Истории за дарителството: Женско Благотворително и Просветно Дружество „Подкрепа”

Първоначално в дружеството се записват 60 дами, които полагат грижи за популяризирането на дейността му, в резултат на което броят на новопостъпилите членове се увеличава, достигайки бройка от 110-152 души. Сред учредителките и ръководителките на дружеството личат имена на жени, свързани с пловдивския елит-съпруги на политици, интелектуалци и др. Отличава се и името на Стела Здравкова, играеща значима роля в дейността на организацията като успява да привлече вниманието на местните власти и общественици върху усилията на дружеството.

Първоначалните намерения на учредителките са организацията, и полагането на грижи за „закрила на работничката", но поради липса на материални ресурси задачите се ограничават до моралното и „физическо повдигане на момичето работничка". Конкретните пътища за реализация се търсят в елементарното ограмотяване на девойките и в обучение по шев и кройка. За разлика от професионалните училища целта на дружество „Подкрепа" е не да даде занаят на момичетата, а да ги научи да спестяват, ушивайки облекла за себе си и близките си. Откриват се 3 курса по четене и писане за неграмотни, по шев и кройка и по физическо възпитание. В тази връзка от 1930 г., съвместно с Пловдивската инспекция на труда, организацията открива две летни колонии в Калофер и Хисаря. За да се подпомогне намирането на работа след това дружеството откривашивашко ателие, пералня и гладачница.

Дейността не спира до тук. Влагат се и много усилия във възпитанието на младите жени като бъдещи майки, повдигане на техния общ културен дух и откъсването им от вредните влияния на крайните политически партии. За целта се организират седмични беседи по здравни, религиозни и общообразователни теми, уреждат се разходки из града и околността, посещават се изложби, театри и др.

През есента на 1934 г., с подарените 1000 лв. от Мария Кесякова се отваря трапезария, ползвана от голяма част от работничките.

Не закъсняват обаче и трудностите пред новосъздалата се организация. На първо място материалните затруднения и липсата на собствени помещения, където да се провеждат занятията. Насоката, в която вървят усилията на ръководството е изграждане на такова помещение. Много граждани, фирми и стопански предприятия откликват на молбата и чрез събрани дарения стоежът е започнат през 1933 г., и бива завършен през 1937г.

Не по-маловажни и лесно преодолими за дейността на организацията се оказват и настроенията сред самите работнички и предубежденията в обществото. Инициативата на дамите от пловдивския хайлайф среща недоверие сред младите момичета.

Постепенно недоверието и скептицизмът остават на заден план и дружествените начинания печелят популярност сред работническите среди. Броят на записалите се момичета нараства, както и техните възрастови и образователни характеристики.

Постепенно изявите на дружеството се разширяват. През 1936 г., в дружествена сграда е открит Дом пансион за девойки и работещи жени.

Към организацията няма формирани благотворителни фондове, но има множество граждани, които правят по-големи и по-скромни дарения за инициативите на дружеството.

Дейността на дружеството е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г." издадена от Български дарителски форум(БДФ).

С набраните средства от продажбата на Енциклопедията ще бъде финансирана докторантура за изследване на дарителството в страната ни за периода 1878 - 1951г.