Битка за природата под знака на пандата

Едва ли има любител на природата, който да не познава знака – симпатичната панда на WWF (съкратено от Световен фонд за дивата природа) е най-разпознаваемото лого на природозащитна организация.

От 2006 г. съществува българският й клон, който не стоя и миг в анонимност. Младите хора, които работят в него, бяха сред участниците в гражданските действия за спасяване на Иракли, за опазване на парк Странджа от застрояване, за прокарване на правилата на европейската мрежа „Натура 2000", те се включиха и в битката срещу лобистките промени в Закона за горите.

Сблъсъкът със „зеления октопод"

Проучванията показват, че екологичната кауза е най-разпознаваемата сред младите хора в България. Затова и проблемите, свързани със застрашаване на природата, привличат най-много доброволци и протестиращи, когато трябва да се спасява защитена територия, див плаж, планина или просто градинка.

През юни 2012 г. идеята Витоша да не се монополизира от една фирма чрез нарочни промени в Закона за горите събра няколко вечери подред на Орлов мост близо 4-5 хиляди души. Подобна беше ситуацията през 2008 г. за защита на Природен парк Странджа, който съдът буквално закри заради желанието на инвеститори.

Благодарение на усилията на коалицията от неправителствени организации „За да остане природа в България", сред чиито основатели е и WWF, лобистката поправка в Закона за горите, която предвиждаше по-лесно и по-евтино застрояване на защитени територии и изсичане на гори, отпадна. Организациите успяха да се преборят за още няколко поправки, които ще доведат до опазването и устойчивото управление на българските гори:
- въвеждане на политика за всяка гора, която се застроява, да се плаща цена на компенсационно застрояване, която да се използва за създаване на нови гори
- поемане от страна на държавните горски предприятия на опазването от нарушения в частните гори до 2 хка
- поемане на разходитеза горскостопанско планиране на частните гори до 2 хка от държавата
- ускоряване на изготвянето на областни горско-стопански планове и въвеждане на плащанията за екосистемни услуги

Така отново беше доказано, че действени неправителствени организации, подкрепени от граждани с кауза, могат да се противопоставят успешно на злоупотребите във властта. Такива случаи обаче, за жалост, са голяма рядкост.

Гражданите „да повикат неволята"

„Хората стават все по-активни, търсят си правата, но това се случва бавно", казва Константин Иванов от българския офис на WWF. Причината за всеобщата апатия сред данъкоплатците според него са лошите традиции в това отношение и липсата на гражданско образование в училище.

„Хората трябва да разберат, че всичко зависи от тях. Въпросът е какво върши самият гражданин", казва Константин Иванов и обръща фокуса към няколкото милиона пасивни граждани, които предпочитат да са недоволни, но и да бездействат. Разказва как от най-различни части на страната звънят възмутени хора, за да съобщят за нередности в местната власт и с очакване, че някой друг ще се пребори вместо тях. Те обаче получават съвет да се справят със собствени сили поне в началния етап.

Организацията е насреща за безплатни съвети и подкрепа, но потърпевшите няма как да останат встрани. Защото апатията на местно ниво поражда безразличието към бездействието и нарушенията на централната власт. Това е онзи синдром на „робската психика", от който всички българи се оплакват през целия преход.

Натиск за прилагане на законите

„В България има добри закони, но специфичен начин на тяхното спазване", казва Константин Иванов и допълва: „Вместо да се направи обсъждане и да се приемат устройствени планове къде може да се строи и къде не може, нещата се правят на парче. За да се спират най-бруталните проекти, се харчи ужасно много обществен ресурс. Лошото е, че обществото е съгласно с това, като се изключат младите хора".

Организацията води мащабни кампании, като се има предвид, че в нея са заети малък брой служители – около 20 в България. Сред изключително ценните й инициативи е сертификацията на горите, която ще позволи да се проследява произхода на дървесината и така ще бъде наложен независим контрол върху стопанисването на горите, включително държавните.

С поглед към бъдещето WWF работи по проекта за остойностяване на екосистемните услуги, които природата ни предоставя и да вкара в сметките на потребителите плащане, с което да се поддържат екосистемите. Сред приоритетите е и залесяването и възстановяването с характерни редки и застрашени дървесни и растителни видове в 10 от природните паркове, опазването на река Дунав, нейните притоци и на биоразнообразието в природните паркове Персина, Русенски Лом и Българка.

WWF е и инициатор на„Часът на земята", която обединява хората всяка година през март, когато за един час гасим лампите в домовете си в знак на съпричасност към екопроблемите на планетата.

Колко лесно може да бъде с парите

80% от приходите на неправителствените организации по света са от частни лица, които даряват малки суми, но редовно. В България нещата стоят другояче. Държавата не подкрепя сектора, а в редките случаи, когато го прави, е непрозрачно. Един от основните принципи на демокрацията – че неправителствените организации са непрестанният коректив на властта и тя трябва да ги подкрепя, в България не действа.

„Ако хората искат силен граждански сектор, трябва да го финансират от собствения си джоб", казва Константин Иванов и обяснява, че ще се настоява да се въведе директен дебит на банките, който да позволява гражданите да даряват по лесен начин редовно минимални суми за организациите. Това би отпушило финансирането им и ще прекрати нездравословната практика да чакат пари само по проекти.

Подобно финансиране, в което няколко хиляди или дори милион граждани даряват всеки месец например 2 лв. на определена организация, ще принуди и самият сектор да се активизира, да се отчита на дарителите си всеки месец и да защитава интересите им. Тогава гражданското общество в България най-накрая ще хване корен.

Автор: Светлана Василева

Какво е WWF

Основана през 1961 г., WWF е една от най-големите и най-ефективни международни природозащитни организации. Работи в близо 100 държави.
Дунавско-Карпатската програма на WWF работи в България от 1998 г.Основните й цели са опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и гарантирането на устойчивото развитие в района.
WWF е една от водещите природозащитни организации, която работи по широк кръг проблеми - от местообитанията от европейско значение в мрежата Натура 2000 и защитените територии, през горите и сладководните екосистеми до земеделските политики, развитието на селските райони и климатичните промени.
WWF е част от коалициите от неправителствени организации "За да остане природа в България"и "Чиста храна, честен поминък".

Снимки: WWF

"Дунавското турне" на WWF обиколи 7 български град през 2011 г.

Платформа за пеликани в Природен парк Персина, изградена с дарения от частни лица

Експерт на WWF наблюдава птици по Дунав