Какви са здравните права на раждащата жена в България

Правата на жената по време на бре­мен­ността ? и при раж­да­нето са раз­пи­сани в много закони, в меж­ду­на­родни кон­вен­ции и дори в Кон­с­ти­ту­ци­ята. На хартия бре­мен­ната и раж­даща жена е най-закриляният и обг­риж­ван пол­з­ва­тел на здрав­ната сис­тема. На прак­тика обаче мащабно про­уч­ване на СЗО от 2015 г. кон­с­та­тира, че неу­ва­же­ни­ето към раж­да­щата жена и наси­ли­ето над нея са основ­ните пречки пред нама­ля­ва­нето на май­чи­ната смър­т­ност в све­то­вен мащаб.

В рам­ките на проект „Стратегия за дъл­гос­рочна зас­тъп­ни­ческа кам­па­ния за спаз­ване на човеш­ките и граж­дан­с­ките права в май­чи­ното здра­ве­о­паз­ване“ по прог­рама за под­к­репа на НПО по ФМ на ЕИП 2009–2014 адво­кат Дани­ела Фъртунова пояс­нява някои от основ­ните ни права като бре­менни и раж­дащи жени в Бъл­га­рия и как да ги защитим.

Без­п­латна аку­шер­ска помощ

Пра­вото на без­п­латна аку­шер­ска помощ е запи­сано в Кон­с­ти­ту­ци­ята като право на „жената майка“. То не прави раз­лика между соци­ал­ното поло­же­ние на май­ката, етни­чес­кия ? про­из­ход, дори граж­дан­с­т­вото. В закона не пише какво точно е „аку­шер­ска грижа“. Опре­де­ле­ни­ето обаче може да се извади от съдеб­ната прак­тика – тя приема, че това е помощ, на която всяка жена има право по време на бре­мен­ността, раж­да­нето и след­ро­до­вия период, и обх­ваща не само меди­цин­с­ките грижи за бре­мен­ността, а всички здра­вос­ловни проб­леми, които въз­ник­ват при жената в този период.

Вече е добре извес­тно, че бре­мен­ната жена в Бъл­га­рия може да избере да прос­ле­дява бре­мен­ността си при спе­ци­а­лист акушер-гинеколог или при личния си лекар. Оза­да­ча­ващ е фактът, че НЗОК зап­лаща за тази дей­ност на общоп­рак­ти­ку­ващи лекари, но не и на аку­шерки. Тоест, ако жената има жела­ние да кон­сул­тира бре­мен­ността си с аку­шерка, тя не може да се въз­пол­зва от пра­вото на без­п­латна помощ.

Уважение и добро отношение

През декем­ври 2015 г Коа­ли­ция „ЗА май­чино здра­ве­о­паз­ване“ про­веде анкета сред бъл­гарки, родили в пос­лед­ните 3 години. Основ­ната цел на допит­ва­нето беше да се уста­нови прак­ти­ката за осъ­щес­т­вя­ване на първи кон­такт, но в пос­лед­ния въпрос имаше въз­мож­ност май­ката да спо­дели соб­с­т­вени впе­чат­ле­ния, пре­по­ръки, пре­жи­вя­ва­ния – поло­жи­телни или отри­ца­телни – свър­зани с раж­да­нето. 15 на сто от запи­та­ните спо­де­лят инфор­ма­ция за нега­тивно отно­ше­ние на лекари и аку­шерки, още 6% дек­ла­ри­рат, че са били зат­руд­нени в кому­ни­ка­ци­ята с меди­цин­с­кия пер­со­нал. Лошото отно­ше­ние се изра­зява в непо­лу­ча­ване на дос­та­тъчна или дори никаква инфор­ма­ция за със­то­я­ни­ето на бебето (осо­бено в слу­ча­ите, когато то изис­ква допъл­ни­телни меди­цин­ски грижи), нег­ли­жи­ране на тре­во­гите и мне­ни­ето на роди­те­лите, грубо и аро­ган­тно пове­де­ние на меди­ците, наси­лие над раж­да­щата жена.

Изис­к­ва­нето родил­ката да полу­чава ува­же­ние и вни­ма­ние не е лукс или гле­зо­тия. То е залег­нало в редица меж­ду­на­родни доку­менти, както и в бъл­гар­с­кото зако­но­да­тел­с­тво. От глед­ната точка на пра­вото, ако на жената не ? бъде даден избор, и това доведе до болка, дис­ком­форт, нару­ша­ване на ней­ното дос­тойн­с­тво, е налице нечо­вешко и/или уни­зи­телно отно­ше­ние – а това е под­съдно. Поня­кога дос­тойн­с­т­вото на паци­ен­т­ката се засяга неп­ред­на­ме­рено – извър­ш­ват се прег­леди на отво­рена врата или пред хора, които жената не желае да при­със­т­ват, до про­зорци без пер­дета; раз­де­лят жената от пар­т­ньора ? в момента, в който е най-уязвима; нат­рапва ? се поза за раж­дане; лишава се от прием на вода и теч­ности в про­дъл­же­ние на часове – всичко това е в нару­ше­ние на най-елементарните и затова фун­да­мен­тални човешки права.

