Спешна нужда от взаимодействие между здравни, образователни и социални услуги
10 ноември 2014 г.Разкази за НПО
На 29 и 30 октомври се проведе конференция на тема "Възможни ли са интегрираните подходи при предоставянето на здравни, образователни и социални услуги?", организирана от Български център за нестопанско право и Националното сдружение на общините в Република Българя. Конференцията представи експертна платформа за обсъждане на посочената тема, за да могат да бъдат намерени по-добри и успешни решения в подкрепа на хората. В събитието участие взеха утвърдени граждански организации, общини и институционални представители.
"Ключът към успеха е обединяването на условията и ресурсите от всички сфери – здравна, образователна и социална. Само чрез тяхното взаимодействие ще можем да предложим модел на интегрирани услуги, който работи за хората и отговаря на техните потребности. За да се случи промяната, трябва да бъде създадена подходяща нормативна рамка.", заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Спаска Петрова.
Позицията й бе подкрепена от Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на НСОРБ. Тя акцентира върху нуждата от действие и подчерта, че сме далеч от практиката и реалната интеграция. „Оставаме си на теоретична основа. Трябва да помислим какви са практическите дейности, които трябва да бъдат предприети, за да започнат тези три институции да си говорят. В момента всяка една от тях оправдава собствените си дефицити с работата на другите. Какво трябва да променим в начина си на лобиране, за да се случи промяната не малко, а много по-бързо?", обърна се към присъстващите Чавдарова.
Конференцията продължи с участие на представител от общинската власт. Заместник-кметът на Община Габрово Нели Рачевиц показа, че партньорството между НПО и общините е не само възможно, но и задължително. „Държавата и общините не са най-добрият стопанин. Вярвам, че колкото повече дейности подадем на частния бизнес и НПО, толкова по-добре за всички.", коментира Рачевиц. По време на своята презентация тя показа, че социалните услуги в Габрово се предоставят 50/50 от общината и местни НПО. Според проучване, направено в рамките на проекта „Социалното договаряне – инструмент за по-добри резултати за хората", общинските администрации приемат неправителствените организации като по-добрия доставчик на социални услуги. Те описват гражданските организации като по-иновативни и мотивирани в работата си.
Експертите бяха единодушни, че идеята за интегрирани подходи вече се развива. Докато преди 10 години социалното договаряне и социалните услуги бяха иновация, то днес вече са успешни модели. Лекторите, които взеха участие в конференцията, заключиха, че в някои случаи няма нужда от създаването на съвсем нова интегрирана услуга. Според тях усилията на партниращите си страни трябва да бъдат насочени към надграждане на вече съществуващите услуги - здравна, социална и образователна. Те се обединиха около идеята, че нуждите на крайния потребител могат да бъдат удовлетворени, ако се позволи на доставчиците да предоставят различни услуги, системите бъдат задължени да работят заедно и се кръстосат финансите от различни сфери.
Липсата на гъвкавост на процедурите, проблеми при прилагането на единен финансов стандарт, както и възлагане на социални услуги само в тесния смисъл на думата – това са само някои от предизвикателствата пред интегрирания подход, които експертите посочиха. „Ако продължаваме по старому, ще останем заложници на това да бъдем вовеки в пилотни фази по различни проекти.", коментира Надя Шабани от БЦНП.
По темата за връзката между образованието и социалната подкрепа бяха представени много успешни модели от общини и НПО. Въпреки това основната теза бе, че без необходимата регулация, тези практики ще останат само добра възможност, от която се възползват само някои по-находчиви директори на училища. Темата за нагласите на общността и родителите също бе засегната, като участниците се обединиха около становището, че трябва да бъдат направени много инвестиции в това да се преодолее стигмата и да се приеме различието. „Знаете ли кога плаках най-много. На 15 септември. Когато другите деца тръгнаха на училище, а моето не", развълнува се Мария Недялкова, майка на дете с увреждания и председател на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения.
Участниците в конференцията се обединиха около някои основни мерки, които трябва да бъдат предприети в най-скоро време, за да започнат интегрираните подходи да работят за хората. Ето и някои от тях:
По време на събитието бе представена и разработената от БЦНП в рамките на проекта специална платформа за обмяна на идеи и добри практики, свързани с механизма на социалното договаряне. Предвижда се тя да бъде място за дискусии по актуални теми, свързани с реформата в социалната система и с възможностите за интегриран подход при оказването на подкрепа. Потребителите ще получават консултации по въпроси, свързани с механизма на договарянето, възлагането на социални услуги, проблемите и практиките по прилагането му (social.bcnl.org).
Накрая на конференцията всички участници споделиха, че една среща е крайно недостатъчна, за да бъдат изяснени всички важни въпроси. Присъстващите призоваха в следващи инициативи на НПО и държавната администрация този разговор да продължи, за да могат реформите в България да намерят своите устойчиви и добри решения.
Проект: „Социалното договаряне – инструмент за по-добри резултати за хората", Договор №BG051PO001 – 7.0.07-0104-С0001. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
"Ключът към успеха е обединяването на условията и ресурсите от всички сфери – здравна, образователна и социална. Само чрез тяхното взаимодействие ще можем да предложим модел на интегрирани услуги, който работи за хората и отговаря на техните потребности. За да се случи промяната, трябва да бъде създадена подходяща нормативна рамка.", заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Спаска Петрова.
