За гражданството у нас и затварянето на гражданско пространство по света

На 18 април в емблематичната 65-а аудитория на СУ „Св. Климент Охридски“ в София Българският център за нестопанско право (БЦНП) събра колеги, приятели, университетски преподаватели, юристи, журналисти и студенти на дискусия, посветена на темата „Демокрация чрез граждански сдружавания и граждански натиск". Дискусията бе посветена и на 15-годишнината от създаването на БЦНП.

Представяме разширено тезите на двамата основни гост-лектори – г-н Дейвид Мур, вицепрезидент на Международния център за нестопанско право и член на Настоятелството на БЦНП и проф. Георги Димитров, Философски факултет, специалност „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски".

Темата, по която Дейвид Мур говори, бе затварянето на гражданско пространство по света. Неговото първо посещение в България е било през 2000 г. и той е наблюдавал процеса на промени в страната ни от тогава до сега.  Г-н Мур оцени високо постигнатото до момента от Българския център за нестопанско право.

Основни моменти от неговата презентация

„Наблюдаваме постепенно свиване на гражданското пространство по света, и то в момента достига своя пик. Една от причините е, че никога гражданските организации не са били толкова силни, колкото са сега. Другата причина е войната срещу тероризма.

... От 2012 насам по света са били предложени или вкарани в действие около 190 закона, които по някакъв начин ограничават гражданското пространство. Притеснително е, че процесът се случва на глобално ниво на всички континенти. Тази тенденция има следните характеристики:

-  Употребата на закона като инструмент на репресия.

-  Иновативна употреба на закони, като става дума за лоша употреба, които се опитват по един или друг начин да ограничат гражданското общество – данъчни закони, кибер закони и др.

-  Рестриктивни практики, ограничаващи гражданското пространство.

... Тенденцията се заражда и заразява от лошите рестриктивни практики, които се пренасят от една държава в друга. Такъв пример е законът в Русия, който ограничава финансирането на неправителствени организации от чужбина. Вече виждаме сходни закони в Украйна, Киргизстан и Кения. Демокрациите не са имунизирани срещу тази зараза, дори по-старите. Такива примери са  Унгария и Испания, където се наблюдават негативни процеси в това отношение.

… Ограничаване на формите на сдружаването на хората е друг пример за рестрикция. В Камбоджа например законът гласи, че не можеш да се сдружаваш неформално.Ако не си регистриран, можеш да отидеш в затвора, а от своя страна регистрирането е трудно.

Някои закони, като в Русия например, могат да затворят директно една неправителствена организация, ако тя се счита за нежелана.

Класически подход, ограничаващ гражданското общество и сдружаването, е необходимото предварително съгласуване с правителството на източниците на финансиране на гражданските организации още преди да бъдат регистрирани. Индия е най-големият пример за този процес – наскоро там бяха затворени 200 000 организации, голямата част от тях работещи в здравеопазване.

Друг пример е определянето на горна граница за международно финансиране, като пример за това е Етиопия. Според законите на тази страна една НПО няма право да получи повече от 10 % външно финансиране.

Има и крайни забрани за събиране на хора, както е в Тайланд, например. Там хората трябва да съгласуват с държавата намерението си да протестират. Без нейното съгласие те не могат да го направят. В други случаи разрешението е свързано с много трудни и неизпълними условия. Подобни примери има дори и в Лондон."

Г-н Мур разказа накратко за работа на Financial Action Task Force (FTAF) -  междуправителствен орган, създаден през 1989 г., в който влизат 37 държави. Целта му е да определя стандарти и да насърчава ефективното прилагане на законови, подзаконови и оперативни мерки за борба с прането на пари, финансирането на тероризма и други свързани с тях заплахи.

След него своята гледна точка по темата представи проф. Георги Димитров, който говори за  „Кризата на съвременната българска демокрация и гражданската й алтернатива".

„Говорим за криза, когато публичният живот се нуждае от животоспасяващо решение, тъй като ако нещата продължат така, това би било самоубийствено. А е много вероятно да продължат именно така и поради това се налага да намерим алтернативи.

 … Когато процедурите на демокрацията не довеждат до отговорно управление, това не е същинска демокрация. Ако по естествен път обаче нещата не се подобряват, то ние заедно –  гражданите и експертите – трябва да намерим решение за алтернативно действие. Целият въпрос е какво да бъде това алтернативно действие. Голяма беда е, че мнозина очакват някъде да е скрито „едно копче”, което да натиснем, за да се оправят нещата. Ако не веднага, то поне много скоро… Включително Европейската комисия ни препоръчва да преборим политическата корупция, като включим гражданското общество – сякаш то е нещо като резервен хладилник в кухнята. Просто то си стои готово и трябва да го включим…

 … Обратното, у нас същинският проблем не е пасивността на гражданското общество, а неговата липса. Обаче ние нямаме гражданско общество, защото на първо място нямаме същински граждани. Гражданин е само човекът, който съзнателно и усилено работи с другите, за да създаде условията за съвместния ни живот. Така че задачата е да създадем онези полета, в които като работим, ще станем граждани. Гражданството не е индивидуален акт или въпрос на голо самосъзнание. Необходимо на първо място да имаме възможност да носим отговорност към делата си в непосредствения всекидневен живот, за да проявим след това отговорност и като граждани на страната си.

Докато няма терен, на който днешният съвременник да се научи да носи отговорност за решенията си, никога няма да имаме гражданство. Важни са и причините, които водят до това да няма гражданство. Ще очертая няколко полета, в които можем да търсим ресурс за огражденствяване на човека като личност, след това на сдруженията и чак след това да правим политическата промяна заедно.

Още на равнище конституция трябва да се направи радикална промяна. От общо около 11 600 думи в конституцията само 6 пъти се среща „отговорност”. Три от тях са в членове, в които се казва, примерно „Депутат не носи отговорност...”.  В останалите три се говори се за носене на отговорност (за законосъобразност) на дейности, но не за резултати. В нашата Конституция изобщо я няма думата „резултат”.

Друго поле, на които можем да търсим терен за гражданска отговорност, е местно самоуправление. Но за да стане ефективно гражданското участие, вкл. партньорство или съпротива на местно ниво, трябва властта да се децентрализира – само ако общините се самоуправляват реално, гражданите биха могли да имат тежест при взимането на решения и при контрола за тяхното изпълнение.

Съдебната система е друго такова равнище на отговорност. Докато в тази страна не се гарантира справедлива присъда в разумни срокове, трябва да забравим за каквото и да е било отговорно публично действие.  Когато виждаш, че институционалният дизайн на цялото общество по никакъв начин не гарантира справедливост, как тогава ти имаш сигурност, че защитавайки съвместните ни интереси, ще докажеш правотата си. Когато 18 пъти се издава условна присъда някому за едно и също деяние или когато в различните градове за едно и също деяние се произнасят различни присъди, то тук нещо радикално е сбъркано.

… Ще завърша с гражданското образование. Не случайно бившия министър на образованието проф. Танев, когато опита да подхване  реформа в гражданското образование, го смачкаха. Причината е, че, ако възникне автентично по съдържание гражданското образование, ще лъсне фрапантно (дори за всяко мислещо дете), че животът в училище е анти-граждански. Всички тези задачи са неотложно предстоящи.“  – каза в края на лекцията си проф. Димитров.