Бежанската криза-предизвикателството да бъдеш отговор

В Международния ден за правата на човека (10 декември) в „Дворецът на щастливите хора“ се проведе семинар-дискусия на тема „Бежанската криза-предизвикателството да бъдеш отговор“. Събитието бе организирано от фондация „Мисия Спасение“ в рамките на проекта „Преход с изкуство и познание“, финансиран от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014. Като представители на институциите на поканата откликнаха г-жа Мина Владимирова, директор дирекция „Социални дейности“ към Столична община и г-жа Красимира Христова, гл. експерт към дирекция „Социална дейност и адаптация“ към ДАБ. Много активна роля в дискусията имаха и някои от най-активните неправителствени организации, работещи с бежанци. Сред тях бяха „Съветът на жените бежанки“, „Каритас“, гражданската инициатива „Приятели на бежанците“ и Фондация за достъп до права.

„Вярвам, че трябва да бъдем отговор. Това не е просто заглавие на едно събиране, но то излиза дълбоко от сърцата ни.“, каза пред гостите Иводор Ковачев, основател на фондация „Мисия Спасение“ и ръководител на проекта „Преход с изкуство и познание“. Той изтъкна решаващата роля на партньорството с институции като ДАБ, дирекциите „Гранична полиция“ и „Миграция“ към МВР, както и с местната власт за успешната интеграция на бежанците в българското общество. „В медиите и сред обществото се шири мнението, че те са потенциална заплаха за нас. Не знам с какви нагласи са дошли тези хора в България, дори и да са били негативни, аз гледам на добрите резултати след срещата ни с тях“, каза Иводор Ковачев и добави: „За нас те не са просто бежанци, а личности:…Али, Хасан, Ади…Завързваме с тях приятелски отношения, за да можем да спечелим тяхното доверие. Тогава те ни допускат по-близо до себе си и споделят неща, които наистина да бъдат ключ към тяхната душа и интеграцията им в обществото. Защото докосвайки се до тяхната душа, давайки отговор на проблемите им, ние можем да ги имаме не като проблемни хора, но като такива, които постепенно адаптирайки се към нашата култура, могат да бъдат полезни на обществото. За тази една година сме се докоснали до живота на повече от 60 души. Някои от тях са все още тук, други заминаха за Германия и Австрия.“

Г-жа Красимира Христова също подчерта факта, че е голям потокът на регистрация на бежанци в ДАБ, но преобладаващата част от тях напускат страната ни за по-малко от 24 часа. В момента едва около 1/3 от капацитета на бежанските лагери е запълнен. „Имам наблюдение от двата центъра в „Овча купел“ и във „Военна рампа“. Потокът бежанци, който беше преди две години е коренно различен от този в момента. Интересът към обучение по български език и професионална подготовка беше много по-голям, отколкото е в момента. Мога да изразя благодарност за дейността на фондация „Мисия Спасение“ и за чудесната преподавателка, която осигури за цялата 2015 г. Тя е изключителен филолог и професионалист по български език, който се отнесе към бежанците с голяма любов и с изключителна коректност. Дните, в които идваше в „Овча купел“, групите бяха пълни с деца бежанци и дори възрастни.“ В отговор на един от бежанците, които присъстваха на дискусията, г-жа Христова обясни, че те вече имат достъп до пазара на труда три месеца след регистрацията си, а не след 9, както бе първоначално. Тя поясни още, че в ДАБ и в центъра във „Военна рампа“ има табла, на които се качват свободните работни места, предлагани от работодатели за бежанци. Организират се три пъти в годината и специални трудови борси, но интересът е малък, тъй като повечето бежанци напускат страната ни.

Адвокат Валерия Иларева, основател на Фондация за достъп до права, каза: „Начинът да се гарантира националната сигурност е чрез приобщаването на тези хора, познаването им, докосването до тях.“ Според нея за съжаление първото нещо, с което бежанците се сблъскват у нас, е „криминализирането им посредством задържането, което те не разбират и затова си мислят, че това е лицето на България“. „В центровете за задържане доверието е в много голям дефицит. Там дори думата адвокат е мръсна дума. Злоупотребява се на различни нива с тяхното доверие. Много често сред тях има измамени от адвокати, които би трябвало да ги защитават. Затова наличието на проект като „Преход с изкуство и познание“, който със своите дейности повишава доверието в хората, с които те работят, повишава доверието в институциите,  е друг много важен фактор за успешен преход и интеграция.“ Адвокат Иларева представи и независим мониторинг по изпълнението на проекта, според който 64 % от участниците в него са споделили, че винаги посещават дейностите, в които са включени. Останалите, които са отговорили, че рядко или по-скоро рядко присъстват на заниманията, са изтъкнали като причини физическо неразположение или административни ангажименти, свързани с придобиването на статут. 92 % от анкетираните са много удовлетворени, а някои дори твърдят, че това, което са получили, е надхвърлило техните очаквания.

