Човеколюбие без граници

Влизам в къщата на организацията, а редът и спокойствието, които излъчва всичко вътре, вече ме карат да искам да удължа престоя си възможно най-дълго. Помещенията са чисти, уютни и прохладни. Дворът е подреден, поддържан и прекрасно ухаещ на мента. Посрещат ме с усмивка и искрено желание да разкажат за работата и успехите си.

Сдружение „Човеколюбие" е създадено през 1992 г. по инициатива на д-р Емил Марков – психиатър, разработил своя теория за справяне с личните проблеми, наречена егология.  Егологията дава възможност на всеки да изработи собствени стратегии за справяне с настоящите и бъдещите си проблеми. Основният начин за постигане на това е чрез играта на шах. Опитът на сдружението показва, че усвояването на уменията за игра и пренасянето им в реалния живот помагат на хората да се справят по-лесно с проблемите си и да бъдат по-успешни личности. „Шахматният подход" се състои в използването на шахматната игра като модел за света, чрез който се опознава живота. И в играта на шах, и в живота се чувстваме зле, когато нямаме яснота за ситуацията, когато смятаме, че ще загубим и не виждаме изгледи за успех. Шахматът тренира хората да се ориентират в ситуацията, да анализират варианти, да планират следващите си ходове, да приемат загубите като етап от процеса на самоусъвършенстване, да разчитат на себе си и да търсят помощ в трудни ситуации.

Освен шах (шахматистите на „Човеколюбие" са сред десетте най-добри спортисти в Общинския работнически клуб) клиентите на центъра могат да ползват наистина впечатляващ брой програми и услуги. Те могат да усъвършенстват творческите си умения, като участват в литературния конкурс за хора с психични проблеми „Моите душевни преживявания" със свои стихове, есета, разкази. Центърът поддържа социална трапезария за крайно нуждаещите се. Програма „Намиране на работа" подпомага и мотивира клиентите в активна възраст да потърсят подходяща работа и да добавят към доходите си от пенсията или социалните помощи. Групи за самопомощ и клубове допринасят за индивидуалния успех на всеки от клиентите според интересите и нуждите му: клуб „Вкусно", клуб „Смисълът на живота", шахматен клуб, зеленчукопроизводство, програма „Здравословен живот". Центърът управлява социално предприятие – ателие за сувенири и магазин „Седемте джуджета", в който се предлагат изработените предмети. Освен че усвояват трудови навици, клиентите получават и възнаграждение от реализацията на готовите продукти според труда и качеството на изработката. Работните места в магазина са две, наричани от екипа преходни – те са запазени за потребители, които искат да бъдат обучени за продавач-консултанти. През 2001 г. сдружението създава Център за психично здраве, а от 2005 г. започва да изпълнява делегирана от държавата социална услуга „Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми". През 2011 г. се открива и Защитено жилище за хора с психични проблеми. В центъра има богата библиотека, която е достъпна както за потребителите, така и за външни на организацията хора, любопитни да се запознаят с литература на по-професионална тематика.

Всеки гражданин има право да се включи в дейностите на сдружението, да участва във вземането на решения, да дава предложения и да гласува за тях. То обединява професионалисти – лекари, психолози, социални работници, и потребители – пациенти и техните близки. Всеки от потребителите може да стане част от екипа след покриване на входно ниво – три шахматни етюда; книга за прочит; писане на общи теории за света, отношенията и човека; равносметка и план за бъдещето.

Такава е историята на Анна Тилова, която през 1999 г. преживява тежка психическа криза. „Излязох от коловоза на живота, загубих социални умения, бях се отдала на безвремието. Останах в къщи, грижех се за болната си баба. Въпреки проблема успях да довърша обучението си по социология през 2004 г. и дори завърших магистърска степен по публична администрация през 2009 г. Бях решила да се развивам и усъвършенствам, тръгнах по курсове – компютърен, курс по английски. В център „Човеколюбие" отидох, за да проверя за работа. Търсеше се специалист „Връзки с обществеността". Не се получи, но продължих да ходя като доброволец. Разбрах, че с моите трудови умения ставам само за социален асистент и започнах работа по проекта за Защитено жилище за хора с психични проблеми. Радвах се, че една моя мечта се сбъдва – просто да работя някъде. Бях всеотдайна и упорита. Междувременно бях станала потребител на услугата Център за социална рехабилитация и интеграция с намерението да преодолея психичния си проблем. В момента вече съм на граждански договор към Центъра за социална рехабилитация и работя като специалист „Връзки с обществеността".





Автор: Хермина Емирян