Истории за дарителството: Фондация "Евлоги и Христо Георгиеви"

Дарител във фондацията е Евлоги Георгиев /1819-1987/ роден в Карлово. Учи в Карлово, където по-късно учителства. Той е едър търговец и банкер, който взима дейно участие в обществено - политическия живот на българската емиграция в Румъния. През 1837г. заминава за Румъния, където първоначално работи в търговска фирма на сродниците си Никола и Христо Пулиеви. През 1839г. е създадено сдружение "Пулиеви-Георгиеви". През 1841г. в Румъния пристига и по-малкият му брат Христо Георгиев /1824-1872/, който също е роден в Карлово и също като брат си е едър търговец, банкер и обществено - политически деец. След пристигането си в Румъния той поема делата на кантората в Букурещ. Благодарение на добрия усет на двамата братя, предприятието се превръща в най-голямата българска търговска фирма през Възраждането. Те поддържат кантори в Букурещ, Галац и Браила и разполагат с гъста мрежа от търговци и агенти от Франция, Англия, Италия и др. Двамата братя се включват активно и в живота на българската емиграция в Румъния, ръководейки се от убеждението, че решаваща роля в осъществяването на освобождение има външнополитическият фактор, и по-специално помощта от Русия. Привърженици са на тактиката на мирни дипломатически действия. Те са сред основателите и водачите на най-голямата и дейна организация на българската едра буржоазия през Възраждането - Добродетелната Дружина. Играят важна роля във всичките й политически и благотворителни начинания. След смъртта на по-малкия си брат Евлоги Георгиев излиза на преден план в дейността на ДД. Също така е един от водачите на Българско человеколюбиво настоятелство. След потушаването на Априлското въстание (1876) поддържа и финансира мисията на българските пратеници Драган Цанков и Марко Балабанов в Западна Европа, чиято цел е да защити националната кауза. След Освобождението (1878) участва в обществено-политическия и стопанския живот на Княжество България. Става първият Български дипломат в Румъния и народен представител в I ОНС. Със своята стопанска дейност и връзки Евлоги Георгиев съдейства за развитието на търговията, индустрията и банковото дело в Княжество България: Участва с капитали в строителството на ж. п линията Цариброд-Вакарел, построява текстилна фабрика в Карлово, включва се в износа на зърнени храни, посредничи на българското правителство за осигуряване на някои външни земи и др.

Прекарал по-голямата част от своя живот чужбина, най-богатият български търговец и банкер през 19 век не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ и родина. Искреният му патриотизъм го превръща в меценат от европейски мащаб. През Възраждането заедно с брат си подкрепя с материали средства училища, читалища, църкви, издаването на книги и др. Няма благотворителна инициатива, в която братя Георгиеви да не се включват. Като ценител на просветата и науката Ев. Георгиев издържа стипендианти, отпуска помощи на ученици и студенти за следването им в реномирани учебни заведения. Материалната му подкрепа получават много училища и читалища в България, редица дружества и обществени организации. С помощта му се отпечатва том 2 на ''Веда Словена'' на Стефан Веркович, съчинения на Илия Блъсков, Сава Доброплодни, Найден Геров и др. Особено внимание отделя на просветното дело на Македония и Одринско. През 1894г. предоставя 2350 турски лири (50 хил. лв.) за закупуване на сграда за Девическата гимназия в Солун. Имотът е дарен за вечни времена за училище на българските девойки.

През 1896г. Евлоги Георгиев прави друго голямо дарение за просветата на България. Откритото през 1888г. първо и единствено Висше училище в Княжество България се нуждае от самостоятелна сграда. По повод покръстването на престолонаследника в източноправославна вяра и възстановяването на българо-руските дипломатически отношения през 1896г., той дарява на Българската държава 800хил. лв за построяване на сградата на Софийския университет и парцел от 10 134кв.м. в центъра на София на стойност 200хил. лв.

Полага специални грижи за родния си град, заради тежкото положение, в което се намира след Априлското въстание и Руско-турската война. Дарява голяма сума пари на пострадалите. С неговата финансова подкрепа получават образование бедни, но способни карловски младежи. Дарява 17 021лв. за карловските училища.С тях са закупени 10 000 квадрата пасбища край града. Пет от имотите са определени за Мъжко училище, а три за женското дружество 'Възпитание'. Което се грижи за бедни ученички.

През 1890г. дарителя решава да построи текстилна фабрика в родния си град, с цел да подобри поминъка на карловци, а приходите да бъдат предназначени за училищата и нуждите на града. Фабриката е открита на 10 април 1890г. като построяването и оборудването й възлизат на 478 774 зл. лв.

Благотворителната дейност на Евлоги Георгиев е насочена и към подпомагане на пострадалите от войните и от бедствия жители на различни селища в България. В помощ на гражданите от Търново, засегнати от пожара през 1879г., той отпуска 20 хил. лв. на Българското дружество на Червения кръст през Сръбско-българската война (1885) 12 хил.лв. През 1895г. предоставя 430 хил. лв. за построяване на българска болница в Цариград.

Живял в продължение на 60 години в Румъния, той прави щедри дарения за просвета в полза на дружества и организации. През 1891г. подарява на университетската фондация ''Карл I'' в Букурещ 717 хил.лв.с прихода на които да се издържат бедни студенти. Болницата 'Елисавета Доамна' в Галац получава от щедрия дарител къща за 100 хил. лв., 'Антенеум Ромън' в Букурещ – 5 хил. лв, благотворителния институт 'Карол - Елисавета' - 20 хил. лв и др. За тази си дейност той получава искрената признателност на румънската общественост.

Вещ във финансовите операции, познаващ перфектно законодателството, Евлоги Георгиев успява да запази и увеличи даренията, направени от други родолюбиви българи. В края на 19 век в неговата банкерска къща се съхраняват капиталите на около 15 богати българи, сред които са: д-р Петър Берон, д-р Никола Всилиади, Нанчо Попович и др. Известен със своето родолюбие и честност той следи за правилното използване на средствата, съдейства за оформянето им като дарителски фондове. Ръководен принцип в дейността му е стриктното придържане към волята на дарителите. С фондовете и фондациите, образувани на базата на тези дарения, се подпомагат талантливи български младежи или се отпускат средства за социални нужди чак до 1948г.

Дейността на Фондация "Евлоги и Христо Георгиеви" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г." издадена отБългарски дарителски форум(БДФ).

С набраните средства от продажбата на Енциклопедията ще бъде финансирана докторантура за изследване на дарителството в страната ни за периода 1878 - 1951г.