Бургаският рай на дружеството за защита на птиците

Истинското пътешествие е, когато отидеш някъде, да се изненадаш напълно, вместо да видиш това, което очакваш, ако перифразираме писателя Илия Троянов. Затова автентичният пътешественик, за разлика от туриста, бяга от цивилизацията и търси негримираното лице на света.

Една неподозирана частица от него може да бъде открита на метри от високите панелни блокове на Бургас. Там, в няколко защитени зони в езерата, се помещава „птичият рай", но пътуващите в колите, хвърчащи към Созопол и Поморие, едва ли знаят това. Грижата за този природен дар е на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и на четиригодишния проект, който то изпълнява - „Живот за Бургаските езера" към програма LIFE+, финансиран с пари от Европейския съюз. Идеята на екипа му е това богатство да стане достъпно за всички истински пътешественици.

Първа спирка - „Укритието"

Една скрита в храстите табела на кокилобегач (птица е, а не акробат) води към излаз на Атанасовското езеро, от който с подходяща оптика човек може да се наслади на неподозирани гледки. Рибарки, гнездещи на изкуствени острови, и вече излюпените им малки, щъкащи около тях, хранещи се лопатарки и саблеклюни, отпочиващи пеликани, застинали в неподвижни пози корморани и газещи във водата чапли. Сред тях се открояват с шареното си оперение и няколко двойки бели ангъчи, както и многобройни водобегачи и брегобегачи.

Общо 315 вида птици обитават целогодишно езерото и затова мястото е известно като „птичия рай". Оттук минава Via pontica – въздушната магистрала, по която птиците мигрират всяка пролет и есен. Бургаските езера са мястото за почивка при дългия преход на юг и това позволява по време на прелета им тук да се види това множество от птици. През лятото изключителна гледка е размножаващото се солнично раче, което обагря езерото по неповторим начин в цветовете на зората. 

В Бургаското дружеството за защита на птиците разполагат с точни данни за всеки един вид по всяко време, тъй като два пъти месечно организират броене на птиците с помощта на десетки доброволци. Освен това природолюбителите режат тръстиката и не я оставят да превзема водната територия, изграждат изкуствени острови, които не позволяват на хищниците да унищожават гнездещите по земята птици, и почистват редовно боклуците, които в индустриален и туристически район като Бургас са в изобилие. Мечтата на екипа е да облагороди брега за хора, които желаят да изкарат почивния си ден като участници в епизод на „Animal Planet", и да им предостави възможността, освен с бинокли, да надникнат през монитори в гнездата на птиците на изкуствените платформи, в които има монтирани камери.

Втора спирка – Солниците

Ако пътешественик се изкачи на „Точката", ще спечели едновременно няколко неочаквани подаръка. Първият е, че ще може да се излегне на специално направените за целта дървени шезлонги и в подходящия сезон да наблюдава прелитащите над него птици, които според статистиката са 3-4 милиона годишно. Втората изненада е невероятно красивата гледка към бургаските солници, в които, освен че се кристализира бяла като сняг сол, са се настанили като у дома си огромна група къдроглави пеликани – един от символите на Бургас. Солниците са любимото им място за почивка и тук този вид се чувства много спокоен. „Колкото повече сол, толкова повече пеликани", казва Мариана Вълчева от екипа на дружеството, което си партнира отлично с мениджмънта на компания „Черноморски солници". Със съвместните им усилия до година-две минижелезница трябва да обикаля басейните в солниците, возейки посетители в открити вагончета, подобни на тези от „Индиана Джоунс и храмът на обречените".

Трета спирка - Вая

Езерото с най-красивото име е най-застрашената точка от бургаските защитени зони. Денонощно го обсаждат бракониери, които ловят рибата и по този начин ощетяват пеликаните. Шумът от намиращата се на единия му бряг ромска махала плаши животните. Боклуците вече са неизменен елемент от околността, въпреки усилията да бъде почиствано редовно. В бъдеще над Вая се задава и мост, който да пренасочи трафика на тежки превозни средства от центъра на Бургас. Ако можеше да говори, езерото би викало: SOS!