Позицията й бе подкрепена от Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на НСОРБ. Тя акцентира върху нуждата от действие и подчерта, че сме далеч от практиката и реалната интеграция. „Оставаме си на теоретична основа. Трябва да помислим какви са практическите дейности, които трябва да бъдат предприети, за да започнат тези три институции да си говорят. В момента всяка една от тях оправдава собствените си дефицити с работата на другите. Какво трябва да променим в начина си на лобиране, за да се случи промяната не малко, а много по-бързо?", обърна се към присъстващите Чавдарова.
Конференцията продължи с участие на представител от общинската власт. Заместник-кметът на Община Габрово Нели Рачевиц показа, че партньорството между НПО и общините е не само възможно, но и задължително. „Държавата и общините не са най-добрият стопанин. Вярвам, че колкото повече дейности подадем на частния бизнес и НПО, толкова по-добре за всички.", коментира Рачевиц. По време на своята презентация тя показа, че социалните услуги в Габрово се предоставят 50/50 от общината и местни НПО. Според проучване, направено в рамките на проекта „Социалното договаряне – инструмент за по-добри резултати за хората", общинските администрации приемат неправителствените организации като по-добрия доставчик на социални услуги. Те описват гражданските организации като по-иновативни и мотивирани в работата си.
Експертите бяха единодушни, че идеята за интегрирани подходи вече се развива. Докато преди 10 години социалното договаряне и социалните услуги бяха иновация, то днес вече са успешни модели. Лекторите, които взеха участие в конференцията, заключиха, че в някои случаи няма нужда от създаването на съвсем нова интегрирана услуга. Според тях усилията на партниращите си страни трябва да бъдат насочени към надграждане на вече съществуващите услуги - здравна, социална и образователна. Те се обединиха около идеята, че нуждите на крайния потребител могат да бъдат удовлетворени, ако се позволи на доставчиците да предоставят различни услуги, системите бъдат задължени да работят заедно и се кръстосат финансите от различни сфери.
Липсата на гъвкавост на процедурите, проблеми при прилагането на единен финансов стандарт, както и възлагане на социални услуги само в тесния смисъл на думата – това са само някои от предизвикателствата пред интегрирания подход, които експертите посочиха. „Ако продължаваме по старому, ще останем заложници на това да бъдем вовеки в пилотни фази по различни проекти.", коментира Надя Шабани от БЦНП.
По темата за връзката между образованието и социалната подкрепа бяха представени много успешни модели от общини и НПО. Въпреки това основната теза бе, че без необходимата регулация, тези практики ще останат само добра възможност, от която се възползват само някои по-находчиви директори на училища. Темата за нагласите на общността и родителите също бе засегната, като участниците се обединиха около становището, че трябва да бъдат направени много инвестиции в това да се преодолее стигмата и да се приеме различието. „Знаете ли кога плаках най-много. На 15 септември. Когато другите деца тръгнаха на училище, а моето не", развълнува се Мария Недялкова, майка на дете с увреждания и председател на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения.
Участниците в конференцията се обединиха около някои основни мерки, които трябва да бъдат предприети в най-скоро време, за да започнат интегрираните подходи да работят за хората. Ето и някои от тях:
- Приемане на стандарти за качество на услугата, които обективно да измерват ефекта на тези услуги върху качеството на живот на потребителя;
- Приемане на критериите и общите принципи за качество от Доброволната Европейска рамка за качество на социалните услуги.
- Въвеждане на възможността НПО да бъдат доставчици на здравни услуги;
- Осигуряване на връзката между социалните услуги и образователната система и среда, включително чрез промяна на законодателството и въвеждане на този механизъм за взаимодействие като задължение;
- Приемане на краткосрочни мерки за промяна в подзаконовите нормативни актове (социалните доклади да включват образователна и здравна характеристика, отпадане на изискването при разкриването на услугата да се посочва адрес, и др.);
- Приемане на дългосрочни национални мерки за промяна на политиките, които да дадат устойчивост на работещите модели, развити по проектите;
- Създаване на единна база за обратна връзка и информация относно конкурси и сключени договори;
- Премахване на изискването за финансиране само на база капацитет на услугите;
- Стимулиране на социалното предприемачество и др.
По време на събитието бе представена и разработената от БЦНП в рамките на проекта специална платформа за обмяна на идеи и добри практики, свързани с механизма на социалното договаряне. Предвижда се тя да бъде място за дискусии по актуални теми, свързани с реформата в социалната система и с възможностите за интегриран подход при оказването на подкрепа. Потребителите ще получават консултации по въпроси, свързани с механизма на договарянето, възлагането на социални услуги, проблемите и практиките по прилагането му (social.bcnl.org).
Накрая на конференцията всички участници споделиха, че една среща е крайно недостатъчна, за да бъдат изяснени всички важни въпроси. Присъстващите призоваха в следващи инициативи на НПО и държавната администрация този разговор да продължи, за да могат реформите в България да намерят своите устойчиви и добри решения.
Проект: „Социалното договаряне – инструмент за по-добри резултати за хората", Договор №BG051PO001 – 7.0.07-0104-С0001. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
Автор: Виктория Юлиянова
Източник: НПО Портал , 03 ноември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
04 април 2016 г. Разкази за НПО
Живот в периферията
За тях се говори рядко. Те почти никога не са тема в новините, освен ако не е „топ темата" на криминалната хроника. За тях
05 февруари 2016 г. Разкази за НПО
НПО в България: Знаете ли, че?
Представяме ви първата част от колекцията от примери за приноса на гражданските организации за развитието на обществото ни,
09 юни 2015 г. Разкази за НПО
В каква кауза бих инвестирала 10 000 лв. и защо?
Автор: Александа Веселинова„Аз съм Александра и съм на 4. Мама и тати вадят парички по цял ден. Не съм на градина, защото няма
