Истории за дарителството: Фондация ‘‘Ангел Попов’’

Дарители във фондацията са Ангел и Мария Попови. Ангел Иванов Попов /1935-1920/ е роден в Търново в семейство на енорийски свещеник. Индустриалец и общественик започва да търгува с бубено семе и пашкули за Италия и в продължение на 5 години живее във Верона. След като натрупва достатъчно средства през 1865г. открива фабрика за производство на хартия за писане, амбалаж и мукава в землището на с. Килифарево, Търновско. Поради липса на пазари начинанието претърпява неуспех. Дейността на фабриката е прекратена, част от продукцията е продадена не безценица, а Попов е напълно разорен. След Освобождението (1878) Попов в съдружие с други местни индустриалци създава фабрика за брашна с по-модерни машини е местността Дервента до Търново. След получаване на привилегии от Народното събрание (1892-1894) започва производство на макарони и фиде в старото фабрично помещение. Продукцията на предприятието е високо качествена, намира пазари както по българските земи, така и в Румъния. А. Попов активно участва в националноосвободителните борби, а след 1878г. в обществено - политическия живот на града. През 1892г. е избран за народен представител. Умира в Търново през 1920г.

Мария, А. Попова е общественичка, родена в Търново през 1843г. в известния род Смилови. През 1959г. се омъжва за А. Попов и през целия им съвместен живот подкрепя и насърчава новаторските му идеи и го подпомага в трудни моменти. Участва активно в управлението на предприятията. Еманципирана и образована тя използва своя авторитет и влияние сред съгражданите си в служба на благородни цели и идеи. През 1878г. влиза в женско благотворително дружество 'Радост'', в което участват изтъкнати търговски граждани. След активното й участие в това дружество през 1989г. се създава училище ''Трудолюбие''. То осигурява на своите възпитаничкипознания и умения по шев и кройка.М. Попова умира в Търново през 1908г.

Родени и прекарали голяма част от своя живот в Търново, съпрузите са дълбоко свързани с града и неговите жители. Приживе правят многобройни дарения за училища и църкви. Тъй като нямат преки наследници, стават най-големите благодетели на родния си град. Имуществото, което владеят съвместно разпределят на няколко части:

Първото дарение е за женското благотворително дружество "Радост". Дарява му къща с дюкяни в центъра на града, част от движимите си имоти, ценна библиотека и сумата от 14 хил. лв. Подкрепа оказва иА. Попов, който завещава на дружеството къща с дюкяни, намираща се отново в центъра на града. Според желанието на двамата дарители, то трябва да се помещава в дарените къщи, а доходите от дюкяните и капиталът да се изразходват за издръжката му. Средствата са предназначени за образуването на фонд, чиито приходи да покриват разходите на училището. Със своята щедрост семейство Попови осигуряват съществуването на училището, което приема името на Мария Попова. През 1927г. то получава статут на средно специално, а в него учат 102 девойки. През 1946г. със Закона за предаване на имуществата на бившите дружествени девически училища на държавата, имотите и капиталът на дружество "Радост" са иззети. Известно време след тази дата училището продължава да се ползва от тях и да носи името на дарителката.

Фондация "Ангел Попов" се образува, за да поеме управлението на имуществото, завещано от двамата дарители на Търновската община. Дарението се състои от: фабрика за тестени изделия в землището на с. Килифарево заедно със сградите към нея, мелницата и дворовете, здание на 3 етажа в сграда, парични средства и ценна книжа. По оценка от началото на 1920г. стойността на дарението е около 1,3 млн. лв. Желанието на семейство Попови е от капитала и от доходите на имотите, както и с помощта на държавата да се построи и открие в Търново средно индустриално училище за деца от града и окръжието. Учебното заведение да носи името на А. Попов, да се обзаведе от приходите от недвижимите имоти и капитала. Едва през 1943г. се открива държавно средно техническо училище с 2 отдела – строителен и земеделски. През 1950 г. училището е преименувано в Строителен техникум "Георги Димитров'', но през 1990г. възстановява старото си име. Днес възпитаниците му поддържат гробовете и на двамата дарители.