КОРПОРАТИВНИТЕ ФОНДАЦИИ В ГЕРМАНИЯ: Първа част. Фондация „Фолксваген“ и фондация „Бертелсман“

Когато изучават даден научен феномен, учените често прибягват до изпитан прийом -наблюдението. То е основата на всеки задълбочен анализ и затова и проучването на немските корпоративни фондации започва с него. За да наблюдаваме даден феномен истински и в дълбочина, трябва първо да намерим най-представителните му проявления. Въпросът често пъти е къде да ги търсим. Къде да търсим немската корпоративна фондация? Съвсем естествено е първо да се насочим към основателя й, към немската корпорация. Американското списание „Форбс" – международно уважавано издание за бизнес, финанси, инвестиции и маркетинг, популярно със своите селекции на „най-доброто" във всичките му проявления, избра през 2012 година две хиляди големи предприятия от цял свят и ги подреди според тяхната пазарна стойност, печалбите, продажбите и тяхното движимо и недвижимо имущество. Място в този списък намират и редица немски предприятия. Първо от тях, на седемнадесето място в класацията, е „Фолксваген Груп" с продажби от 221,9 милиарда щатски долара, печалба от 21,5 милиарда, капитал на стойност 328,7 милиарда и пазарна стойност на предприятието от почти 80 милиарда долара. Повечето от включените могъщи немски корпорации са основали в близкото или по-далечното минало фондации, ангажирани с различна обществена дейност. Но дали тези фондации с право могат да се нарекат корпоративни?

Фондация „Фолксваген" със седалище Хановер

Предисторията на основаването й ни връща в годините на националсоциализма (30-те години на 20-и век), когато Хитлер възлага на Немския трудов фронт ¹ производството на „народната кола" (от немски: Volkswagen), на колата „Сила чрез радост"² (от нем. KdF-Wagen). За производството й Хитлер нарежда изграждането на най-голямата автомобилна фабрика в Европа и така косвено създава цял нов град, първоначално наречен „Град на колата „Сила чрез радост", а по-късно, през 1945, преименуван Волфсбург. През Втората световна война производството на народната кола е загърбено, а огромният производствен капацитет на завода е инвестиран във военни съоръжения за целите на Вермахта и на СС. След края на войната автомобилната фабрика е под ръководството на британското военно министерство, а производството на народната кола е подновено. През 1949 г. британците преотстъпват ръководството на завода на немските държавни структури – на Съюза на немските провинции и на провинция Долна Саксония. Въпросът на кого принадлежи автомобилният концерн (частна или държавна собственост) обаче остава нерешен. При тези обстоятелства Съюзът и провинция Долна Саксония съвместно решават да преобразуват съществуващото дружество с ограничена отговорност (ООД), поделено помежду им и ръководещо концерна, в акционерно дружество. Чрез продажбата на акции-Съюзът и Долна Саксония успяват да привлекат частен капитал и да решат проблема за собствеността. Оттук нататък 60 % от автомобилния концерн принадлежат на частни акционери, а Съюзът и Долна Саксония си поделят по 20%.

Печалбата от продажбата на акции на автомобилния концерн, възлизаща на около 1 милиард марки, както и настоящата стойност на акциите на Съюза и Долна Саксония образуват заедно началния капитал на основаната през 1961 г. в Хановер Фондация „Фолксваген". Фондацията има широк спектър на действие и подпомага изследователската и образователна дейност в почти всички научни направления. Дарителският й фонд възлиза на около 100 млн. евро годишно и е достъпен за научни работници в сферата на хуманитарните и природо-математически науки, а също и на медицината. Тя е най-голямата частна немска фондация, финансираща изследователска и образователна дейност. Съюзът на немските фондации я подрежда на четвърто място сред 15-те с най-голямо състояние и на 1-во място сред тези с най-големи разходи.

Но дали Фондация „Фолксваген" е истинска корпоративна фондация? Макар името и да навежда на такива мисли и макар предисторията и да е изцяло свързана с тази на едноименната автомобилна фабрика, Фондация „Фолксваген" не е корпоративна фондация. Защо не? Отговорът гласи: Когато дадена корпорация реши да инвестира в обществено полезна дейност и да вложи част от корпоративните си печалби в началния капитал на дадена фондация, то така създадената фондация не става автоматично корпоративна. Веднъж създадена, тя може да придобие независим правен статут и да оперира напълно самостоятелно, без каквато и да било отговорност към основалата я корпорация. На практика единственото, което свързва корпорацията и фондацията в този случай, е началният капитал, произлизащ от корпоративни печалби. Често срещано явление е също и когато корпорацията дарител определя членовете на Управителния съвет на фондацията. Например управителният съвет на „Фондация за култура" на Алианц АД се състои от 5-12 членове, избрани от Алианц АД за период от три години и с възможност за преизбиране. Управителният съвет в съвместна работа с научно-артистичната надзорна служба на фондацията ръководи и контролира реализираните проекти.

Но не е ли така създаденият управителен съвет един коз за корпорацията дарител? Не е ли способна тя да злоупотреби с влиянието си в основаната фондация, преследвайки лични цели?

Всъщност определянето на членовете на управителния съвет от корпорацията дарител е във връзка със законодателната рамка на учредителното дарение само по себе си. Чрез дарителския акт дарителят определя целите и начина на функциониране на бъдещата фондация, а тя от своя страна е длъжна да ориентира дейността си спрямо тази воля во веки веков. Управителният съвет, определен от корпорацията дарител, реализира на практика това законодателно постановление, като контролира спазването на волята на предприятието благодетел. Неслучайно дарението е според немското право онази юридическа форма, чрез която едно физическо лице може да постанови волята си за хилядолетия след смъртта си. За сравнение, съгласно немското законодателство при завещанието волята на завещателя има фактическо значение едва 30 години след смъртта му.

Как всъщност оперират фондациите с дарения им начален капитал? Лихвите или другите приходи от управлението на дарения начален капитал формират основния дарителски фонд на фондациите. Някои от фондациите са също така отворени и за дарения от трети физически или юридически лица. Алтруистичните мотиви обаче са често под въпрос, имайки предвид факта, че даренията в немското законодателство притежават статута на „специален разход". Това ще рече, че когато едно лице (юридическо или физическо) дари част от имуществото си на някоя фондация, неговата декларирана собственост се намалява пропорционално на дареното имущество. Ползата за лицето в този случай е, че данъците, начислени въз основа на собствеността, се намаляват, тъй като стойността на самата собственост е намалена чрез извършеното дарение.

След като се сблъскахме досега с най-общо казано „неистинските" корпоративни фондации, остава да се запитаме кои са според немското законодателство „истинските" (от нем. unternemhmensverbundeneStidtungen). „Истинските" са тези, които притежават акции на корпорацията дарител или сами по себе си са предприятия, организирани в правната форма на фондация.

Нека на това място си спомним за учените, изучаващи даден феномен и започващи проучването си винаги с наблюдението на най-представителните проявления на този феномен. Къде да ги търсим?

Въз основа на данни от 2011 г., Съюзът на немските фондации публикува през юни 2012 г. класация на най-големите частни немски фондации според нивото на общите им разходи. Сред петнадесетте селектирани са и шест корпоративни фондации. Ето кои са те:

·Фондация „Робърт Бош" ООД (2-ро място)

·Фондация „Бертелсман" (3-то място)

·Фондация „Дийтмар Хоп" оООД (11-о място)

·Общественополезна фондация „Херти" (12-о място)

·Фондация „Клаус Шира" оООД (13-о място)

·Фондация „Софтуер" АД (15-о място)

Подробното запознаване с историята и някои основни характеристики на тези корпоративни фондации и на корпорациите дарител повдига много въпроси, но и дава много отговори. Ето защо нека отново да наблюдаваме.

Фондация „Бертелсман" – емблематичен пример за корпоративна фондация

Ако разгледаме паралелно историята на корпорацията и на едноименната фондация, ще забележим редица прилики. Преди всичко е противоречивият образ и на двете структури в обществото. Днес командитното акционерно дружество „Бертелсман" е един от най-големите медийни концерни в световен мащаб и се нарежда на 8-о място в света по продажби според проучване на Института за медийна и комуникационна политика в Берлин. Дългогодишната история на дружеството е свързана с многобройни сливания и продажби, с редица скандали, датиращи още от националсоциалистическото време, а също и с други подозрителни обстоятелства. Фондацията от своя страна е описвана често като недемократична структура, упражняваща значително влияние в политиката на Германия, възползваща се неправомерно от данъчните облекчения за дарители и демонстрираща, макар и непряко, партийни пристрастия.

