Отношението на Европейската комисия по проблемите на заетостта и социалното развитие

Европейската комисия направи поредното годишно изследване на заетостта и социалното развитие .  Годишният преглед подчертава необходимостта от преодоляване на риска от бедност сред работещите.

Значителното увеличаване на бедността сред населението в трудоспособна възраст е една от най-осезаемите социални последици от икономическата криза. Постепенното намаляване на нивата на безработица може да се окаже недостатъчно, за да промени ситуациацията. В изследването се обръща се внимание на голямата разлика в заплатите и увеличаването на хората работещи на непълно работно време. Европейската комисия работи по различни програми за завръщане на пазара на труда на безработните хора. Проблем е, продължаващото неравенство между половете.

Прегледът показва как започването на работа може да помогне на хората да се справят с бедността, но само в половината от случаите: голямо значение има видът на започнатата работа, но също и съставът на домакинството и какво място на пазара на труда заема партньорът.

Комисарят в областта на заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване - Ласло Андоро сподели: „Трябва да обърнем внимание не само на създаването на работни места, а също и на качеството на работните места, за да постигнем устойчиво възстановяване, което да намали не само безработицата, а също и бедността".

Прегледът включва още и  анализ на Положителното въздействие на обезщетенията при безработица и на социалните помощи. Системите за обезщетение  се стремят да насърчават по-доброто съответствие между професионалните умения и работата и следователно намирането на по?качествени работни места, което от своя страна помага на хората да излязат от бедността.

В прегледа се подчертава също, че в някои държави (напр. Полша, България) значителен дял безработни не са обхванати от стандартните защитни мрежи (обезщетения при безработица, социални помощи), а най-често разчитат на семейната солидарност или на неофициална трудова дейност.

По този начин неравенството между половете води както до икономически, така и до социални разходи и следва да бъде ефективно преодолявано, когато е в резултат на обществени и институционални пречки или ограничения.

Въпреки че по време на кризата се наблюдава намаляването на някои неравенства, неравенство между половете все още съществува по отношение на участието на пазара на труда, на заплатите и на риска от бедност. Освен това все още е налице тенденция жените да работят по-малко часове от мъжете, и макар че тя може да е в резултат на лични предпочитания, това все пак води до намалени възможности за кариера, по-ниско заплащане и по-ниски бъдещи пенсии, недостатъчно използване на човешкия капитал и, в резултат на това — понижаване на икономическия растеж и благоденствието. По отношение на отработените часове,  в някои държави членки (предимно северните и балтийските държави) успешно съчетават високо равнището на заетост при жените с ниска степен на неравенство между половете по отношение на отработените часове. Ефективното съчетание от политики изглежда включва равенство на работното време, широко достъпна гъвкавост в работата, стимули за разделянето на неплатената работа между партньорите, грижи за децата, които да са достъпни, по-адаптирани към работата на родителите и с по-дълго работно време.

Нарастващите макроикономически и социални различия и тези, свързани със заетостта, застрават основните цели на ЕС, определени в Договорите, а именно да бъде от полза за всички свои членове чрез насърчаване на икономическото сближаване и да подобрява живота на гражданите в държавите членки.

Затова Комисията през октомври 2013 г. предложи засилено наблюдение над заетостта и социалното развитие .

Таня Йовева