрали са специалистите от работата си с ромите.

Държавната работа по ромския въпрос

Държавната структура, която се занимава на национално ниво с ромските въпроси, е Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет. Не са толкова внушителни резултатите на тази институция, колкото гръмкото е названието й. „Това е структура на ниско административно ниво. Този орган няма никакви правомощия. Консултативният процес трябва да стане реален. Миналото правителство не работи по този въпрос. Дано следващото направи нещо.", коментира Колев и обяснява, че много големи ромски организации вече са напуснали този орган.

В час по "Ромски фолклор"

Интеграцията на ромската общност е невъзможна без да бъдат вложени усилия в сферата на образованието. Според данни на Националния статистически институт около 2/3 от ромските деца отпадат от училище преди да завършат основното си образование. "За тях училището се оказва едно безинтересно място. Те не научават нищо за вярванията и традициите на своята общност и затова напускат училище", обяснява Колев.

Прави се опит в учебната програма да се въведе свободно избираем предмет (СИП) „Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор". В програмата са заложени дейности като размяна на ролите между представители на различни етноси, изработване на кукли, облечени в автентични носии, конкурс за лично творчество по темата и др. В учебните пособия се говори паралелно за българските и ромските празници. Гергьовден или Ерделез, Великден или Патраги, Васильовден или Банго Васили – независимо от наименованието, децата се учат да ценят и уважават традициите на другите. Към 2005-2006 г. учениците в СИП групите наброяват 5000, а понастоящем предмета се изучава в над 200 училища от цялата страна. Резултатите от проектните дейности за 2012-2013 г. показват, че 37% децата, които са записали този предмет, са българчета. „Когато родителите видят учебниците и когато учителят има правилен подход, тогава има и желаещи", разказва Колев.

Ромският Кеймбридж

Неотдавна в медийното пространство се заговори за ромския Кеймбридж - село Долни Цибър. Там живеят 72 роми с висше образование или най-ученолюбивите роми в цяла Европа. 80 на сто от жителите продължават към средното си образование. В селото 12 от 20 учители са висшисти. Съвсем по-друг начин изглеждат нещата на национално ниво. За сравнение единици са учителите от ромски прозиход в страната, може би дори по- малко от 1%.

Въпреки всичко ситуацията изглежда обнадеждаващо. Стипендиантска програма за студенти от ромски произход в медицинските университети и колежи вече пета година предоставя възможност на млади роми да развият своите професионални умения. За 2013-2014 г. общият брой на младежите, включили се в проекта, е 64 души. Неотдавна младите медици помагаха на пострадалите от наводненията в област Враца, като измерваха кръвното налягане, кръвната захар и провеждаха беседи относно хигиената и безопасността на храните. Съвсем скоро заплахата "Ако не слушаш, ще те дам на циганите", няма да минава пред малчуганите. По всичко личи, че  ще трябва да измислим ново митично създание, с което да плашим децата си.

„Ако не слушаш, ще те дам на българите", причува ми се този път от съседния тротоар, но не смея да се обърна. Седя, мисля си за чутото и  ме хваща страх!

Графики:Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе"