Ще допусне ли Конституционният съд да бъде ограничено правото на сдружаване?

03 февруари 2015 г.Правни

Ако приемем, че българското общество си върна ентусиазмът отново да се обединява около важни каузи и се научи да търси отговор на политическите решения както и отговорност на самите политици, ще видим, че това се случи благодарение на обединените около някаква кауза хора. Това обединение е призната от закона възможност да учредиш сдружение или фондация. В началото на 2015г. Общото събрание на Търговска колегия на ВКС, поиска Конституционният съд да направи тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията.

Защо това не е необходимо?

Ние считаме, че текстът на чл. 12, ал. 2 е достатъчно ясен и не е необходимо тълкуване от страна на Конституционния съд. Принципното тълкуване на този текст не би дало достатъчно гаранции, че в конкретни случаи няма да се постигне резултат, противоположен на духа и замисъла на текста. В същото време, България е страна по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, където в чл. 11 е регламентирано правото на сдружаване и неговите възможни ограничения. Европейският съд за правата на човека има богата практика по темата и ясни тълкувания кога може да се ограничава правото на сдружаване, включително и чрез ограничаване на целите, за които хората се сдружават. Едно различно тълкуване на КС може да доведе до поставяне под въпрос доколко България признава европейските стандарти за правата на човека.

Правото на сдружаване според ЕКПЧ може да бъде ограничавано само в ясно изброени случаи и политическите цели на са сред тях. Ако се ограничава правото, то трябва да се покаже че това е необходимо в едно демократично общество.

Едно принципно тълкуване няма да взима под внимание конкретните факти във всеки индивидуален случай и това може да доведе до ограничаване на правото на сдружаване.

Ако понятието „политически цели" се тълкува разширително, то на практика може да бъде ограничена дейността на изследователски институти, организации, защитаващи интересите на своите членове и всяка организация, която изразява мнението си по политиката на държавата. А както знаем един от основните принципи на ЕС е включването на гражданите и техните организации в процеса на взимане на решения. Едва ли това е целта на конституционната разпоредба.

Допускането, че гражданските сдружения не могат да имат политически цели излага на риск възможността българското общество да се обединява около каузи, имащи стремлението да подложат на обсъждане политическите проблеми на страната, това би забранило на хората да развиват и изразяват мнения по политиката на държавата, и би се отразило на гражданската активност, така необходима да са направи решителен личен и демократичен избор.

Пълния текст и мотиви за тази наша позиция можете да прочетете в становището ни, адресирано до Конституционния съд, налично тук.

Публикувано от: