Кажи ми кой съм

Нови предложения в Семейния кодекс свалят табутата от темата за осиновяванията в България

Когато синът на Тодорка Георгиева и нейния съпруг пристига в дома им, с него е "Книгата на живота". Те я наричат "безценен подарък", защото с времето тя се превръща във важна част от разговора как той е станал част от тяхното семейство. Албумът събира историята му - снимките и събитията отпреди да ги срещне и първите им важни моменти заедно - първата Коледа, първото зъбче, първите крачки, първият рожден ден. Книгата на живота е техният начин да въведат темата за осиновяването и те никога не са възнамерявали да скриват от сина си начина, по който са станали негови родители. Най-важният празник за семейството им е Щъркелов ден - денят, в който са се срещнали за пръв път.

Малко преди да навърши три години, техният син за пръв път ги пита откъде е дошъл. Днес той е на пет и във всекидневието на семейството има много ситуации, които провокират нови и нови въпроси, на които родителите се стараят да отговарят по разбираем за детето начин. В техния дом това е естествена тема. "Неминуемо с времето въпросите за произхода ще стават повече и по-конкретни, за да запълнят липсващите парченца от историята. Нямаме никакви колебания да споделим каквото знаем с детето си и да го подкрепим, ако пожелае да потърси своите корени", разказва Тодорка Георгиева.

В този процес им помагат както близки и приятели, така и групите за взаимопомощ към Българската асоциация "Осиновени и осиновители", където споделят опит и търсят съвети от други родители, осиновили деца. "Този контакт е изключително ценен за нас и детето ни, за да се чувстваме уверени в пътя, по който вървим. Разговорите за произхода не са леки, но са най-добрият начин да създадем у детето си чувство на сигурност и здрава връзка със семейството", убедена е Тодорка Георгиева, която вече е част от екипа и мисията на Българска асоциация "Осиновени и осиновители".

В началото на седмицата Министерството на правосъдието (МП) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) представиха съвместен проект за промени в Семейния кодекс, които трансформират начина, по който в България се говори и мисли за осиновяването. Доскоро тема табу в обществените отношения, тайната на осиновяването отпада в новите текстове. Въвежда се изискване осиновителите да съобщават във възможно най-ниска възраст на детето за осиновяването и значително се улеснява процедурата, по която пълнолетният осиновен или неговите осиновители могат да търсят и получават информация за произхода му. В проектозакона, който в момента е на етап обществено обсъждане, се дават и повече гаранции, че кандидат-осиновителите и осиновителите ще получават повече подкрепа от държавните структури и неправителствените организации в процеса по приемане на дете в дома си (виж карето).

Независими експерти и неправителствени организации, с които "Капитал" разговаря, приветстват предложените промени като необходими и отдавна чакани. Като дух и философия те приближават българските закони с преобладаващата европейска практика, включително и тази на Европейския съд по правата на човека. Правото на един човек да има достъп до информация за своя произход е основно човешко право, което може да се изведе както от Конвенцията за правата на детето, така и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В мотивите си към изменения Семеен кодекс МП и МТСП отбелязват, че прегледът на съдебната практика в България досега показва, че в преобладаващ брой от случаите съдът е отказвал да предостави тази информация на осиновените или техните осиновители. Дори когато мотив за търсенето е бил здравословното му състояние. Тодорка Георгиева от Асоциацията на осиновителите потвърждава, че доскоро търсенето на биологични роднини с лични средства, без предварителна подготовка и подкрепа от специалисти е носило много разочарование и травми на семействата. Надеждата й е, че законовото регламентиране на търсенето ще регулира този процес.

В интервю за в. "Стандарт" зам. социалната министърка Деница Сачева посочва, че в процесите на осиновяване в България досега има прекалено много тайна, срам и страх, а истината е основен дефицит за всичко в нашата страна. "Колкото повече истина има в отношенията, толкова повече децата са по-здрави психически. Рано или късно те разбират, че са осиновени. Най-добре е да разберат това от своите осиновители. Така че част от новите услуги ще бъдат именно за това - да се предостави най-добрата консултантска и психологическа подкрепа всеки родител сам да прецени кога и под каква форма да каже на своето дете", мотивира промените тя.

