Мисия „Устойчиво общество”

Устойчивото развитие предполага използване на ресурсите на планетата по начин, който не само задоволява реалните нужди на обществото днес, но и ще позволи на бъдещите поколения да посрещат напълно своите потребности. След като в първата част на статията (Мисия „Устойчиво развитие") се запознахме тенденцията за внедряване на устойчиви механизми в корпоративния свят, е ред да разгледаме явлението „устойчиво общество".

Да се даде определение за устойчиво общество е точно толкова деликатно, колкото и за устойчиво развитие, но няма да сгрешим, ако приемем, че то е съвкупност от активни хора, общности и организации, които имат за цел да живеят здравословно и в хармония с природата и действително работят по този въпрос. Те се стараят да прилагат устойчиви практики в ежедневието си или се включват в зелени инициативи без това да им е наложено, а по собствен избор и в синхрон с убежденията си. Някои действат индивидуално, други – заедно с приятели и съмишленици. За едни това е само поставяне на слънчеви панели на покрива на къщата им, за други е начин на живот. Мотивите за включване в устойчивото общество са разнородни. Не е изненадващо, че една от основните подбуди е загрижеността за децата. Всяка майка се интересува какво яде, пие и диша детето й и иска то да е здраво, да получава добър пример и да има шансове за хубаво бъдеще. Други хора са искрено загрижени за природата и опазването й или имат осъзната потребност да участват в зелени каузи, а има и такива, които просто следват модерна тенденция. Промяната към устойчиво общество, която наблюдаваме в България през последните няколко години, не е никак масова, но като че ли все по-ясно забелязваме как нейните семена покълват и на наша почва, и тук-там вече се подават крехки стъбълца.

Най-очевидният и масов пример е появата на биомагазините и на така наречените авторски магазини в по-големите градове. В биомагазините се предлага непрекъснато нарастващ асортимент от биопродукти, биокозметика и биохрани. В последните години и големите вериги хипермаркети имат обособени щандове, на които се продават сертифицирани биохрани. Цените на тези продукти по правило са по-високи, но наличието им дава възможност на хората, които предпочитат да се хранят здравословно и могат да си го позволят, да го правят лесно – възможност, която доскоро съществуваше само благодарение на роднини и приятели на село.

Авторските магазини предлагат ръчно изработени дрехи, сувенири, битови принадлежности, дори и био бебешки дрешки. Пазарувайки в тях, клиентът подпомага творци, които използват естествени материали и, за разлика от поточните линии на големите компании, влагат талант и внимание във всеки отделен артикул. Чудесен пример за прилагането на устойчиви практики е магазин "Зона Урбана" в София, където клиентът попада в невероятния свят на лампи, сътворени от стари кройки, чанти, изработени от архаични броеве на вестник „Отечествен фронт", рециклирани портфейли, направени от стари кутии за сокове и други стоки, произведени от непотребни на пръв поглед материали.

Интересът към по-зелен начин на живот води до разрастването на други видове бизнеси и до появата на нови. В последно време тенденцията да се рециклират изхабени батерии, акумулатори, стари електроуреди и моторни превозни средства се засилва, което на свой ред изисква фирми, които да се занимават с изграждането на устойчива система за оползотворяване на отпадъците. Компостирането е друг устойчив механизъм в тази посока и фирма "ЕкоКомпост" вече го налага в България. Тя предлага портативни компостери, които позволяват максималното оползотворяване на биоразградимите отпадъци на едно домакинство, превръщайки ги във висококачествен хумус, който да послужи за отглеждане на растения. Друга устойчива иновация у нас са така наречените „пасивни къщи". Това са сгради, които получават съществена част от необходимата енергия за отоплението или охлаждането си по пасивен начин – чрез слънчеви и земни колектори и акумулиращи цистерни.

Признак, че устойчивото общество набира скорост у нас, е и появата на фирми като „Green Taxi" и „Зелени рицари". Вероятно всички жители на София са забелязали такситата, боядисани в ярко зелен цвят, които се движат по улиците на града от близо една година. Автомобилите на „Green Taxi" са хибриди – те изразходват значително по-малко гориво и съответно отделят съществено по-ниски въглеродни емисии от обикновените коли. Това, което отличава „Зелени рицари" от останалите куриерски фирми е, че за да превозват пратките от една точка на града до друга, те разчитат единствено на велосипеди и по този начин щадят природата, точно както името им обещава.