Въпреки тези критики интернет страницата на Фондация „Бертелсман" оставя всеки посетител с превъзходно впечатление. Множество проекти с различна насоченост, хвалебствени слова за основателя Райнхард Моон, а също и голяма база данни. Девизът на фондацията гласи: „Да вдъхновим хората. Да градим бъдеще." („Menschenbewegen. Zukunftgestalten.") Но вдъхновител ли е Фондация „Бертелсман" и какъв е общественият отзвук от дейността й? За да отговорим на този въпрос е необходимо първо да се запознаем както с реализираните от фондацията проекти, така и с някои противоречиви оценки на общественополезните й инициативи.

На страницата на фондацията са поместени 321 проекта, 60 от които са квалифицирани като текущи. Всички те са посветени на общото благо и поставят на пиедестал конкуренцията и гражданската отговорност, които според Фондацията са в основата на обществения напредък. Има проекти с политическа, икономическа и обществена ориентация, а също и такива, чийто акцент пада върху образованието, здравеопазването и културата. Фондацията публикува ежегодно оценка на икономическата политика на най-важните индустриални държави, като ги подрежда според избрани показатели. От 2011 г. насам тя връчва и наградата „Райнхард Моон"⁷ за заслуги в решаването на обществени проблеми. Предшественик на тази награда е наградата „Карл Бертелсман"⁸, отличавала приноса за решаване на социални конфликти от 1988 до 2008 г.

С оглед на всичко казано дотук става ясно, че Фондация „Бертелсман" наистина може да гради бъдеще за гражданското общество, точно както повелява мотото й. Но въпреки това на фондацията са приписвани редица прояви, които не отговарят на образа и на алтруистичен и безкористен благодетел. На 9-и август 2010 г. на книжния пазар се появява книгата „Бертелсмановата Република Германия: Една фондация прави политика" от Томас Шулер. Както става ясно от заглавието, авторът обвинява корпоративната фондация в упражняването на неправомерно влияние в обществото и в политиката, в липса на прозрачност и в противоречиви взаимоотношения между едноименните фондация и корпорация.

Реакцията на пресата не закъснява. На 13.09.2010 електронното издание на вестник „Цайт" публикува материала „Бертелсмановата политика" на журналиста Харалд Шуман, който коментира по следния начин книгата на Шулер:

„Сега, след повече от тригодишно проучване, журналистът и изтъкнат биограф на семейство Моон, Томас Шулер, представя един анализ на „Бертелсмановата Република Германия", който поставя под въпрос структурата „фондация" изобщо. Шулер успява да докаже, че Фондация „Бертелсман" смесва общополезни и частни интереси по умишлено непрозрачен начин и злоупотребява с данъчните си привилегии, толерирайки крайно едностранна политика".

Какво по-конкретно пише Шулер в книгата си? Според автора Фондация „Бертелсман" от години практикува своеобразно „приватизиране на политиката", възползвайки се от статута си на търсен съветник по всички политически етажи.

Експерти от фондацията стоят, според Шулер, в основата на реформи на пазара на труда и на образователната политика, последната организирана днес в служба на икономическия елит. Според автора Фондацията се опитва да предизвика вълна от приватизация в здравеопазването не от стремеж към ефикасното функциониране на здравната система, а в опит да облагодетелства дъщерята на Райнхард Моон, Бригите, акционер и член на надзорния съвет на частния концерн „Клиники Рьон".

Критикувана от Шулер е и практиката председателят на Надзорния съвет на медийния концерн „Бертелсман" да е същевременно и ръководител на фондацията. Подобно смесване на отговорности е заплаха за общественополезния статут на фондацията (виж по-долу).

Противоречиво се явява и обстоятелството, че под ръководството на Лиз Моон, втората съпруга на Райнхард Моон, по-голямата част от дивидентите на командитното акционерно дружествно „Бертелсман" попадат директно във фамилните сметки вместо в тези на фондацията, последната главен акционер в „Бертелсман" АД.

Всички тези конфликтни линии, изтъкнати от Шулер, се отразяват неимоверно върху социалния облик на Фондация „Бертелсман". Но дали историята на Фондацията започва също толкова противоречиво, колкото дебатът около дейността й днес? За да отговорим на този въпрос е необходимо да придобием цялостна представа за движещите сили във Фондацията.