Друга важна промяна в защита на интереса на децата е, че се прекратява практиката на разсиновяване. По данни на Държавната агенция за закрила на детето само през 2014 г. има 15 влезли в сила съдебни решения за прекратяване на осиновяване. Това най-често се случва при семейства, които не са били готови за тази важна стъпка, не са се справили с трудностите по отглеждането на детето или просто не са получили адекватна подкрепа в процеса. "Осиновяването е сериозно нещо, каквото е и раждането на дете, и не може, ако осиновителят се разочарова, просто да се откаже от детето", казва Александър Малински, мениджър за София и Пловдив във фондация "За нашите деца". "Разбира се, това няма да попречи на някои хора да изоставят осиновените си деца, както не пречи и на биологичните родители да го правят, но това не може да е официализиран процес и да се нарича разсиновяване. На него следва да се гледа като на изоставяне и да се предприемат същите мерки както при биологичните родители. Принципът е, че осиновиш ли дете, то става твое по същия начин както ако си го родил биологично, така че разсиновяването няма място в една модерна система", категоричен е той.

Разбира се, не всички предложения за промени в Семейния кодекс са безспорни и неправителствените организациите се надяват те да бъдат изчистени в обществения дебат. Така например изискването осиновителите да информират осиновеното си дете за това, че е осиновено, "във възможно най-ниска възраст" се прочете като намеса на държавата в семейните отношения. Според юристката Фани Давидова, която консултира кандидат-осиновители, това е по-скоро пожелателна разпоредба, тъй като не е скрепена с никаква санкция. "Присъствието на тази разпоредба е важно с оглед на това, че тя има по-скоро психологическо въздействие върху кандидат-осиновителите и осиновителите. От друга страна, трябва да се помисли как да бъдат преформулирани разпоредбите в Наказателния кодекс, които са свързани с носене на наказателна отговорност за разгласяване тайната на осиновяването", обяснява тя. Давидова също е на мнение, че намесата на държавата в тези отношения трябва да бъде минимална. "Задължението за съобщаване на факта на осиновяване трябва да го има, но как семейството ще направи това трябва да зависи и да бъде лична работа на самото семейство, разбира се, консултирано от психолози и социални работници", казва тя. Юристката дава пример със скандинавските страни, в които са възприети най-либералните възгледи, но има абсолютно задължение за съобщаване на факта на осиновяване, като дори има определена възрастова граница за това.

Друга промяна, която предизвика дискусии, беше въвеждането на възрастов таван за осиновители - разликата между осиновител и осиновен да не е повече от петдесет години. Психоложката Яна Алексиева от Асоциация "Родители" приветства да има горна граница за осиновители, защото според нея водещият принцип при осиновяването трябва да бъде да се осигури максимално добра и здравословна семейна среда за едно дете.

Това, което притеснява нея и други експерти в сферата за грижа на децата, обаче е предложението да се закрият регионалните съвети по осиновяванията и да се създаде една централизирана структура към МТСП (виж карето). НПО-тата са скептични, че това ще опрости процедурата или че ще я направи по-ефективна, тъй като досега социалните работници по места са познавали и наблюдавали живота и съдбата на семействата в дълбочина.

Според всички най-важната стъпка, за да работят промените в начина, по който се случват осиновяванията в България, е семействата да имат лесен достъп до обучения и подкрепа.

Експертката по детско правосъдие към "Национална мрежа за децата" Диляна Славкова смята, че ако кандидат-осиновителите имат достъп до адекватни услуги, включително и в следосиновителния период, родителите ще могат да информират децата си за осиновяването по щадящ начин и ще бъдат избегнати ситуации, които биха довели до допълнителен стрес или травми. А Тодорка Георгиева от Асоциацията на осиновителите добавя, че е необходим единен стандарт за обучение на кандидат-осиновители, който би гарантирал запознаване с характерните особености и трудности, които родителите срещат при отглеждането на децата. За Яна Алексиева пък е от ключово значение да се осигурят качествени професионалисти в системата на социално подпомагане - не само чрез стандарти за образование и подготовка, но и чрез по-справедливо заплащане за привличане на смислени кадри в сектора.

