Кога детето трябва да научи, че е осиновено

Апостолова и Прангаджийска категорично заявиха, че на детето трябва да се каже възможно най-рано. И двете са осиновени, като и двете са научили в по-късна възраст от... съседи.

„99,9% от осиновените научават, че са осиновени. Затова е най-добре децата да го научат в семейството, от родителите си (осиновителите си)“, каза Лили Апостолова.

Според нея много осиновители се притесняват, че като кажат на детето, че е осиновено, то ще скъса връзката с тях – „напротив, тази връзка става още по-здрава“, категорична бе тя.

Държахме ние да кажем на детето, защото най-страшното са хорските приказки. Невинаги може да са добронамерени, каза Папазов. В тяхното семейство разказали на дето, че е осиновено, под формата на приказка, като до ден днешен това е любимата приказка на момчето.

Споделянето с приказка е изключително подходящ начин да се каже такова нещо, коментира Дора Прангаджийска. Психолозите съветват родителите, осиновили деца, да подхождат точно по този щадящ начин. „Освен това смятаме, че е добре такава тайна изобщо да не бъде създавана – още от самото начало родителите трябва да говорят за това събитие – през приказки, филмчета. Животът предлага много удобни ситуации, в които може да се каже“.

Колкото по-отрано се говори за това в семейството съвсем спокойно, детето няма проблем, че е осиновено, дори в пубертета, коментира Апостолова.

Според Прангаджийска изключително важно е срещата с биологичните родители да стане, когато и двете страни са озрели за нея.

На въпрос има ли смисъл детето да търси родителите си, Папазов отговори, че това би трябвало да е личен избор. „При всички случаи трябва да избягаме от догмите на миналото, когато осиновяването се е смятало за нещо странно и тайно. Мисля, че прозрачността е много важна".

По думите му в семейство, където има и друго дете, родителите не гледат на децата по различен начин, защото „осиновеното вече е част от теб".

Има смисъл да търсиш родителите си, това е вътрешна потребност – да видиш човека, който те е създал, коментира Лили Апостолова. Според нея, когато си осиновен, винаги има „усещане, което няма как да обясниш", че биологично не си част от това семейство.

Запитани дали от тези промени ще произлезе нещо добро или отново ще има прегради, Апостолова коментира, че „по така на правения нов закон пак ще има преграда – биологичната майка ще трябва да разреши братята и сестрите да се познават. А ако майката е починала, заминала е в чужбина или не се отзове на призовка от съда, какво правим? Това значи никога да не се съберем".

„Този закон е огромна крачка напред, не можем да кажем, че е нещо негативно или недостатъчно“, каза Прангаджийска. Според нея обаче трябва да се разшири кръгът на търсене, да има възможност за среща и да се оптимизира тази среща не само между майка и дете, а и с братя и сестри, ако има такива.

В предаването бяха показани и примери за осиновители и осиновени. Според Величка Дошева, която осиновява дъщеря си преди 15 години, не е необходимо да се пази тайна „това просто влияе по всякакъв начин на едно осиновено дете... Когато има тайна, независимо дали е на осиновен или в някакъв друг аспект от живота, това малко или много води до емоционална травма. При човек, който на една по-късна възраст е получил информация, че е бил осиновен, това неминуемо води до сътресения в личността".

Именно такъв е случаят с 42-годишната Детелина Дамянова, която научава, че е осиновена преди година. „В първия момент, в който ми казаха, светът ми се срина. Не можех да си обясня защо тази тайна е крита от мен. Не се сърдя на абсолютно никого, но имам право да разбера защо е станало така", каза тя.