Къде се е чуло и видяло някой да ти строи къща? Разказ за фондация "Хабитат България".

30 септември 2014 г.Разкази за НПО

След толкова много лъжи, които ни пробутват ежедневно, почти всички сме болни от скептицизъм. И дори истината да се изправи пред очите ни и да ни зашлеви през лицето, трудно ще я познаем. Още по-трудно вярваме, че добрите неща се случават на добри хора.

„Вчера Милко ми разказа как кандидатствал по един проект и сега някакви хора щели да му строят къща. След 20 години по мизерни жилища под наем, най-накрая ще си има собствен дом срещу супер изгоден безлихвен заем. Аз му казах да не бърза много да се радва, защото безплатен обяд няма. Къде се е чуло и видяло някой да идва да ти строи къща. Не на мен тия, аз да не съм вчерашен?! Ще ми плаче той на рамото след няколко месеца, като му вземат и малкото, дето му е останало…Ей, ама големи балами има на тоя свят..", споделя един скептик. Милко не е измислен. Той е реален човек, а историята му е също толкова реална като самия него.

Милко кандидатства по проект на фондация "Хабитат България" за строителство на жилища на семейства с ниски доходи. Милко избира да повярва в късмета си. Той, жена му и трите му деца минават през обстойна проверка на фактическата обстановка - доходите на семейството, състоянието на апартамента, намеренията им за бъдещето и тн. Не след дълго са избрани като едно от четирите семйства, за които да се построят еднофамилни къщи в Костинброд.

Каква е връзката ни с всичко това? Хабитат! Там попаднахме благодарение на на Академия Ключ – проект на фондация "Смарт" за попуряризиране на НПО сектора сред младите хора в България. Не знаехме какво да очакваме, не бяхме чували никога за Хабитат и бяхме малко скептични. Но още с прекрачването на офиса, бяхме обезоръжени. Екипът на тази организация ни позволи да бъдем част от сбъдването на една мечта. Ние бяхме там, на строежа, където се случва всичко, където доброволци от различни краища на света идват и помагат с голи ръце, където се запознахме с Милко и неговото семейство. Изливахме кофи с вода, редихме тухли и следвахме доброволческата максима: "Капка по капка вир става, а тухла по тухла - къща. Търпение и упоритост, замесени с вяра и добри хора - това е всичко необходимо за построяването на една къща, за сбъдването на една мечта.