КОРПОРАТИВНИТЕ ФОНДАЦИИ В ГЕРМАНИЯ. Втора част. Защо и как немските предприятия институционализират дарението?

 

Въз основа примера на Фондация „Бертелсман" можем да направим две заключения.

Макар че влагането на капитал в общественополезни фондации не се облага с данъци и често пъти се третира като „специален разход", твърде прибързано е от това да заключим, че чрез него корпорациите просто се измъкват от данъчна отговорност и по този начин реализират печалба. Веднъж дарен на дадена фондация, капиталът, освободен от данъци, не се връща при своя дарител и не служи за личното му облагодетелстване. Практически дарителят не извлича никаква финансова полза от вложения капитал, а го предоставя за общественополезна дейност (ако естествено фондацията, приемаща дарението, е с общественополезен статут). Оттук нататък, от управлението на съответната фондация зависи да инвестира наличния капитал по правомерен и ефикасен начин там, където той ще послужи най-добре.

Второто заключение е, че корпоративните фондации и по-специално тези с общественополезен статут не са и, с оглед на правната си форма не могат да бъдат ръководни органи в корпорацията, чиито акционери са. Фондациите са юридически лица и структурата им на такива не предполага наличието на членове или сътрудници, а само на управителен съвет, който чрез дейността си да реализира на практика волята на дарителя. Така този управителен съвет не може да застраши общественополезния статут на фондацията (съответно и специалното данъчно третиране на дарения капитал), тъй като не се намесва в текущите дела на корпорацията, чиито акции притежава. От друга страна в управителния съвет на общественополезната фондация не се назначават ръководни членове от дружеството. Както се вижда, възможностите за влияние на фондацията в делата на дружеството са строго ограничени и се простират само до участие в Събранието на акционерите, решаващо проблеми от общ характер, свързани предимно с разпределянето на реализираните дивиденти сред акционерите.

В този смисъл основаването на корпоративни фондации не може да се мотивира нито от данъчни облекчения, нито от стремеж към усвояване на повече регулаторни инструменти в корпорацията дарител. Но какво все пак обосновава съществуването на корпоративни фондации?

От една страна, тези фондации служат за съхраняването на състоянието и запазването на неговата реална стойност чрез образуване на „невидими резерви"⁴ и инвестиции в недвижима собственост. И чрез двата способа състоянието се предпазва от обезценяване чрез инфлация. От друга страна, както вече бе споменато, даренията на фондации с общественополезен статут са предмет на данъчно облекчение и/или се третират като „специални разходи". Тези обстоятелства създават отлична предпоставка за гражданска ангажираност сред големите корпорации, които чрез създаването на фондации допринасят за повече субсидиарност в обществото, способно чрез дарителските фондове да организира само социалния си живот без непременната намеса на държавата.

Освен всичко фондациите представляват ефективно решение на наследствени проблеми, когато например единственият наследник на фамилно предприятие не се счита за годен да управлява ефективно или пък завещателят иска да запази целостта на натрупаното приживе състояние, а не да го раздели между наследниците си. В такива случай корпоративните фондации се устройват най-често като фамилни фондации (частнополезен статут, при който няма данъчни облекчения, основани в полза на дадено семейство) или като общественополезни такива. Изборът на оптималната правна форма е свързана с редица фактори, характерни за специфичната структура на фамилното предприятие.

Силен мотив за основаването на фондации е и използването им като инструмент за връзки с обществеността и реклама на свързаните с тях предприятия: общественополезната им дейност се отразява в повечето случаи положително върху публичния им облик.

Важна роля играе понякога и обстоятелството, че една трета от състоянието на фондациите може да бъде използвано и за текущи нужди на благодетеля и неговите приближени, за почитането на тяхната памет и грижата за техните гробове.

Все пак според проучване, публикувано в книгата „Фондацията като наследствен инструмент на фамилното предприятие: препоръки за устройството и преобразуването" ( „Die StiftungalsNachfolgeinstrumentdesFamilienunternehmens: Handlungsempfehlungen f?r die Ausgestaltung und ?berf?hrung") на Карин Флешуц основният мотив за създаването на корпоративна фондация е продължаването на корпоративната традиция. Други посочени мотиви са: запазване целостта на корпоративното състояние, идеални причини, предпазливост, запазване на ръководните традиции и/или на името на съответното фамилно предприятие и др.