На първо място това естествено е едноименното дружество, чийто собственик основава през 1977 г. и самата фондация. От основаването си насам фондацията е мажоритарен акционер в медийния концерн и полагащият й се дял от корпоративните печалби възлиза на 77, 6 %. Но колко точно големи са тези печалби и колко голям е този концерн? За да отговорим на този въпрос, е необходимо да се върнем назад във времето и да се запознаем с

Историята на корпорация Бертелсман: Как да измерим разстоянието от Гютерсло до Ню Йорк в години?

Истината е, че не можем. Но родът Бертелсман успява. Отнема им точно 163 години, за да разширят влиянието на медийния си концерн чак до Америка. Всичко започва в далечната 1835 г, когато в малкото градче Гютърсло в немската провинция Северен Рейн-Вестфалия печатарят Карл Бертелсман основава издателство „К. Бертелсман" и принадлежаща към него печатница. Издателството започва постепенно да се разраства, като историята му, както и тази на самата Фондация „Бертелсман", не остава неопетнена от редица скандали и противоречиви публични дебати. По времето на националсоциализма например издателството си спечелва репутацията на най-голям доставчик на „полеви издания" за войниците на фронта. То издава книгите на редица националсоциалистически автори, а също и така наречените „наследствени паспорти", проследяващи потеклото на жителите на Третия райх и служещи за обосновка на расисткото отношение към представителите на раси, различни от арийската. Към края на войната националсоциалистическият режим налага закриването на издателството заради подозрения за корупция, а не заради съпротива срещу режима, както дълги години след това се твърди в услуга на тогава разрастващия се, а днес безспорно могъщ медиен концерн. В годините след войната издателство „Бертелсман" успява да си извоюва място на музикалния и филмов пазар, създава и дъщерната си компания Бертелсман Мюзик Груп, която след четиригодишно сливане с американския гигант „Сони" (2004-2008) продължава да съществува като мениджърска компания за авторски права в музикалния бранш. През 1998 г. „Бертелсман" поглъщат англоезичното издателство „Рандъм Хаус" и така окончателно се разраства и отвъд Океана. Точно 163 години след основаването си издателството се е превърнало в международен корпоративен гигант.

Понастоящем дружеството разпростира влиянието си в 50 страни, а служителите му са над 100 000. То е собственик на „Арвато" АД³ и на издателство „Рандъм Хаус". „Бертелсман" АД е и мажоритарен акционер на хамбургското издателство „Грунер плюс Яар" и на най-големия концерн за частни радио и телевизия в Европа „РТЛ Груп". Оборотът на дружеството през 2012 възлиза на около 16, 1 милиарда евро.

С оглед на всички тези отлични финансови показатели, описващи повече от добре огромното пазарно влияние на медийния концерн от Гютерсло, е съвсем естествено да се запитаме съвместими ли са благотворителността и корпоративните печалби? Могат ли даряването и спазването на пазарните закони, повеляващи максимизиране на печалбата и минимализиране на разходите, да вървят ръка за ръка?

Отговорът е да. Или поне немското законодателство създава подходящата рамка за съвместяването на тези две понятия. Как става това в случая на едноименните корпорация и фондация „Бертелсман"?

Чрез правната форма на фондация „Бертелсман" – частна общественополезна корпоративна фондация с оперативен характер.

Статутът „общественополезна", т.е в служба на общото благо и на цели от общ интерес, позволява на една фондация да се възползва от данъчни облекчения. Така например, когато една корпорация основава фондация и й дарява част от капитала си, дарението не се облага с данъци в случай на общественополезна фондация, но подлежи на пълно данъчно утежнение в случай когато е фондация в частна полза. В този смисъл, когато през 1993 г. Райнхард Моон прехвърля 68,8 % от корпоративните дялове на акционерно дружество „Бертелсман" на едноименната фондация, нито цент от паричната стойност на тези дялове и произтичащите от тях дивиденти не попада в държавната хазна. Но това съвсем не е някаква форма на укриване на данъци. Всъщност законът за фондациите в Германия предвижда подобно данъчно облагодетелстване на общественополезните фондации, което цели да мотивира инвестиции в т. нар трети сектор, в който попадат фондациите. Този сектор е важен, защото се явява съвършено допълнение на държавните структури в реализирането на проекти със социално значение. Дарителските фондове на третия сектор са надежден източник на средства тогава, когато държавната хазна се оказва недостатъчна.

