Истории за дарителството: Фонд „Сава Радулов“

Стойно Илиев Радулов е учител и книжовник. Роден е през 1817 година в Панагюрище,произхожда от бедно семейство, но учи занаят и чиракува като мутафчия. Самообразова се и по-късно заминава за Зографския манастир, заедно с отец Харалампий, на когото е служил. Завършва гръцко училище в Смирна, днешен Измир, а също учи и в Турция и Хилендарския манастир. Приема монашеското име Сава след като е ръкоположен за дякон. По времето когато е бил учител в Панагюрище, създава едно от първите класни училища в страната. Продължава образованието си в Русия, в Ришельовския лицей в Одеса (1850-1853). През 1854 става учител в основното училище в Болград, Бесарабия. През 1859 заема поста директор на Болградската гимназия „Св.св. Кирил и Методий" и като такъв въвежда българския език в обучението. По-късно бива и управител на пансиона към гимназията, както и управител на училищната печатница. В последствие се отдава на книжовна дейност, като превежда и написва над 18 учебника и учебни помагала. Сътрудник е на различни вестници – „Цариградски вестник", „Право", „Напредък" и „Български глас". Сава Радулов е също така и един от основателите на Българското книжовно дружество (БКД), сега БАН. След Освобождението на България се установява във Варна и там продължава своята литературна дейност.

Въпреки че България вече е свободна, Сава Радулов не загърбва идеалите на Възраждането и на 22 април 1883 написва молба до Министерството на народното просвещение (МНП), в която декларира намерението си да предостави на министерството своите ценни книжа. Условието е докато е жив да му бъдат изплащани приходите, а след смъртта му средствата да бъдат използвани за подпомагане на ученици от Панагюрище при следването им във висши учебни заведения. Месец след молбата той изпраща своите ценни книжа на МНП, откъдето са предадени в БНБ за съхранение. Три години по-късно той оставя на МНП да се разпорежда изцяло с около 14 хиляди лева, с които желае да се създаде фонд, осигуряващ стипендия на един ученик от родния му град Панагюрище във висше учебно заведение в страната или чужбина.

МНП полага огромни усилия за прибирането на сумите, които се дължат на дарителя, но поради редица усложнения успява да събере само дължимата от Хр. Данов сума. Създава се фонд към минстерството, чийто капитал се състои от румънски ценни книжа в размер на 4400 златни лева, 2 руски билета по 100 рубли и сумата от Хр. Данов, която е в размер на 4272 лева. Общата сума от фонда е вложена в БНБ, но не е достатъчна за издръжката на един ученик и поради тази причина средствата са оставени за капитализиране. Капиталът нараства от лихвите и до 1947 година достига размер от 517 399 лева. Има данни за изразходването на 15 900 лева през 1944 година за училищата в Панагюрище.

Фондът е ликвидиран през 1948, след като се влива с фонд „Завещатели и дарители" към Министерство на народното просвещение в държавния бюджет.

С набраните средства от продажбата на Енциклопедията ще бъде финансирана докторантура за изследване на дарителството в страната ни за периода 1878 - 1951г.