В синхрон с твърдението, че основен мотив за включване в устойчивото общество е благосъстоянието на децата, е новата гражданска инициатива за „Зелено училище", подета в София и Пловдив. Тя обединява майки с екологични убеждения, които имат за цел да дадат възможност на децата си да получават основни познания за устойчивостта и да израснат като екологично отговорни личности. Участниците в тази инициатива организират работилници, в които чрез игри предават знания на малките за околната среда и за предимствата на здравословната домашно приготвена храна, насърчават ги да бъдат пестеливи. Тази инициатива не е единичен случай – интернет пространството е залято от сайтове, в които хора споделят съвети и опит, обменят идеи, следят новите световни тенденции в областта на устойчивото развитие, търсят и съответно намират съмишленици за нови зелени инициативи.

„Солидарно земеделие" е една от най-мащабните инициативи на устойчивото общество в България до момента. Тя иска де реши следния проблем – все по-малко хора се занимават със земеделие, а тези, които го правят, все по-често не успяват да се преборят с конкурентните цени на вносните продукти. В същото време в големите градове има немалко хора, които предпочитат да се хранят с качествени местни и органични сезонни продукти и търсят начини да си ги доставят. Решението, което предлага този „Солидарно земеделие", е „среща" между производители и потребители. Желаещите да консумират отбрана българска екологично чиста продукция се откриват един друг, често от уста на уста, координират се чрез мейлгрупи, свързват се със собственици на местни биоферми и се споразумяват за условия, които да са изгодни и за двете страни, като по този начин прескачат пазара и неговите правила. Всеки от групата заявява продуктите и количествата, които са му необходими, и организира транспорта и доставката на продукцията. Понякога клиентите взимат участие и в самото производство, като това често е първият им досег със земеделска дейност. От прилагането на принципите на солидарното земеделие печелят и двете страни. Потребителите са уверени, че храната, която консумират, е качествена, а не генно модифицирана или третирана с химикали. Нещо повече, завързвайки лични контакти с производителите, те се учат от тях, като същевременно подпомагат и местния бизнес. Производителите също имат причини да са доволни – спокойни са, че продукцията им ще се продаде и то без да губят време и усилия в пласирането й, избавят се от натиска на прекупвачите и борсите и получават справедливо заплащане за труда си. Основен критерий за избор на биоферма е разстоянието до нея. Принцип на солидарното земеделие е да се предпочитат най-близките биоферми, тъй като по такъв начин се подпомага местното земеделие, гарантира се, че продуктите са пресни и се намаляват разходите за гориво и замърсяването на околната среда.

Безспорно в мрежата „Живи места" можем да открием някои от най-отдадените членове на устойчивото общество у нас. Тя е място за среща на хора, посветени изцяло на идеята да живеят в хармония и близост с природата. Едно от „живите места", което не бива да пропуснем, е „Тринога" – неправителствена организация, развиваща стопанство в село Желен на 45 км от София. В него се насърчава устойчив начин на живот в природата, посрещат се доброволци и се работи за опазване и възобновяване на природното наследство и традиции. Основател на „Тринога" е Филип Кирилов, който е избрал да живее с младото си семейство в Желен, далеч от мръсотията и шума на София. Филип прилага пълноценно това, което е научил както от престоя си във френската организация „Association des trois Salazes", така и от възрастните жители на селото – за него устойчивото земеделие и животновъдство са начин на живот. Той и семейството му се стремят да живеят изцяло от това, което със собствен труд са отгледали и изработили в стопанството. Една от основните цели на „Тринога" е да предостави възможност на хората чрез доброволчески стажове да усетят за себе си предимствата на природосъобразния начин на живот. Ентусиастите, сред които има и чужденци, могат да останат в стопанството за избран от тях период от време. Условието е да не се страхуват от работа, а възнаграждението – чист въздух, истинска храна, която сами са отгледали, безценни познания в областта на земеделието и придобиване на някои традиционни умения като правене на сладка, сиропи, мехлеми, билкови смеси, както и огромното удовлетворение от това, че са сътворили нещо с двете си ръце.

Макар устойчивото общество да представлява малка част от българския народ, фактите сочат, че има осезаем скок в желанието и усилията на хората да живеят здравословно и природосъобразно. Не можем да очакваме отношението и най-вече навиците на цялата нация да се променят бързо, а може би не е и нужно. Важното е, че има активни и посветени хора, които не се оставят по течението. Кой знае – може техният ентусиазъм да се окаже заразен? За момента е важно да оценим напредъка и да се надяваме, че устойчивото мислене ще определя все повече изборите, които правим ежедневно.

С огромна благодарност към Любомира Колчева, Радостина Петрова, Апостол Дянков и Иван Василков за времето, вниманието, напътствията и ентусиазма!

Снимки: Александра Георгиева

Инциативи и фирми, споменати в статията:

• магазин "Зона Урбана"
• фирма "ЕкоКомпост"
• „Солидарно земеделие"
  мрежата „Живи места"
• „Тринога" НПО
  
• „Green Taxi"
  
• „Зелени рицари"
  гражданска инициатива за „Зелено училище"