Мисия „Устойчиво развитие”

Този текст е подготвен в рамките на стажантската програма на www.ngobg.info. В програмата участват талантливи студенти с активна гражданска позиция и сериозен интерес към неправителствените организации и тяхната дейност. Програмата се ръководи от Хермина Емирян.

Екологията като наука съществува повече от век, но популярността й и осъзнаването на необходимостта от опазване на околната среда нараснаха главоломно в последното десетилетие. Днес е нормално да се говори за зелен бизнес, зелени организации или зелени инвестиции. За съвременния човек „зелено" носи в себе си специфичен смисъл, заряд и очаквания, макар доскоро употребата му в контекст, различен от цвят, би довел до недоумение. Факт са и редица хибридни дисциплини като психология на опазването на околната среда (environmental psychology), а някой не толкова нови идеи като устойчиво развитие набират скорост и намират широко приложение.

Именно устойчивото развитие е темата на тази статия. Нека първо дадем определение. Съществуват различни виждания и интерпретации, но вероятно всеки експерт би се съгласил, че прилагането на устойчиво развитие означава използване на природните ресурси по начин, който позволява да се покрият нуждите на обществото за момента и същевременно да се осигурят достатъчно ресурси за бъдещите поколения. Това предполага консумация на точно толкова, колкото в действителност ни е необходимо, както и увереност, че „оставяме чисто след нас". Прилагането на устойчиви практики включва стремеж към икономическо развитие, което върви ръка за ръка с опазването на околната среда и осигуряването на здравето и благоденствието на хората днес и в бъдеще.

В последните години редица идеи и практики за устойчивост се възприемат и прилагат в различни области с много добри резултати. В тази статия ще се съсредоточим върху две от тях – устойчиво развитие в корпоративния свят и това, което за момента ще наречем устойчиво общество и ще разгледаме във втората част от тази статия.

Устойчиво развитие: опитът на корпоративния свят

Приложението на идеите на устойчивото развитие в бизнеса неминуемо води до конфликт на интереси. По дефиниция основната цел на бизнеса е да реализира печалба, стимулирайки консумацията, докато устойчивостта насърчава тъкмо обратното. В същото време глобалното затопляне променя общественото мнение и под неговия натиск корпоративният свят е принуден да промени подхода си. Разбира се, усилията в тази посока не винаги са продиктувани от чисто екологични подбуди – използването на по-малко количество пластмаса за направата на капачки за бутилките за минерална вода, намалява и разходите на фирмата, а даряването на огромни суми за зелени каузи е чудесна PR стратегия. Но каквото и да стои в основата на подобни инициативи, не може да се отрече, че устойчивото развитие се утвърждава като основен играч на корпоративната сцена, особено в западното общество. Дори и компании, които не взимат присърце бъдещето на планетата, а се интересуват единствено от ръста на печалбите си, не могат да отрекат, че здрава планета и пълноценно общество биха осигурили по-успешен и дълготраен живот както за хората, така и за бизнеса.

Като резултат от всичко това не е учудващо, че международни гиганти като Coca Cola, Danone, Google и други предприемат коренна промяна на корпоративното си поведение. Те вече разполагат със специално обособени отдели, в които еколози и експерти по устойчивост се стремят да направят продуктите или процесите на изработването им по-природосъобразни и икономични с цел изграждането на здрав зелен имидж. Често срещана практиката е да се работи по проекти за зелени инвестиции дори и извън дейността на компанията, както и да се осигуряват зелени офис пространства за служителите (т.е. сгради, проектирани с цел пестене на ресурси - например с добра изолация и икономични технологии и уреди, водещи до намаляване на потреблението на енергия) и се изгражда култура на устойчивост сред тях.

Какво се случва в България

През последните 3 години в България се наблюдава по-целенасочено прилагане на практики за устойчиво развитие от бизнеса. Най-често те се въвеждат от чуждестранни фирми, които налагат своята корпоративна политика, но напоследък се срещат подобни инициативи и на местно ниво. Прогнозата на министъра по управление на средствата от ЕС, Томислав Дончев, че инвестициите в зелени практики ще достигнат 1 млрд. лв. до 2020 година, е обещаващ знак, че тази сфера, макар да е още в зародиша си, ще се развие с бързи темпове.

Една от основните устойчиви практики, която се прилага в България, е корпоративното докладване - компанията отчита влиянието, което оказва върху икономиката, околната среда и обществото и прави тази информация публично достояние. По такъв начин тя демонстрира прозрачност на действията си, засвидетелства ангажираност към природата и декларира социалната си отговорност. Така наречените доброволни схеми за управление на околната среда като GRI (Global Reporting Initiative)и ISO 14000/14001, които набират скорост и в България, спомагат за прилагането и улесняването на корпоративното докладване. Те осигуряват ефективни системи за управление на средствата и ресурсите на дадена фирма и й дават възможност да оцени рисковете и влиянието, което оказва дейността й върху околната среда. „Данон България" (сертифицирана по ISO 14001), която е известна с прилежните си практики за екологично управление, старателно разглежда и оценява жизнения цикъл на продуктите си. Тя изчислява въздействието, което те имат върху природата, проследявайки пътя на млякото от кравата до момента, в който клиентът закупува кофичката с кисело мляко в магазина. Взимат се предвид водният и въглеродният отпечатък, дори и разходът на енергия на офис-сградите, в които работят хората, които правят самата оценка, макар на пръв поглед те да нямат пряка връзка с продуктите на компанията. След педантично оценяване и на най-дребните и незабележими детайли се достига до число, чиято стойност трябва да бъде възможно най-ниска, за да се сведе до минимум ефектът от производствената дейност върху околната среда. Това може да се постигне по различни начини, например с намаляване на въглеродните емисии, което се постига чрез оптимизация на транспорта и логистиката или на водното потребление. Друг метод е увеличаването на продукто-устойчивостта. В примера с "Данон България", това се постига чрез намаляване на дебелината на кофичките за кисело мляко с цел използване на по-малко количество пластмаса.