Дарителският фонд „Бертелсман" се финансира от дивиденти, произхождащи от 77,6 – процентния капитален дял в командитното акционерно дружество „Бертелсман". Останалите 22,4 % са разпределени между други две фондации, свързани с медийния концерн – Фондация „Райнхард Моон" и Управителна фондация „Бертелсман", притежаващи заедно 3,3 %, и самото семейство Моон, собственик на 19,1% от акциите. Означава ли обаче това разпределение на акциите, че Фондация „Бертелсман", безспорен мажоритарен акционер, на практика управлява едноименния медиен концерн? Всъщност не, защото фондацията е лишена напълно от участие в Управителния съвет на корпоративния гигант и съответно няма никакво влияние над текущите му дела. Цялата изпълнителна власт принадлежи на Управителна фондация „Бертелсман", която и до днес е контролирана от семейство Моон. Втората жена на основателя на Фондация „Бертелсман", Лиз Моон, изпълнява решаваща роля в концерна като освен важен член на ръководството му е и част от наблюдаващия орган на акционерното дружество.

_____________________________________

¹Монолитна трудова организация, свързана с нацистката партия и създадена от Хитлер, за да замени множеството профсъюзи на Ваймарската република.

²Кръстена на едноименната политическа организация, натоварена със задачата да организира и съблюдава свободното време на гражданите на Третия райх.

³Акционерно дружество, предлагащо услуги, свързани с износа на производство на големи предприятия в чужбина.

Източници:

1.http://www.forbes.com/global2000/

2.https://kulturstiftung.allianz.de/stiftung/die_stiftungsgremien/index.html

3.http://www.stiftungen.org/fileadmin/bvds/de/Presse/Pressematerial/DST_Pressekonferenz_2013/2013_Ranking_groesste_Stiftungen_Ausgaben.pdf - Die gr??ten Stiftungen nach Gesamtausgaben

4.http://www.mediadb.eu/ - Top 50 - Internationale Medienkonzerne 2013*, Mediendatenbank des Instituts f?r Medien- und Kommunikationspolitik

5.http://de.wikipedia.org/wiki/Volkswagenwerk_Wolfsburg - Geschichte der Automobilfabrikgr?ndung

6.http://de.wikipedia.org/wiki/Volkswagenstiftung - Geschichte der Stiftungsgr?ndung

7.http://de.wikipedia.org/wiki/Bertelsmann -Geschichte des Medienkonzerns Bertelsmann

8.„Die Stiftung als Nachfolgeinstrument des Familienunternehmens: Handlungsempfehlungen f?r die Ausgestaltung und ?berf?hrung" Karin Fleschutz (Autor), Prof. Dr. Axel G. Schmidt (Vorwort), Gabler Verlag; Auflage: 2009 (11. Dezember 2008)

9.http://www.stifter.org/index.php/stiftungsarten-a-steuerrecht.html - Familienstiftungen

10.Melanie Waschetzko „Die Kultur des Stiftens -reaktualisiert und angewendet auf aktuelle Stiftungsdiskurse", Herausgeber: MAECENATA Institut f?r Philanthropie und Zivilgesellschaft an der Humboldt-Universit?t zu Berlin, Opusculum Nr. 30, August 2008

11.http://www.politik-netzwerk.de/stiftungen/magisterarbeit.doc M?nster, im Mai 1999: Magisterarbeit von Thorsten Terweiden

12.http://www.bertelsmann-stiftung.de/cps/rde/xchg/bst

13.http://www.bertelsmann.com/

14.http://www.volkswagenstiftung.de/

15.http://www.die-stiftung.de

16.http://www.stiftungswissenschaften.de

17.taz.de: 09.08.2010 Eine Stiftung regiert im Land: Die Methode Bertelsmann (http://www.taz.de/Eine-Stiftung-regiert-im-Land/!56696/)

18.zeit.de: Die Bertelsmann-Politik Von Harald Schumann Datum 13.09.2010 (http://www.zeit.de/kultur/literatur/2010-09/buch-bertelsmann-republik)

19.handelsblatt.com: Enth?llungsbuch Schlimme Vorw?rfe gegen Bertelsmann-Stiftung 11.08.2010 (http://www.handelsblatt.com/unternehmen/it-medien/enthuellungsbuch-schlimme-vorwuerfe-gegen-bertelsmann-stiftung/3513246.html)

20.Stellungsnahme der Bertelsmann Stiftung zum Buch „Bertelsmann Republik Deutschland"

21.„Bertelsmann Republik Deutschland: Eine Stiftung macht Politik" von Thomas Shuler, Campus Verlag, 2010