„В Наградата имах възможността да се изправя срещу слабите си страни, които да преодолея и да превърна в силни", споделя Мария Кьосева, носител на Бронзово ниво в Наградата

Казвам се Мария Кънчева Кьосева, от град Горна Оряховица и съм на 20 години. Изучавам „Психология“ във Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий".

Вярвам, че в основата на смисъла на нашето съществуване е развитието ни като личности, а самият процес се осъществява чрез добротворчество. За мен е движеща сила и мотивация за извървяването на житейския ни път. А щастието се състои именно в отдаването и приемането, в творчеството да преобразяваме реалната действителност в една по-добра среда за живот. Поради тази причина се записах в "Международната награда на херцога на Единбург".

1. Кой е най-интересният човек, с който се запозна покрай Наградата?

С Мартин Дачев не се запознах в Наградата, но смея да твърдя, че той е най-интересната личност, с която работих в екип. Благодарение на него, имахме възможността да си поставим цели в едно от най-важното и вълнуващо направление за мен - Доброволчеството. Той е член на СНЦ "С вяра в доброто" и ни предостави възможността да реализираме благотворителни инициативи в помощ на социално слаби хора, в неравностойно положение.

2. Три неща, които научи за себе си?

В Наградата имах възможността да променя своите когнитивни оценки, което ми помогна да се изправя срещу моите слаби страни, да ги преодолея и развия. А те се състоят именно в това да оценявам нещата, които съм направила. Системата, в която отразявах всяка седмица нашите дейности беше първата стъпка, защото чрез нея човек може да види дейностите си и да ги оцени. Следващата стъпка бе да приема предизвикателството да се справя с едно от най-големите ми притеснения - да говоря пред публика. Наградата ми предостави възможността за изяви. Преди съм доброволствала, но не съм го изразявала. В Наградата приех предизвикателството да застана пред аудиторията и да я запозная с нашите дейности и инициативи. Ефектът беше невероятен, защото така открихме други хора, които имаха желанието да ни подкрепят и помагат. По този начин успяхме да подтикнем и други да поемат по пътеката на щастието, която се състои именно в доброволчеството.

3. Кое е най-интересното нещо, което ти се случи?

Най-интересното нещо, което ми се случи, беше приключенското пътуване. За мен беше живо предизвикателство да преодолея северния склон на Арбанашкото бърдо и да се завърна по обиколен път през южния му склон, пеша с тежка раница на гърба си, в която имаше всичко необходимо за лагеруване. А най-вълнуващото беше да нощувам в палатка за първи път.

4. Какво си взе от всяка от дейностите, които правеше?

Всяка от дейностите, които извършвах ми помогна да се развия още повече в личен и професионален план.

5. Кой е моментът, който ще помниш дълго време?

Моментът, който ще помня дълго време е посещението ни в домът за деца, лишени от родителски грижи. Чрез инициативата "Подари книга, подари светлина", която ни отведе при тях, още със запознанството си с тези деца, осъзнах, че истинското не се усеща с времето, а със сърцето.