Истории за дарителството: Йорданка Филаретова - създател на фондация ‘‘Всех скорбящих радость’’

Дарител е Йорданка Филаретова, общественичка родена на 19 Март в София. Израснала в семейството на заможния търговец Никола Иванов. Учи в девическото училище в София. През 1860г. се омъжва за Сава Филаретов, с който се премества да живее в Цариград. След смъртта му през 1863г. тя получава руска пенсия и окончателно се установява в София. Активно се включва в обществения и духовния живот на града. По нейна инициатива се образува женското благотворително дружество  "Майка'', чийто председател е години наред.Занимава се с книжовна дейност, публикува статии за насоките надвижението, за девическото образование и др.Включва се в революционното движение и според някоисведения съхранява архива на местния революционен комитет, укрива Васил Левски. По време на руско-турската война (1877-1878) е милосърдна сестра. След Освобождението тя продължава своята обществена и благотворителна дейност. Тя е първата жена, наградена със знака на БЧК. Умира в София на 25 април1915г.

Овдовяла на крехка възраст и загубила сина си, потопена в скръб, тя дарява всички пари заделени за образованието на сина й, за строежа на Девическо стопанско училище на дружество 'Майка'.

На 29 Август 1909г., заедно със свои съмишленици образуват дружество 'Всех скорбящих радость', което да се заеме с постройката и издръжката за вечни времена на приют за бедни, немощни и самотни възрастни хора. Поема ангажимента да подари на товадружество всички свои недвижими и движими имоти. Сред учредителите са: Драговитският епископ Йосиф, Марко Балабанов, Григор Начович и др. На 29 август 1909г. тя прави обещаното дарение на дружеството, като дарява 443 кв.км.Земя в София, оценката, на която възлиза на 31 200лв.

През 1920г. дружеството е преименувано в Благотворителен комитет с нов организационен статут. През 1913г. е построена сграда, която да осигурява постоянен приход за благотворителното начинание- приютът.

През 1911г. приютът е готов и дарителката се премества да живее в него. Официалното откриване на приютаставав тържествена обстановкана 14 септември 1914г. Сградата е на два етажа, с 18 стаи и малък параклис, като първоначално са настанени 15 бедни възрастни. Имотното състояние на организацията дава възможност да се мисли за разширяване на социалното заведение. Амбицията е капацитетът му да достигне 150 -200 души. Строежът е завършен 1925г., но поради липса на средства за обзавеждането му е открит 1927г. Заведението е широко и хигиенично, на 3 етажа с 28 стаи, с 3 болнични помещения и централно отопление. Общият му капацитете 180 легла.

Основавайки се на волята на дарителката комитетът започва строежа на църква в двора на приюта. Храмъте окончателно завършенпрез 1929г.исе нарича ''Покров Богородичен''.

Фондацията 'Всех скърбящи радость' е една от най-големите нестопански организации в България, работеща в областта на социалното подпомагане. Към 1 ноември 1942г. недвижимото й имущество се оценява на 20 млн. лв.В него са включени зданието на пл. ' Св. Неделя', мястото на сградата и приюта, църквата и няколко имота в Стара Загора и Свищов. До 1943г. старопиталището е най-голямото и обзаведено в страната. В него живеят 132-140 души, разпределени в женско и мъжко отделение.

Поради липса на средства през 1951г. фондацията е ликвидирана с Указ за обществено подпомагане, а имуществото й е иззето. Днес в бившата сграда на фондацията се помещава Министерството на здравеопазването. Сградата на приюта за стари хора години наред се използва от Института за подготовка на медицински сестри(дн. Медицински колеж). Уличката носи името на дарителката Йорданка Филаретова, а гробът й се намира до църквата 'Покров Богородичен'.

Дейността на Йорданка Филаретова е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г." издадена отБългарски дарителски форум(БДФ). 

С набраните средства от продажбата на Енциклопедията ще бъде финансирана докторантура за изследване на дарителството в страната ни за периода 1878 - 1951г.