От полето до чинията

В забързаното ежедневие, съпроводено от многобройни проблеми и препятствия, с които се сблъскваме, сякаш не ни остава време и желание да се огледаме наоколо, да отсеем наистина важното, да подадем ръка и да вдъхнем надежда.

На ден поне по няколко пъти ни се случва да подминем на улицата гладуващи, бездомни, страдащи, изключени от обществото хора. Обикновено или им подхвърляме някоя друга стотинка или ги подминаваме пренебрежително с единствената мисъл „Еми, да си хване работа, вместо да седи тук и да проси...". Колко от нас си задават въпроса какво го е довело до тук? Ами ако действително не е могъл да си намери работа, ако единствения път, който този човек вижда минава през това да стои насред улицата и да проси?И всъщност тези, осмелили се да излязат на улицата и да молят за подаяния, са една малка част от т.нар. социално слаби или хораq живеещи с доход под абсолютния минимум.

България е на трето място по бедност в Европас над 1,5 милиона българи, коитоживеят под или на прага на бедността. Групите с най-висок риск от бедност и социално изключване садецата и възрастните хора, следвани отхората с увреждания, бездомните, бежанци и емигранти, бивши затворници, хора със зависимости, младите хора, излизащи от институции. Истината е, че има много механизми, които, приложени последователно и рационално, подпомагат включването на тази прослойка от обществото чрез държавни политики, дейности на неправителствени организации, както и благотворителни и доброволчески инициативи и програми на частни лица. Наш дълг е като нация да се преборим с подобни несгоди и да не оставаме безучастни към случващото се.

С борбата срещу подобни нередности се е заела и една млада за страната организация - „Българска хранителна банка".

Какво представлява Хранителната банка

Самата идея на „Хранителната банка" възниква 1967 г. в САЩ, когато Джон ван Хенгел , доброволец в социална кухня в Аризона, се натъква на вдовица с 10 деца да рови в контейнер за храна. Тойй предлага да отиде в социалната кухня, вместо да рови по боклуците, но тя му отказва с обяснението, че няма смисъл да се унижава и да виси по опашките, след като в тези контейнери има толкова много пакетирана храна, готова за употреба. След като вижда с очите си какви промишлени количества годна за консумация храна се изхвърлят, той решава да говори с магазините вместо да хвърлят храната, да му я дават, като той я предоставя на организации, които подпомагат нуждаещите се. Така постепенно идеята започва да се развива. Десет години по-късно американското правителство инвестира в създаването на национална мрежа. Днес в световен мащаб работят над 1500 хранителни банки в 43 страни.

В Европа идеята и създаването на хранителната банка започва през 80-те години. Въведена е от американски мисионери първо във Франция и Белгия, но банките се създават независимо една от друга. Повратният момент, в който банките решават, че всъщност е добра идея да започнат съвместна дейност, настъпва когато тази във Франция се оказва с твърде голямо количество дарена риба и решава да се свърже с белгийската банка, за да вкара рибата в употреба.

Изследване на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) установява, че 45% от произведената храна всъщност се унищожава. От началото до края на т. нар. път на храната, на всички нива има загуба на хранителен ресурс. Целта на хранителната банка е да спасява колкото се може повече от тази неизконсумирана храна и да я преразпределя така, че да достигне до хората, които по най-различни причини биват изключени от веригата и съответно от достъпа до храна.

Какво представлява Българската хранителна банка

БХБ е фондация, учредена началото на 2012 г., като самата работа по нея започва още през 2002 г. Учредители са 9 организации и фирми. През 2009 г. започва сериозната работа по учредяване на фондацията, като Марина Бракалова, тогавашен директор на фондация ФОРА, е основният двигател на този процес. Мая Калчева, сегашен изпълнителен директор на Хранителната банка, се вдъхновява именно тогава. Присъединява се първоначално към екипа на ФОРА. Последващите действия са създаването на форум „ Хранителни банки", където се говори за тях, привличат се различни неправителствени организации и държавни структури.

В момента оперативният екип на фондацията се състои от петима души и 35-40 доброволци, които им помагат.

Дейността на организацията се води от стремежа за намаляване на глада и ограничаване на „разхищаването на годна за консумация храна" в България чрез събиране, съхраняване и раздаване на дарени хранителни продукти. Събраните ресурси се предоставят на организации, занимаващи се с подпомагане на социално слаби, като по този начин се цели достигането на хранатадо максимален брой нуждаещи се хора. Фондацията търси партньорства сколкото се може повече организации, тъй като идеята е комплексен продукт, а не самоцелно хранително подпомагане.

Функционирането на БХБ се осъществява основно на базата на доброволен труд, както и ресурси и средства, предоставени от дарители.

