Включени, не заключени

Какво да работя? Къде да живея? Кой да ми бъде приятел? Отговорите на тези въпроси не са лесни за никого, още по-малко за хората с психични и интелектуални затруднения. Те също имат своите мечти за уютен дом, щастливо семейство и добра работа. Ако се загледате, ще видите как стаената надежда за тези малки „щастия" грее в очите им. Точно това е успял да види през обектива фотографът Боян Христов. Той е автор на фотоизложбата „Включени, не заключени", която на 15 октомври даде началото на кампания в подкрепа на реформа в законодателството. Целта на реформата е премахването на досегашните ограничителни практики, които „заключват" хората с интелектуални проблеми между четирите стени на институцията, като на тяхно място се изградят работещи механизми, които да „включат" социално изолираните в обществения живот.

Лицата на фотоизложбата „Включени, не заключени" са участници в пилотния проект по програма „Подкрепено вземане на решения"*. Всички те се различават помежду си по възраст, по интереси, по характер. Но те с нищо не се различават от нас, останалите. Повечето от тях мечтаят да срещнат някого, с когото да споделят живота си, с когото да създадат семейство. Други са авантюристично настроени и искат да се впуснат в пътешествия по широкия свят.Такива емоции, породени от най-съкровени желания, изпълват залите на Червената къща. Но за кратко! Съвсем скоро изложбата ще започне да пътува из страната. Предвижда се да мине през Видин, Ловеч, Кърджали и други градове.

Сред лицата на изложбата е Емил на 51 години. С огромна усмивка той показва своята тетрадка за мечти. По редовете й многократно и с големи букви е изписано: „Швейцария, Алпите, Мусала", но сред дългия списък две думички правят впечатление: „планински върхове". Той е пример за това, че за мечтите няма граници и че колкото и да е труден преходът, върхът трябва да се покори с усмивка.

Христо пък живее във Видин с родителите си и сега иска да стане агент на ФБР. Той вече е намерил своята половинка Цветелина, на която обича да прави подаръци. Лак за нокти и шнола е последната изненада, която й е поднесъл.

27-годишният младеж в бяла престилка е много добър готвач. Обича да готви постни чушки и леща и дори дава рецептата на баба си за баница с тиква.„Имам си мечта - да си създам семейство. Не съм мислил колко деца да имам, но като се запозная с девойката, ще решим", споделя той своя едничък копнеж.

Фотографът Боян Христов е успял да запечата в детайли всички тези интимни моменти на изповед. Той разказва, че обича документалистиката, защото го доближава до хората. „Докосва ги. Направих тези снимки, защото знам, че това ще помогне за популяризирането на каузата. А какво по-голямо удовлетворение за твореца от това, делото му да бъде полезно? За мен тези хора бяха като всички останали, които съм снимал. Те не са различни. Аз просто трябваше да уловя момента, за да станат добри снимки.", споделя още той.

На събитието присъстваха както самите герои от снимките, така и техните близки и семейства. Сред гостите бяха Аня от София и Люси от Видин. Това, което ги събира на едно място,е сходната им съдба. И двете са майки на хора с интелектуални затруднения. „След една конференция за „Подкрепеното вземане на решения", разбрах, че трябва да се направи нещо. Зададох си въпроса какво ще стане с детето ми, когато мен вече ме няма. Осъзнах, че трябва да му дам шанс, да повярвам в него и да му дам свободата да води независим живот.", споделя Аня.

Фотоизложбата е част от програмата „Подкрепеното вземане на решения", която стартира още през 2012 година. Акцентът на проекта е върху премахването на правни режими като запрещението, настойничеството и попечителството, които ограничават хората с умствени проблеми. На мястото на тези правни режими трябва да се появи една мрежа от доверени и близки лица, които да помагат на нуждаещия се при вземането на решения. Борбата със закона и изработването на нови правни механизми вече е факт и е в ръцете на Българския център за нестопанско право (БЦНП) (реализатор на част от проекта „Подкрепено вземане на решения"). Планира се и въвеждането на предварително решение. То ще позволи на хората синтелектуални затруднения сами да избират личността, която да ги представлява в един по-късен етап при нужда. „Ако това бъде направено още в началото на Алцхаймер например, когато кризите не пречат на човека да посреща ежедневните си задължения, животът в изолация ще бъде заместен от един достоен живот.", обяснява Надя Шабани от БЦНП. 

Снимки: Виктория Иванова

* Програмата се състои от три взаимосвързани проекта:„Смяна на парадигмите в контекста на чл.12 от КЗПХУ", „Да овластим хората с интелектуални затруднения", „Член 12- следваща стъпка", изпълнявани съответно от Глобална инициатива в психиатрията- София (ГИС), в партньорство с Национална организация на потребителите на психично здравни услуги (НОППЗУ), Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ), и Български център за нестопанско право (БЦНП).