Друг подход за устойчиво развитие е предприемането на зелени инициативи на корпоративно ниво. Пример за това отново е "Данон България", който с инициативата си „Да засадим дърво" спечели наградата за „Най-зелена компания" в категорията за хранителната индустрия за 2011 година. В партньорство с Национален парк „Витоша", „Данон" се е заел със залесяването на парка. Тази дейност се включва в отчета на компанията и съответно намалява ефекта на производството й върху околната среда. Инициативата същевременно изпълнява ролята и на тиймбилдинг. Служителите на компанията участват в залесяването два пъти в годината, като по този начин съчетават полезното с приятното. Те могат да включват и семействата си и по такъв начин да дават чудесен пример на децата си.

Някои фирми, като Globul, са въвели дългосрочни екологически стратегии. За тях „зеленото" не е само „модерна тенденция", а задължително отговорно отношение и поведение към околната среда. ПрограматаGlobul Green работи за устойчивост в няколко насоки. Компанията сериозно се занимава с рециклирането на батерии и стари мобилни телефони и аксесоари, както и насърчава служителите си към отговорна употреба на енергията, ресурсите и материалите. Мобилният оператор също така предлага устойчиви продукти и услуги на клиентите си. Пример за това е инициативата за отказване от хартиени фактури. Не на последно място, Globul е обявена за „Най-голям корпоративен дарител" за 2012 година, като голяма част от даренията са в подкрепа на мащабни общественозначими екологични проекти. Тази политика на инвестиране и даряване за екологични проекти и инициативи с цел ограничаване на негативното въздействие на дейността на дадена бизнес единица върху околната среда, се прилага и от други големи организации и компании като „Пощенска банка", „Кока Кола ХБК България" и „Загорка"АД, които отделят значителни суми за зелени каузи. „Пощенска банка" е въвела практики за устойчивост и в офисите си. Там от няколко години се използва хартия от устойчиво управлявани гори и се разчита на енергоспестяващо осветление. В банката е въведен и така наречения „Зелен борд", в който могат да се включват служители доброволци, които имат интерес и желание да работят за опазването на околната среда.

Примерите, използвани дотук, навеждат на мисълта, че „устойчиво развитие", е термин, присъстващ единствено в езика и дейността на големи чуждестранни компании. Това не е напълно вярно, тъй като се срещат и малки фирми с подобни инициативи, например организиране и участие в почистването на района, в който се намират или подпомагане на местен екологичен проект. Доказателство за засилването на интереса към устойчиви практики в България е и наличието на фирми като „Denkstatt", „Kreston BulMar" и „ПОВВИК", които се занимават с консултантска дейност конкретно в сферата на устойчиво развитие. Те помагат на клиентите си, също фирми, да избират и прилагат устойчиви решения, чрез които да облагородяват не само бизнеса си, но и влиянието му върху околната среда.

Равносметката

Устойчивото развитие като тенденция безспорно се разраства в световен мащаб. Това, разбира се, е чудесна новина, защото никой не би могъл да отрече, че идеята за преминаването към по-природосъобразна корпоративна политика е добро. Засиленото й приложение създава допълнителна конкуренция, която на свой ред принуждава повече компании да се присъединят към тези, вече възприели устойчивите практики. Дори и появата на награди за най-зелена компания или инициатива служат като поощрение и стимул да се работи повече в тази насока. От друга страна, намаляването на материалите, които се използват за изработването на съответния продукт, означава и намаляване на разходите по него, т.е. компанията има чисто финансов интерес да промени продукто-устойчивостта си, но да нарече това "зелена практика". Поставянето на думичката „зелен" или „био" на опаковката автоматично нашепва, че този продукт е по-добър, т.е. прилагането на устойчива практика в случая може да се окаже отлична маркетингова стратегия. Дали и даряването на хиляди левове за екологични проекти не е пак печеливша PR кампания или чисто и просто – показност? Но в крайна сметка има ли значение какви са подбудите след като по един или друг начин природата печели? Все пак само преди няколко години широката публика дори на беше чувала за устойчивост, а днес се работи усилено в това направление. Сега ни остава да се надяваме, че ще се движим достатъчно бързо към него.

Фирми и организации, споменати в статията:

"Данон България"

Globul

„Пощенска банка"

„Кока Кола ХБК България"

„Загорка"АД