Опти­мална жиз­нена среда за бременната/родилката и новороденото

Пра­вото на опти­мална жиз­нена среда – макар и защи­тено от закона – е едно от неви­ди­мите права, не се раз­поз­нава ясно нито от раж­да­щите жени, нито от рабо­те­щите в сфе­рата, нито от лечеб­ните заве­де­ния като инс­ти­ту­ции, задъл­жени да оси­гу­рят спаз­ва­нето му. То обаче е импе­ра­тивно – бол­ни­цата е длъжна да оси­гури опти­мална жиз­нена среда на май­ката и бебето. Ком­по­нен­тите на това поня­тие са добра меди­цин­ска грижа, и оси­гу­ря­ване на най-благоприятни усло­вия за емо­ци­о­нал­ния ком­форт на раж­да­щата. В тази графа попа­дат серия недос­тъпни за бъл­гар­ките въз­мож­ности, като нап­ри­мер пра­вото на раж­да­щата да бъде прид­ру­жена – най-често от бащата на бебето – без за това да се изис­к­ват кос­ми­чески суми. В рам­ките на опти­мал­ната жиз­нена среда е и пра­вото ново­ро­де­ното да не бъде отде­ляно от майка си. Има десетки меди­цин­ски и пси­хо­ло­ги­чески изс­лед­ва­ния, които доказ­ват, че опти­мал­ната жиз­нена среда за едно ново­ро­дено е майка му, както и без­с­порни ползи за май­ката от бли­зостта на бебето ?. А нераз­де­ля­нето на тази двойка е юри­ди­чески вме­нено от Кон­вен­ци­ята за пра­вата на детето и Наредба, която рег­ла­мен­тира пра­ви­лата в дър­жав­ните бол­ници, и под­к­ре­пено от реше­ние на Евро­пейс­кия съд по пра­вата на човека.

Инфор­ми­рано съгласие

Инфор­ми­ра­ното съг­ла­сие е процес, не е само блан­ката, която родил­ката полу­чава за подпис при пос­тъп­ване за раж­дане. То е диалог между паци­ента и меди­цин­с­ките кадри, който в случая с раж­да­нето би след­вало да про­дължи през цялата бре­мен­ност. За част от нещата – инфор­ма­ци­ята, съот­ветно реше­ни­ето на паци­ента се дава устно, за друга част (хирур­гични интер­вен­ции и такива, които могат да зас­т­ра­шат живота и здра­вето или да дове­дат до вре­менна загуба на съз­на­ние) – пис­мено. Доку­мен­тът за инфор­ми­рано съг­ла­сие за раж­дане би тряб­вало все­об­х­ватно да под­нася инфор­ма­ция относно хода на раж­да­нето и въз­мож­ните про­це­дури и интер­вен­ции. Доку­мен­тът трябва да съдържа опи­са­ние на всички въз­можни мани­пу­ла­ции, тех­ните алтер­на­тиви, въз­мож­ните рис­кове и очак­ва­ните резул­тати. Право на всеки паци­ент е да откаже пред­ло­жена меди­цин­ска интер­вен­ция или про­це­дура, дори и вече започ­нала такава. Отка­зът от лече­ние се удос­то­ве­рява в меди­цин­с­ката доку­мен­та­ция с под­писа на паци­ен­т­ката – бременната/раждащата жена. На всички майки е извес­тно, че оби­чай­ната прак­тика у нас е блан­ката за инфор­ми­рано съг­ла­сие да се дава на май­ката при пос­тъп­ва­нето ? в бол­ница, с вече започ­нало раж­дане. Въп­ро­сът дали в този момент тя е в със­то­я­ние да се запоз­нае с всички про­це­дури и да даде своето съг­ла­сие или несъг­ла­сие за тях, е риторичен.

