Истории за дарителството: Фонд „Насте Стоянов от Солун”

Атанас Стоянов, по прякор Насте, се ражда в бедно семейство в Крушево, Битолска околия в Македония. Едва на крехката възраст от 6 години остава сирак. За кратко посещава гръцко училище, но скоро спира обучението си и реално остава без образование. Веднъж оказал се в големия град, Солун, той постъпва като чирак-терзия и чрез амбицията и трудолюбието си бързо напредва в занаята и става самостоятелен майстор.

Воден от предприемаческия си дух, Насте бързо се замогва и издига в занаятчийските среди. Това също му извоюва челна позиция сред българското общество в Солун, особено по отношение на българските църковни начинания. Участва в откриването на църквите „Св. св. Кирил и Методий" и „Св. Димитър", както и Мъжката и Девическата гимназия, като им указва и финансова подкрепа.

Въпреки, че е заточен за година през 1892г., неговата отдаденост към българската кауза в Македония не стихва. Радостта и оптимизмът след успехите на българската армия в Балканската война през 1912, бързо са попарени от териториалните загуби от Букурещкия договор, който грубо пренебрегва българските претенции към Македония. Съкрушен от този развой, Насте Стоянов умира следващата година.

Семейството на майстора се премества в България, където продължава неговото дело. Двама от синовете му участват в Балканските войни и Първата световна война като санитарни офицери, а третият, Константин Настев, става войвода в борбите за освобождението на Македония. Последният е също действащ български офицер и участва в редица войни и загива 1917г. в Първата световна война.

През 1908г. Насте завещава на Българската църковна община в Солун къща, която да бъде ползвана към централното училище в града. Условието му е да се броят 25 турски лири на църквата в родния му град и още 5 лири на „Св. св. Кирил и Методий" в Солун. За съжаление, след края на войните, и двете места са озовават извън пределите на България къщата бива продадена от семейството му. Парите от продажбата са вложени във фонд, носещ името на Насте Стоянов, и е управляван от Министерството на народната просвета. Предназначението на фонда е щом капиталът достигне 50 хил. лв., годишните лихви са да се разделят между две бедни българчета – едно в родното Крушево и едно в Солун. Те трябва да демонстрират не само отличен успех и примерно поведение, но и да произхождат от родолюбиви семейства, които да са живели в съответния регион от дълго време.

Фонд „Насте Стоянов" е отрит през 1925г., с начален капитал от 40 294 лв. и нараства постепенно като достига максималната си стойност от 178 хил. лв. през 1948г.

Първата стипендиантка е внучката на Насте - Лиляна Стоянова от София, дъщеря на военен лекар, които умира и оставя семейството в безизходица. След нея биват подпомагани много други ученици, обвързани с разностранни академични дейности.

Предполага се, че фондът е действащ и изплаща стипендии до 1946г. Бива закрит две години по-късно заедно с всички други фондове на МНС, които биват прибавени към държавния бюджет.

Дейността на Фонд „Насте Стоянов от Солун"  е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г." издадена от Български дарителски форум(БДФ).

С набраните средства от продажбата на Енциклопедията ще бъде финансирана докторантура за изследване на дарителството в страната ни за периода 1878 - 1951г.