Дружеството за защита на птиците прави всичко по силите си, за да ограничи вредните въздействия върху прекрасното място, за да могат хилядите хранещи се тук птици да не изгубят местообитанието и „трапезарията" си.

Четвърта спирка – Устието на река Изворска

За да усети приказната атмосфера тук, човек има нужда от водач, който добре познава местността, както и от високо проходим автомобил. БДЗП обаче едва ли ще остави тази работа така и някой ден голяма табела ще указва къде е раят на лебедите, кормораните, патиците и още десетки пернати видове, които елегантно демонстрират как се хранят и отглеждат малките си. Гледката е съчетана с невероятен птичи концерт, който рядко може да се чуе почти в естествени условия толкова близо до голям град.

Пета спирка – „Пода"

На метри от пътя за Созопол се намира първата защитена местност, дадена за управление на неправителствена организация (още през 1989 г.). Това е мястото, което всеки бургаски ученик знае, тъй като децата са основните посетители тук. Освен това природозащитният център е един от 100-те национални туристически обекта.

„Пода" дава възможност да влезеш на крака в местообитанието на над 270 вида птици и от две укрития или от терасата на Центъра да наблюдаваш отблизо уникалното им поведение. На площ от един квадратен километър да съжителстват толкова много екземпляри си е направо чудо и не е изненада, че това е най-голямата концентрация, наблюдавана в Европа. В близост до защитена местност „Пода" живее редкият вид морски орел, който в България се среща основно тук и на река Дунав. Изчезващият в световен мащаб малък корморан също се чувства комфортно на тази територия. От няколко години гнезди в нея. Стотиците птици от неговия по-голям събрат – големият корморан, обитават изоставени електрически стълбове, които са покрили гъсто с гнезда. Гледката е поразяващо сюрреалистична на фона на урбанизирания пейзаж в далечината. 

Екзотиката се допълва от 6 вида чапли (сред които и биволска), речни рибарки, патици, потапници, лопатарки, тръстикови блатари. Тук в тръстиката се крие и големият воден бик – също силно застрашен от изчезване в световен мащаб.

Амбицията на екипа от дружеството е да направи „Пода" притегателно място за повече посетители, като го снабди с паркинг и указателни табели и предложи най-различни екологични активности. Основната цел е да се запали природолюбителската искра у всяко дете, което се докосне до това място. Така, както се е случило с 15-годишната Деница от немската гимназия, която като доброволец прекарва тук всеки свободен миг и е придобила забележителни орнитоложки познания.

„Ако видовете със специфични потребности ги има, значи и нашата среда за живот е добра", казва ръководителят на проекта Константин Господинов. През август той и колегите му организират традиционния лагер за доброволци на метри от солниците, където се очаква да пристигнат поне 100 души, които ще чистят отпадъците, ще режат тръстика, ще коват дървени платформи и ще изпитат удоволствието от общуването с най-красивата част от фауната. 

Светлана Василева

Какво е БДЗП

Българското дружество за защита на птиците е най-голямата неправителствена организация в България за опазване на биологичното разнообразие. Тя е лидер в опазването и информацията за птиците в България и за местообитанията им. 

БДЗП работи за природата, като защитава правото й на съществуване, и за правото на хората на запазена природа и здравословна жизнена среда. Основано е на 3 юни 1988 г. Това е единствената НПО в България, постигнала стабилни природозащитни резултати в районите на действието си. БДЗП е партньорът на BirdLife International в България. Дейността й се подкрепя от Кралското дружество за защита на птиците във Великобритания.

Дружеството изпълнява проекти на територията на цялата страна за опазване на египетския лешояд, морския орел, червеногушата гъска, ловния сокол, царския орел, вечерната ветрушка, както и за опазването на пасища и ливади с висока природна стойност, чрез развитието на традиционен местен поминък.

Снимки: архив на БДЗП