Двоякото лице на прозрачността

Коментар на Неда Грозева от Български институт за правни инициативи за разликите между публичност и прозрачност в институционалния живот на страната. Статията е публикувана в Capital.bg:

Знаете ли, че в текстовете на Конституцията на Република България терминът "прозрачност" не се споменава? Правото на гражданите да получават от държавни органи и учреждения информация по въпроси, които представляват за тях законен интерес, обаче е конституционно установено. Ограничаващо условие е информацията да не бъде държавна или друга защитена от закона тайна или да не засяга чужди права. Прозрачността не се споменава и в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Подаваните по реда на този закон декларации се съхраняват за срок от 10 години и също се оповестяват в публични регистри - в неговия обхват попадат над 120 000 държавни служители.

Прозрачността отсъства и от текстовете на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Този нормативен акт урежда създаването на публичен регистър, където висши държавни лица ежегодно до 30 април декларират своите имущество, доходи и разходи у нас и в чужбина. В това число влизат и членовете на Висшия съдебен съвет, главен прокурор, председателите на върховните съдилища и техните заместници, главният инспектор и съдебните инспектори, всички магистрати. Съдебната власт е като наситен разтвор  на информация - можем да прелистим декларираното имущество на магистратите  (и не само) по всяко време. 24/7.

няма как да спести критиките към системата. Така например, след приемането на новите правила за избор на административни ръководители през 2013 г. немалко документи за кандидатите се оповестяват публично в рамките на съответните процедури. Изборът на ръководители на съдилища и прокуратури е едно от прецизно наблюдаваните от обществеността и международните ни партньори правомощия на съвета. Въпреки вниманието, което получават процедурите, ВСС успява да произвежда скандални решения. На практика, в рамките на изборните процедури разглеждаме събрани на едно място атестационните формуляри на кандидатите, техните подробни автобиографии, концепции за управление на съответния орган на съдебната власт, становищата, изготвени за тях от етичната комисия към ВСС, както и становища и въпроси отправени от техни колеги и/или организации, действащи в обществена полза. През 2013 г. от открити 46 процедури, 37 са  проведени по новите правила. В тогавашния отчетен доклад на съвета е отбелязано, че "по 8 от проведените процедури няма избран кандидат. От тук може да се направи извод, че ВСС не на всяка цена пристъпва към избор на административен ръководител, ако прецени, че качествата на кандидатите не са достатъчни за заемане на длъжността (мотивация, компетентност, инициативност, почтеност и т.н.)" Законът за съдебната власт също утвърждава принципа, че органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на своите действия (чл. 5, ал. 2).

 

При все това, публичност не означава прозрачност. Публичността е подръчно средство на прозрачността. Публичността не гарантира изначална достоверност на едно твърдение. Публичността разгласява, прозрачността избистря. Едва когато процесите на вземане на решения, мотивите и основанията зад тях са прозрачни, можем не само да видим какво има от другата страна - тогава можем да я разберем. В този смисъл, окачването на данни и списъци в публичното пространство без последващ анализ или проверка на смущаващи тенденции (например внезапно погасяване на кредит в особено голям размер) понякога замъглява прозрачността.    

 

Доколкото работата ни позволява да общуваме с магистрати, някои споделят, че се чувстват почти обидени от ежегодното имуществено разголване и втренчени погледи в банковите им сметки. Всеки обаче потвърждава необходимостта от прозрачност, защото когато е адекватно поднесена, тя се явява естествен закрилник на съдебната система. А от самата система зависи наличната информация да се превърне в знание за съдебната власт. Или както каза председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов в анкета пред Инициативата за прозрачни съдебни назначения: "Единствено чрез публичност и максимална прозрачност бихме могли да убедим българските граждани, че правото се опира единствено на върховенството на закона, а не някъде извън съдебната система."