Какво се променя в новия Семеен кодекс:

*Въвежда се изискване осиновителите да информират осиновения за това, че е осиновен
Уточнява се, че това трябва да се случва "на възможно най-ниска възраст, по подходящ начин и в зависимост от индивидуалните му особености", но текстът има по-скоро пожелателен характер, тъй като не е скрепен със санкция.

*Отпада тайната на осиновяването
Осигурява се възможност на пълнолетния осиновен или неговите осиновители да искат достъп до информация за неговия произход по облекчена административна процедура от Съвета за достъп до информация към Министерството на правосъдието. Или ако съветът откаже да я предостави, да минат по досегашния съдебен ред през окръжен съд. Като информацията за произхода може да касае както лични данни (имена, ЕГН, адрес) на биологичните родители, така и описание на семейната среда, причини за изоставянето и т.н. Първият тип информация обаче ще се предоставя само след писменото съгласие на родителите по произход.

*Създава се Съвет за достъп до информация за произхода
Той ще работи към Министерството на правосъдието и ще включва зам.-министъра и представители от други министерства, които ще разглеждат заявленията и ще взимат решения за даване на информация за произхода или за мотивиран отказ.

*Дава се възможност за използване на посредник за достъп до информация за произхода
Посредникът може да е юридическо лице с нестопанска цел и общественополезна дейност, което има разрешение за посредничество от министъра на правосъдието. Той ще може да консултира пълнолетния осиновен или осиновителите и да подпомага осъществяването на контакт или срещи между осиновения и родителите му по произход.

*Разширяват се и възможностите за подкрепа на кандидат-осиновителите и децата
Осиновителите и осиновеният ще имат право на социални услуги в общността както докато тече процедурата по осиновяване, така и след това. Тази помощ няма да се ограничава до дирекциите "Социално подпомагане", а ще включва и мрежата от социални услуги в региона.

*Въвежда се възрастов таван за осиновителите
Осиновителят трябва да е най-малко с петнадесет години, но не повече от петдесет години по-възрастен от осиновявания. Това не важи обаче при осиновяване от баба и дядо или от друг близък роднина.

*Премахва се възможността за разсиновяване Отменя се членът в предишния Семеен кодекс, който даваше възможност да се прекрати осиновяването поради тежко провинение на едната страна или при други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.

*Създава се Съвет по национално осиновяване и се закриват 28-те регионални дирекции
Националният съвет ще е към Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и основната му роля ще бъде да определя подходящи осиновители за децата. Той ще заседава не по-малко от три пъти месечно, а решенията му ще се публикуват онлайн в страницата на МТСП. За сметка на това ще се закрият 28-те регионални съвета по осиновяванията, които досега действаха към местните дирекции по социално подпомагане.

*Въвежда се възможност за съвместно родителство след развод
С това изменение и при развод ще съществува опция за съвместно упражняване на родителските права върху роденото от брака дете. Подбудите са, че това ще е доста по-благоприятен за детето вариант, в който то ще може да живее и при двамата си родители и да запази семейната среда, съществувала и преди раздялата между тях.

Източник: ЗИД на Семейния кодекс, Мотиви към ЗИД на Семейния кодекс

Родителят

"Запознаването на детето с неговата история и произход е от важно значение за формирането му като личност и изграждане на здрава връзка с родителите. Тяхно право е да преценят кога и по какъв начин да поднесат тази информация и да обсъждат темата с детето, за да може то да я приеме като нещо естествено. Колкото по-късно се случи, в неподходящи условия или от неподходящи хора, толкова по-травмиращи са последствията за децата. Ако в миналото темата е била табу, днес родителите все повече се отварят и запознават децата си с техния произход още в ранна възраст, търсят подкрепа от специалисти и споделят личен опит помежду си. Това съветваме и ние в групите за взаимопомощ, които организираме. Включването на тази материя в закон няма да гарантира ефективност. Бихме желали институциите, част от осиновителния процес, да обърнат по-голямо внимание на следосиновителния контрол и качествената подкрепа на родителите в първите месеци и години с тяхното дете."
Тодорка Георгиева, осиновителка, членка на Българска асоциация "Осиновени и осиновители" (БАОО)