Ръководени от тези мотиви и твърдо решени да създадат собствена фондация, дарителите често са изправени пред труден въпрос: Каква правна форма да изберат за основаната фондация? Алтернативите са много:

Непреките корпоративни фондации (unmittelbareStiftungen) предполагат сливането на фондация и предприятие в една правна единица – предприятието се управлява в законовата форма „фондация". Понастоящем тази правна форма има само теоретично значение без всякаква практическа релевантност. Последното предприятие с юридически статут на фондация е Фондация „Карл Цайс", която по-късно се преобразува в пряка корпоративна фондация.

Преките фондации (mittelbareStiftungen), също дялоносещи фондации (Beteiligungstr?gerstiftungen), притежават дялове на корпорацията дарител. Фондацията може да е съдружник в персонално дружество или пък акционер в капиталово дружество (ООД, АД и др.) Най-емблематичните примери за организацията на корпоративни фондации в тази правна форма са вече споменатите фондации „Бертелсман" и „Робърт Бош ООД". Специални форми на преки фондации са следните:

·двойни фондации (Doppelstiftungen). В този случай две или повече правно независими една от друга фондации са собственици на корпорацията. Най-често едната от тях е с общественополезен статут и притежава мажоритарен капитален дял и никаква изпълнителна власт, докато другата е в частна полза, с минимален капитален дял, но упълномощена да ръководи предприятието. Пример за такъв тип е и самата Фондация „Бертелсман", която се явява притежател на мажоритарен пакет акции на едноименното командитно акционерно дружество, но е лишена изцяло от ръководна функция в полза на Управителна фондация „Бертелсман".

·фондация и компания АД (Stiftung & Co. KG). В този случай фондацията се явява юридическото лице, гарантиращо с личното си състоянието за цялото акционерно дружество. Останалите акционери гарантират само до размера на принадлежащия им дял. Фондацията е в този случай ръководният орган на дружеството. В тази правна форма оперира например немската верига супермаркети „Лидъл".

Родствените на фондацията правни форми се характеризират с целенасоченото си уподобяване на фондации. Това юридическо „изравняване" е с цел използването на „фондациите двойници" като акционери в големи корпорации. Тъй като не става въпрос за истински фондации, подобните форми не подлежат на узаконяване и надзор, които се явяват големи пречки при основаването им. Други предимства са и занижените изисквания по отношение на началния капитал и значително по-лесната промяна на управителния устав. Ето и най-често срещаните родствени на фондацията форми:

·фондация ООД и нейния общественополезен еквивалент-фондация оООД (Stiftung (g)Gmbh). Основната разлика между фондацията и тази правна форма е в наличието на съдружници, които са по презумпция и собственици на съществуващото ООД. Най-често тези съдружници са доверени лица на дарителя и са упълномощени да контролират и направляват случващото се в дружеството, без да имат права над собствеността или печалбите. Въпреки всичките си предимства, тази форма има един недостатък в сравнение с класическите фондации – пълната автономия от волята на дарителя, която не позволява дареното състояние да бъде управлявано в унисон с частните представи на благодетеля. Емблематичен пример за тази форма е фондация „Робърт Бош ООД";

·фамилна фондация (Familienstiftung) – частно полезен статут с данъчна длъжност, основана в полза на дадено семейство и с основна цел съхраняване целостта на семейното състояние при преминаването му в ръцете на следващи поколения;

·фондация сдружение (Stiftunge. V). Тази форма е с много лимитирана употреба и няма да я разглеждаме в детайли.

След подробния разбор на фондациите според възможните правни форми е редно да обърнем внимание и на начина, по който тези фондации, независимо от тяхната юридическа категоризация и сфера на дейност, се възприемат в обществото.