Качес­т­вена меди­цин­ска грижа, осно­вана на доказателства

Когато гово­рим за меди­цина, осно­вана на дока­за­тел­с­тва, трябва да сме наясно, че това е термин от меди­цин­с­ката наука с много кон­к­ретно съдър­жа­ние, а не някакво поже­ла­телно сло­во­съ­че­та­ние. Той включва изис­к­ва­нето лека­рят да пред­лага на паци­ента си най-новите въз­мож­ности, дока­зани в меди­цин­с­ката теория, и да взима под вни­ма­ние мне­ни­ето и жела­ни­ята на същия този пациент.

В това поле стра­ната ни има да извърви много дълъг път. Зако­нът за здра­вето раз­писва много ясно пра­вата на паци­ента, в това число на раж­да­щата жена, голяма част от кон­к­рет­ните ? права обаче няма как да се осъ­щес­т­вят на прак­тика поради раз­по­ред­бите на други закони. У нас не се прак­ти­кува аку­шер­с­кият модел на грижа за бре­мен­ната и раж­даща жена, въп­реки че съв­ре­мен­ните про­уч­ва­ния показ­ват него­вата меди­цин­ска ефек­тив­ност и ико­но­ми­ческа рентабилност.

Няма и съз­да­дена въз­мож­ност жените да полу­чат меди­цин­ска помощ, ако искат да родят в дома си нап­ри­мер. А според СЗО жените трябва да раждат в среда, въз­можно най-близка до дома и кул­ту­рата им, в която се чув­с­т­ват в безо­пас­ност. При­чи­ната за това е научно дока­за­ният факт, че когато родил­ката е спо­койна, раж­да­нето пре­ми­нава по-леко и с по-малък риск от услож­не­ния. В Бъл­га­рия обаче меди­ците са под­съдни, ако асис­ти­рат при раж­дане извън болница.

Достъп до меди­цин­ска информация

Да полу­чиш меди­цин­с­ката си доку­мен­та­ция и тази на бебето си поня­кога е битка с неиз­вес­тен финал за родил­ката. А няма никаква зако­нова при­чина да е така. Бол­ни­ците и меди­цин­с­ките лица нямат право да отказ­ват достъп до здрав­ните доси­ета. Нещо повече, зако­нът дава въз­мож­ност на паци­ен­т­ката да получи не само двете епик­ризи – една за нея и една за детето – които ? дават при изпис­ване, но и да изиска цялата доку­мен­та­ция от прес­тоя си в бол­ни­цата. Това би могло да стане с молба от родил­ката до дирек­тора на бол­ни­цата, но в закона няма изрично раз­пи­сана процедура.

Харта за пра­вата на раж­да­щата жена

·  Всяка жена им право да не бъде нара­ня­вана или уни­жа­вана.

·  Всяка жена има право на инфор­ма­ция, инфор­ми­рано съг­ла­сие и отказ, и ува­же­ние към нейния избор и пред­по­чи­та­ния, вклю­чи­телно да бъде прид­ру­жа­вана по време на цялата грижа.

·  Всяка жена има право да ражда в уеди­не­ние и нео­без­по­ко­я­вана от неже­лани пог­леди.

·  Всяка жена има право да бъде тре­ти­рана с дос­тойн­с­тво и ува­же­ние.

·  Всяка жена има право на равен­с­тво, да полу­чава еднакво качес­т­вена грижа, без да бъде дис­к­ри­ми­ни­рана.

·  Всяка жена има право на здра­ве­о­паз­ване и на най-високото въз­можно ниво здраве.

·  Всяка жена има право на сво­бода, авто­ном­ност, самос­то­я­телни реше­ния, и да не бъде насил­вана.

Този доку­мент е съз­да­ден в рам­ките на проект „Стратегия за дъл­гос­рочна зас­тъп­ни­ческа кам­па­ния за спаз­ване на човеш­ките и граж­дан­с­ките права в май­чи­ното здра­ве­о­паз­ване“, финан­си­ран от Прог­ра­мата за под­к­репа на неп­ра­ви­тел­с­т­вени орга­ни­за­ции в Бъл­га­рия по Финансовия меха­ни­зъм на Евро­пейс­кото ико­но­ми­ческо прос­т­ран­с­тво 2009–2014 г. Цялата отго­вор­ност за съдър­жа­ни­ето на доку­мента се носи от Сдружение „Родилница“ и от Фондация „Родители за роди­тели“ и при никакви обс­то­я­тел­с­тва не може да се приема, че този доку­мент отра­зява офи­ци­ал­ното ста­но­вище на Финансовия меха­ни­зъм на Евро­пейс­кото ико­но­ми­ческо прос­т­ран­с­тво и Опе­ра­тора на Прог­ра­мата за под­к­репа на неп­ра­ви­тел­с­т­вени орга­ни­за­ции в България.

www.ngogrants.bg    www.eeagrants.bg