„Изкуството няма граници и обединява хората. И по какъв друг начин ще бъдем единни, еднакви, ако не чрез изкуството и познанието?! Възхитена съм от проекта ви, защото познанието е това, което ни доближава различните националности, етноси. Когато опознаем културата, бита на един народ, ние няма начин да не намерим общ език и идеи за съжителство.“, каза г-жа Мина Владимирова. Тя сподели също за работата на Столична община по посока на интеграцията на бежанците: „В София се обособиха няколко детски градини, които специално работиха с децата бежанци. Осигурихме на НПО помещения, в които да обучават децата на български език. Няколко от общинските болници  приемат за лечение бежанци със здравословни проблеми.“ Преди две години общината е разработила програма за по-широк кръг от социални мерки и услуги в подкрепа на бежанците, но не е била приета на по-високи инстанции.  „Много са рисковите групи в София, така че със сигурност не сме достигнали нивото на развитие в социалната подкрепа, каквато е в Норвегия, Австрия, Германия и не сме толкова привлекателни за бежанците. Но се надявам да продължим да работим съвместно, за да можем наистина да направим София добро място за живеене, както за нас, българите, така и за хората, които пребивават тук-чужденци, бежанци.“

В дискусията взе участие и Александра Попова, експерт „Връзки с обществеността“ към неправителствена организация с дългогодишни традиции в подкрепата на бежанци, а именно „Съветът на жените бежанки“, основан още през 2003 г. Тя сподели опитът им в работата с тази уязвима група: „Към организацията е създаден Консултативен център, в който работят социални работници. Те помагат на бежанците например, когато трябва да си намерят личен лекар или децата трябва да бъдат записани в училище. Поради езиковата бариера те не могат да се справят сами. При нас също идват бежанци, които искат да им помогнем с настаняването. Най-големият проблем, който според мен се среща, е, че много хора не искат да дадат апартамента си на бежанци. Това е една от областите, в които трябва да се работи, за да се промени цялата обществена нагласа към търсещите закрила у нас. Към организацията ни работи и хуманитарен център, в който всеки четвъртък предоставяме предмети от първа необходимост на бежанците от центровете, които са на територията на София.“ Според г-жа Попова, тъй като в момента няма финансиране на държавната програма за интеграция на бежанците, целият процес е оставен на НПО.

Жани Ковачева, съосновател на „Мисия Спасение“ и творчески директор на „Дворецът на щастливите хора“ разказа за  практиката на фондацията при търсенето на жилища за самотни майки и бежанци. „Установихме, че ако наемем ние като организация жилището и застанем зад тях, наемодателите са склонни да настанят такъв тих хора. Разбира се, залагаме името си, престижа си. Случвало се е да плащаме повече сметки, но това е помощ и има хора, които са благодарни за тази подкрепа.

Калина Апостолова сподели за една от най-мащабните граждански инициативи в подкрепа на търсещите закрила, зародила се в социалната мрежа, а именно фейсбук групата „Приятели на бежанците“. Тя се появява преди две години и в основата й са осем ентусиасти. В момента те са част от няколко хиляди много активни хора. „Фейсбук групата ни получаваше всяка минута хиляди заявки за помощ и се превърна в инструмент да се свързваме помежду си. В момента тази група не е толкова активно действаща, защото няма толкова много хора, на които да се помага. „Докато преди бяха по 1800 човека в лагер, в който имаше недостиг на най-различни предмети от първа необходимост и се налагаше всяка седмица да набираме много активно средства, да закупуваме помощи и да ги караме с огромни тирове, сега мащабът е по-различен.“

Иван Черешаров, координатор проекти към „Каритас“ съобщи за нова инициатива на организацията им в пограничните райони с цел да се отговори на конкретни нужди, свързани с преминаването на хора през зимния период. „Става въпрос за осигуряването на памперси, адаптирани млека. Направихме го, защото имахме две запитвания от „Гранична полиция“ в Малко Търново конкретно за такъв вид помощ и не можахме да отговорим на тези нужди. Има донор от мрежата на „Каритас“, който подкрепя различни организации в Западните Балкани, т.е. Сърбия, Босна и Херцеговина, където минава основния поток  за Австрия и Германия. Той откликна и ще можем да снабдим тези продукти през зимния период за района на Малко Търново, Елхово, както и Свиленград. По-важната част от дейностите ни е свързана с адаптацията и интеграцията на бежанците.  Проект „Бежанци“ се изпълнява вече 3-4 години. Има доста общо с дейностите по вашия проект, защото се предоставят образователни, спортни, културни мероприятия за деца в центровете. Такива дейности се извършват в „Овча купел“ и „Враждебна“, но тази година във „Враждебна“ са спрени, защото няма хора.   Основното в тази програма е, че мотивира и въвлича доброволци. Т.е. цена-качество е много балансирано, тъй като доброволците инвестират своето време и доброволчески труд и съответно тези дейности могат да бъдат обезпечени с много малък финансов ресурс. Три пъти в годината се набират доброволци. Прави се предварителна селекция, въпреки че труда им не се заплаща, от тях се изисква отговорност и сериозно отношение към дейностите. Миналата година получихме приза „Доброволческа инициатива на годината“, която беше връчена от президента на държавата, а тази година доброволците са номинирани за „Човек на годината“. Т.е. тези малки инициативи, които въвличат гражданското общество, и които намират общи точки между приемащото общество и чужденците, са доста ефективни.“