Всъщност, противно на очакванията, общественият интерес по отношение на фондациите и тяхната дейност е значително малък. Такава е и информираността на гражданското общество, когато става дума за причините за основаване на фондации. Обикновено мненията се свеждат до обобщението, че фондациите са своеобразни механизми за спестяване на данъчни задължения. Това твърдение е достатъчно разпространено, за да допринесе за скептичната нагласа на гражданите, едва 31% от които смятат, че трябва да има повече фондации. В общественото пространство прониква и друг въпрос: Опора ли са фондациите на държавните структури или по-скоро елитарни и недемократични организации, чиято релевантност за нашето съвремие намалява? (Анхайер/Апел 2004: 9)

Във фокуса на вниманието е често пъти и проблемът за прозрачността на фондациите, отнасящ се най-вече до недотам законово изяснения въпрос дали и при какви обстоятелства те трябва да оповестяват публично финансовите си отчети. Полемика отприщва и данъчното облекчение на общественополезните фондации, зад което, както знаем, не се крие престъпление в ущърб на гражданското общество, а напротив – механизъм за по-доброто му финансиране чрез институции, различни от държавните. В крайна сметка, опитите да се утвърдят фондациите като опора, финансова и идеална, на държавните структури и на гражданското общество често завършват с неуспех, удавени във вълна от скептицизъм.

Въпреки недооценения потенциал на фондациите, те изпълняват три важни функции в обществото.

От една страна, както бе споменато и по-рано, те допълват дейността на държавните институции като в много случаи се фокусират върху проблемите на малцинството вместо на мнозинството, чиито интереси по презумпция са приоритет за държавната дейност.

От друга страна, фондациите са способни да генерират нови идеи и да поемат повече рискове в сравнение с държавните структури, тъй като разчитат на определен капитал, а не се стремят към максимизиране на печалбата или придържане към държавния бюджет.

На трето място, фондациите играят ролята на обществен коректив, тъй като са освободени от бремето на определена политическа програма. При тези обстоятелства фондациите могат да се застъпват за недотам популярни идеи и да представляват и бранят интересите на малцинствата. Тази функция на фондациите ги превръща в проводник на демокрацията в гражданското общество.

Но модерната демокрация е често пъти загубена без политическия елит, от когото всички философи на политическата теория очакват да е опора на народното самоуправление. Какво е отношението на политическия елит и по-специално на отделните партии в Германия към фондациите?

Християндемократическият съюз (в момента на власт в Германия, начело с канцлер Ангела Меркел) припознава фондациите като неизчерпаеми източници на креативен потенциал, допринасящ за качествени промени в обществото и политиката. Фондациите съвършено допълват държавните структури в реализирането на проекти със социално значение. Въпреки тази позитивна оценка на дейността на фондациите, партията демонстрира малка готовност да се ангажира с реформирането на третия сектор и се задоволява единствено с маловажни поправки на данъчното право, свеждащи се до идеята, че данъчните облекчения мотивират повече дарения.

Социалдемократическата партия заема по отношение на фондациите по-скоро резервирана позиция. За разлика от Християндемократическия съюз, виждащ в тях инструмент за стимулиране на гражданската отговорност, Социалдемократическата партия ги припознава като обекти на държавно влияние. Това разбиране е в унисон с партийната идеология, която не толерира гражданско самоуправление без държавен надзор. Както ХДС, СДП не се ангажира активно с реформирането на третия сектор.

По-малките партии в Германия (Свободната демократическа партия⁵ и Съюз 90/Зелените⁶) са в повечето случаи инициатори на реформи в дарителския сектор и разпознават регулирането на третия сектор като свой програмен приоритет.

Кога и при какви обстоятелства корпоративните фондации са опора на гражданската инициативност? Кога дейността им е спънка за демократичния устрем на модерното общество? Кога да потърсим фондациите и кога те ще ни откликнат? Всички тези въпроси са многозначни, затова в заключение на текста нека да оставим единствения еднозначен инструмент-числата-да говорят.

Корпоративните фондации в Германия не са официално преброени. Тяхното участие като акционери в дружества е много малко: едва 0, 01 % от немските предприятия са организирани така. Икономическото значение на тези фондации обаче е голямо. 20% от 100-те най-големи индустриални и 16 % от най-големите търговски предприятия даряват част от капиталните си дялове на фондации. 16 % пък от всички регистрирани предприятия са изцяло или отчасти капитална собственост на корпоративни фондации. Предприятията с фондации акционери представляват една четвърт от 30-те най-големи работодатели в Германия. Значението на корпоративните фондации в последните години нараства неимоверно. Броят им също.

Бележки:

⁴От нем. stilleReserven „тихи резерви": представляват изкуствено понижаване на настоящата счетоводна стойност на личния капитал, целящо намаляване на рсиковете от инфлация) и инвестиции в недвижима собственост

⁵Дясна либерална партия в Германия, чиято политическа програма акцентира върху пазарната икономика и която предимно се коалира с ХДС при образуването на правителство.

⁶Ляво ориентирана политическа партия с програмен акцент околна среда; предимно коалираща се с СДП при образуването на правителство.

⁷Основател на Фондация „Бертелсман" и пето поколение собственик на медийния концерн; две години след смъртта му през 2009г. за първи път в негова чест е връчена едноимената награда.

⁸Основател на медийна къща „Бертелсман".

⁹Виж Закон за свободата на висшите учебни заведения на черно-жълтото правителство, приет през 2006 и влязъл в сила през 2007, от нем. „Hochschulfreiheitsgesetz"

Източници:

1.http://www.forbes.com/global2000/

2.https://kulturstiftung.allianz.de/stiftung/die_stiftungsgremien/index.html

3.http://www.stiftungen.org/fileadmin/bvds/de/Presse/Pressematerial/DST_Pressekonferenz_2013/2013_Ranking_groesste_Stiftungen_Ausgaben.pdf - Die gr??ten Stiftungen nach Gesamtausgaben

4.http://www.mediadb.eu/ - Top 50 - Internationale Medienkonzerne 2013*, Mediendatenbank des Instituts f?r Medien- und Kommunikationspolitik

5.http://de.wikipedia.org/wiki/Volkswagenwerk_Wolfsburg - Geschichte der Automobilfabrikgr?ndung

6.http://de.wikipedia.org/wiki/Volkswagenstiftung - Geschichte der Stiftungsgr?ndung

7.http://de.wikipedia.org/wiki/Bertelsmann -Geschichte des Medienkonzerns Bertelsmann

8.„Die Stiftung als Nachfolgeinstrument des Familienunternehmens: Handlungsempfehlungen f?r die Ausgestaltung und ?berf?hrung" Karin Fleschutz (Autor), Prof. Dr. Axel G. Schmidt (Vorwort), Gabler Verlag; Auflage: 2009 (11. Dezember 2008)

9.http://www.stifter.org/index.php/stiftungsarten-a-steuerrecht.html - Familienstiftungen

10.Melanie Waschetzko „Die Kultur des Stiftens -reaktualisiert und angewendet auf aktuelle Stiftungsdiskurse", Herausgeber: MAECENATA Institut f?r Philanthropie und Zivilgesellschaft an der Humboldt-Universit?t zu Berlin, Opusculum Nr. 30, August 2008

11.http://www.politik-netzwerk.de/stiftungen/magisterarbeit.doc M?nster, im Mai 1999: Magisterarbeit von Thorsten Terweiden

12.http://www.bertelsmann-stiftung.de/cps/rde/xchg/bst

13.http://www.bertelsmann.com/

14.http://www.volkswagenstiftung.de/

15.http://www.die-stiftung.de

16.http://www.stiftungswissenschaften.de

17.taz.de: 09.08.2010 Eine Stiftung regiert im Land: Die Methode Bertelsmann (http://www.taz.de/Eine-Stiftung-regiert-im-Land/!56696/)

18.zeit.de: Die Bertelsmann-Politik Von Harald Schumann Datum 13.09.2010 (http://www.zeit.de/kultur/literatur/2010-09/buch-bertelsmann-republik)

19.handelsblatt.com: Enth?llungsbuch Schlimme Vorw?rfe gegen Bertelsmann-Stiftung 11.08.2010 (http://www.handelsblatt.com/unternehmen/it-medien/enthuellungsbuch-schlimme-vorwuerfe-gegen-bertelsmann-stiftung/3513246.html)

20.Stellungsnahme der Bertelsmann Stiftung zum Buch „Bertelsmann Republik Deutschland"

21.„Bertelsmann Republik Deutschland: Eine Stiftung macht Politik" von Thomas Shuler, Campus Verlag, 2010