Имах възможността да се включа в една от инициативите на организацията. Казва се „Витамина" като идеята е да се съберат от търговци всякакви плодове и зеленчуци, които са годни за консумация, но с нарушен търговски вид, и следователно не биха могли да се пласират на пазара. Действието се извършва на зеленчуковата борса в Слатина, София, където собственикът на складовете е предоставил за безвъзмездно ползване на организацията склад за срок от една година. ­Преживяването беше изключително и всеки път, когато ни даряваха каса домати, ябълки, портокали (... дори и една каса нар) нещо в мен трепваше, сякаш бяхме постигнали нещо невероятно. А това наистина е така, като знам, че тези храни ще достигнат до домове за деца, за възрастни и за всеки нуждаещ се. Процесът, по който се събира дарената храна, е изключително стриктен –продуктите се описват като количество и произход, издава се приемо-предавателен протокол, след което дарената храна се сортира. Това е основната работа на доброволците – да сортират храната по качество. Клас А отива за деца, а клас Б при възрастни хора. За съжаление една част се установява като негодна и бива изхвърлена. Накрая храната минава през инспектор, който вече казва дали храната може да се предостави за консумация или не.

Всеки съпричастен към идеята може да се включи. Няма значение какви възможности имате, за всекиго ще се намери по нещо. Организацията набира доброволци, които имат възможност не само да получат удовлетворение от каузата, за която се борят, но и биват обучавани и напътствани от професионалисти. Стажантските позиции са най-разнообразни - изготвяне на комуникационни канали, помощ при организацията на дейността, работа в административните функции, фотограф и т.н. Ако нямате възможност да се ангажирате със стажантска позиция, бихте могли да се включите в някоя от инициативите на организацията като доброволец. Препоръчвам го на всеки. Работата е лека и приятна, а в същото време помощта, която предоставяте, е от изключително значение.Повече за стажантските програми и за това как бихте могли да се включите може да намерите тук.

Фирми също могат да се включат по най-различни начини. Не е необходимо фирмата да работи само в сферата нахранителната индустрия. Ако се занимава с друга сфера на дейност - ресурси под формата на техника и въобще всякакви помощи са добре дошли, тъй като фондацията се финансира самостоятелно.

Дарителите

Първото дарение към организацията се осъществява юни 2012 г. От тогава постепенно започват да се включват фирми като „Данон", „Лактима", „Верея", „Пикадили", „Белла България", „Нестле", „д-р Йоткер", „Палирия", Българска агенция за контрол над храните, „Крафт България". Най-честите храни, които се предоставят, са от млечен произход, като стремежът на фондацията е да предоставя балансиран пакет от продукти.

Предизвикателствата

Било поради народопсихология или поради държавни спънки, в България е трудно да работиш в сферата на дарителството. Оказва се, че у нас е по-евтино да изхвърлиш храната, отколкото да я дариш, тъй като дарението се облага с данъци. В среда като нашата дарителството трябва да се насърчава, тъй като не е достатъчно да се разчита само на добра воля. В България механизми и среда, благоприятстваща дарението на храна, още не са изградени. Именно това е едно от големите предизвикателства пред организации като БХБ, на които им се отрежда задачата да се справят със заложените капани. Пред фондацията стоят редица трудности, с които тя тепърва трябва да се пребори. Основна спънка се оказва осъществяването на самия дарителски процес от страна на фирмите към организацията, който е ключов за функционирането на банката. Плащането на ДДС върху дарената храна спира търговските вериги да даряват. Именно поради това най–големият дарител до момента се оказва Агенцията по безопасност на храните. Една от задачите, които стоят пред БХБ, е да се пребори именно с този проблем, да се облекчи процедурата по даряване и дори да намери начин за облагодетелстване на фирмите дарители. В този процес основен съмишленик трябва да е държавата. Трябва да се създаде и благоприятна среда за комуникация, да се промени мисленето ни, израстването на гражданския сектор и социалните организации. Всички те трябва да работят заедно по пътя към успеха.

Това, което ми допада, е, че идеята на екипа на организацията е да не „открива топлата вода", а да вземе над 40 годишния опит по света и да го приложи и адаптира според българските нужди и реалност. Интересно в случая с БХБ е, че организацията се строи отгоре надолу, а не обратното. Това се налага като последица от опита на локални организации да се впишат в българската среда, но безуспешно, тъй като неблагоприятните условия директно ги стопяват, а и никой не би обърнал внимание на нещо с такива малки размери. Идеята тук е да се създаде национална организация, която да бъде видяна и припозната от тези, които взимат решенията в държавата не само в политически, но и в бизнес аспект.

Благодаря на Мая Калчева, изпълнителен директор на БХБ за възможността да се срещна с нея и за предоставената информация.

Полезни връзки:

http://bgfoodbank.org/

http://www.facebook.com/bgfoodbank?fref=ts