Психологът

"Има много ситуации, в които детето случайно или в неподходящ момент научава, че е осиновено. Работила съм с такива случаи на тийнейджъри и все тежки. Най-голямото и страшно нещо е, че загубваш почвата и света под себе си, загубваш доверието в това какъв си ти. Особено ако говорим за ранно тийнейджърство и юношество, когато задачата на възрастта е да си задаваш въпроса аз на какво принадлежа, в какво вярвам, кой съм аз и да се бунтуваш срещу родителите си, за да се доказваш. Това е информация, която е изключително голяма за детето, за да я поеме и разбере, и то се чувства излъгано, без доверие в най-базовите неща и всъщност му е много трудно да продължи. А и на родителите в такава ситуация им е много трудно, няма услуги, разработени в България, които да ги подкрепят как да минат през този път и как да се справят с това."
Яна Алексиева, психоложка, Асоциация "Родители"

Адвокатът

"Намесата на държавата в тези отношения трябва да бъде минимална. Присъствието на такъв текст подлежи на дебат, но аз съм краен застъпник на това, че всяко човешко същество има право да научи за биологичния си произход, когато това е възможно. От десет години консултирам хора, които осиновяват. Не ми се е случило досега [да попадна на] хора, които няма да съобщят на детето си, че е осиновено. Обществото за много кратко време извървя много бърз път. Единственото, което ме тревожи в такъв текст, е отношението между тези текстове и Наказателния кодекс. Защото, от една страна, задължението за съобщаване на факта на осиновяване трябва да го има, но в същото време как семейството ще направи това трябва все пак да зависи и да бъде лична работа на самото семейство, разбира се, консултирано от психолози и социални работници. В същото време, ако семейството прецени това да не стане до 5-годишна възраст, а в отрязъка между 5 и 7 години или в отрязъка между 7 и 14, ако някой съобщи на детето преди тази възраст, тогава имаме нарушение. Този текст може би трябва да бъде прецизиран, като се добави определен таван, например възраст не по-късна от 14 години."
Фани Давидова, юристка, правен консултант на кандидат-осиновители

Социалният работник

"Идеята е добра, но начинът, по който е формулиран законопроектът в тази част, е малко неясен: "Осиновителите информират осиновения за осиновяването на възможно най-ниска възраст, по подходящ начин и в зависимост от индивидуалните му особености." Не става ясно каква възраст е "възможно най-ниска" – децата се осиновяват на различни възрасти и няма начин да се запише в закона коя е най-подходящата. Тази формулировка оставя поле за много различни интерпретации. По-важното тук е осиновителите да бъдат подкрепяни и да могат да ползват социални услуги в общността, ако имат нужда, в това да съобщят за осиновяването по начин, който е най-подходящ за детето и няма да доведе до травмиране. Също е важно да знаем как тази мярка ще бъде проследявана. Добре е да има механизми, по които осиновеният да разбира със сигурност, че е осиновен на определена възраст – например в процеса на изкарване на лична карта за пръв път – и осиновителите да знаят, че това ще излезе като информация, така че не бива да го крият, и че затова трябва да излезе от тях, а не по административен начин. Това ще ги мотивира сами да информират осиновения. Другият вариант е социалните служби да проследяват, но това означава един случай да "отлежава" в системата много дълго и не е ясно дали това би било по-целесъобразно."
Александър Малински, регионален мениджър за градовете София и Пловдив във фондация "За нашите деца"

Експертът по детскo правосъдие

"Приветстваме отпадането на тайната на осиновяването, тъй като познаването на биологичния произход е сред основните човешки права. Въпреки препоръката към България от Съвета по правата на човека на ООН за "въвеждане на законодателство, което забранява тайната на осиновяването и гарантира правото на детето да знае своя произход", тайната на осиновяването продължаваше да е регламентирана законово и да се практикува. В момента процедурата по единствената уредена от законодателството възможност за установяване на биологичния произход протича бавно и над 90% от подадените молби приключват с отказ за достъп до информация. За нас е важно новите промени да гарантират събирането и съхраняването както на достатъчно важна за произхода на детето информация, така и информация, свързана с медицинските обстоятелства и генетичната предразположеност."
Диляна Славкова, програмна координаторка "Семейство и детско правосъдие", Национална мрежа за децата.