13 теми, по които родители и учители могат да се обръщат към граждански организации за подкрепа

За експертно мнение по въпроса потърсихме Дани Колева, която е програмен директор в Национална мрежа за децата (НМД) и е специалист с дългогодишна практика по темите, които засягат децата – техните права, закрила, услуги, застъпничество, подкрепа.

Гражданските организации в сферата на образованието най-често са специализирани в конкретни теми: подкрепа за деца с увреждания,  приобщаващото образование,  подкрепа на учители и родители и насърчаване на по-доброто взаимодействие между тях, превенция на отпадане на деца от училище, въвеждане на гражданско образование, противодействие и превенция на кибер тормоз и интернет заплахи за децата, борба с насилието в училище, въвеждане на нови педагогически практики.

Дани споделя, че организации – членове и НМД са обсъждали и планирали да картографират всички съществуващи услуги за деца и семейства у нас, както и връзките между тези услуги. Справочникът от типа „какво къде" ще бъде полезен за родители, учители и за колегите от гражданския сектор, като им помага по-лесно да се ориентират към кого да се обърнат по различни проблеми. На страницата на НМД, www.nmd.bg, също има данни за контакт с всички 137 членове в цялата страна, които мрежата обединява. Те са едни от най-активните НПО в страната, които работят за децата. Всяка от тези организации е специализирана в конкретна тема, а често работи по повече от една. Може да се търси по дейности и по области.

1. Съвременно училище и образование

Една от най-важните теми за гражданското общество е превръщането на училището в модерна отворена система, която от една страна да създава възможности за успешна реализация на децата след завършването, а от друга да обединява трите общности, свързани с него – тази на родителите, учителите и децата. Смисълът е те да мислят и да работят като едно цяло за развитието на училището. „А не както е сега – всеки клас да прави нещо сам за себе си“ – пояснява Дани. Сред конкретните направления на работа на НПО са въвеждането на гражданско образование в училище, нови педагогически практики, ранно професионално ориентиране на младежи в риск, доброволчеството като култура, организационното лидерство, младежкото участие в процесите на вземане на решения, по-пълноценно приобщаване на родителите към живота на училището, въвличането на бизнеса в подкрепа на образованието и много други.

Почти всички от тях НМД обхваща в проект, наречен „Училището като център в общността“, по който работят от 2014 година в 13 училища – СОУ „Васил Левски“, гр. Вълчи дол, ОУ „Иван Вазов“, гр. Горна Оряховица, ОУ „Неофит Рилски“, с. Дерманци, Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий", гр. Добрич, СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Игнатиево, ОУ „Васил Левски“, с. Караджово, СОУ „Бачо Киро“, гр. Павликени, СОУ „Нешо Бончев“, гр. Панагюрище, ОУ „Добри Войников“, с. Победа, ОУ „Васил Левски“, гр. Правец, ОУ „Н.Й.Вапцаров“, с. Селановци, ОУ „Димитър Петров“, гр. Сливен и 26 СОУ „Йордан Йовков“, гр. София.

„Работата с родителите стана нещо модерно и всички казват, че го вършат, но често не е много ясно какво точно се прави. Табелките „Родителите са до тук“, поставени на вратите в училища и детски градини, все още не са отживелица" – казва Дани. Един добър пример в обратна посока е училището „Димитър  Петров“ в Сливен. Докато родителите и бабите и дядовците чакат да приберат децата си от училище, екип по проекта провежда анкета сред тях за това какви извънкласни дейности искат да има в училище, какво не харесват, какво искат да се промени и какви други предложения имат. Още много примери можете да видите на страницата на проекта.

Според НМД, проекти като „Училището като център в общността“ са много важни заради нарушените през последните години традиционни връзки между училището и общността. Разривът на ниво семейство (поради зачестилите разводи, изоставяния, починали родители, родители, работещи в друго населено място или в чужбина) е достигнал критични размери и възпрепятства изграждането на подкрепяща среда за децата. Утежненото икономическо положение на самата общност, особено в малките населени места и отдалечените райони, недостатъчно добрата интеграция на малцинства и маргинализирани групи, липса на достатъчно разбиране и подкрепящо отношение към учениците със специални образователни потребности, ранното отпадане от училище и редица други проблеми налагат убеждението, че родителите и семействата, училището и институциите не могат да се справят сами и да изпълняват в пълнота своите функции, ако не разчитат на силна подкрепа помежду си.

Една интересна и успешна кампания в тази посока е „Да бъдеш баща“ на Асоциация Родители,  която работи с много училища за сплотяване на училищните общности. Кампанията се осъществява в коалиция с други граждански организации и  насърчава по-активното включване на бащите в живота на децата, включително и в училищния живот. Кампанията вече има стотици партньори – НПО, културни институции, читалища, училища – и множество осъществени събития, които събират бащи и деца.

Много популярни и полезни са и разработените от "Родители" наръчници „Добре дошли в първи клас“ и „Добре дошли в пети клас“, които се предоставят в началото на всяка учебна година на първокласниците, петокласниците и техните родители в цяла България. Те подготвят родителите в тези два ключови етапа в детското развитие за това какво предстои, какви промени в децата да очакват, какви предизвикателства ще срещнат, какви права имат като родители, какво могат да изискват от учителите и как да комуникират с тях и много други Можете да намерите наръчниците и в електронен формат и на страницата на асоциацията.

Друг ресурс, който „Родители“ могат да предоставят на училищата, са редица разработени обучения по теми като „Подобряване на взаимодействието семейство – училище" и „Изграждане и укрепване на училищна общност".

Фондация Пайдея работи за модернизирането на българското образование включително  и чрез предоставянето на материали и ресурси на училищата в своята виртуална библиотека.

2. Деца със специални потребности и образованието

На родителите на деца с увреждания НПО оказват подкрепа с конкретни услуги и информация, с контакти на различни специалисти и на други родители с подобен проблем. „Често самите учители, в чийто клас има дете с увреждания, не знаят как да реагират и как да бъдат полезни. Понякога големият проблем е, че не знаеш към кого да се обърнеш" – казва Дани.

Една от най-големите организации, която работи в цялата страна за приобщаването на деца със специални образователни потребности е Центърът за приобщаващо образование. Те са създали и специален сайт – Приобщи.се, където родители и учители могат да открият много практически материали за работа с деца. Друга организация с опит в тази област е Сдружение „Дете и пространство".  Във фондация „Карин дом" Варна пък могат да бъдат намерени едни от най-добрите специалисти от гражданския сектор у нас, които прилагат различни терапевтични методи и практики при деца с увреждания. Национална асоциация на ресурсните учители обединява специалисти работещи с деца със специални потребности и нужда от допълнителна подкрепа, които са разработили специален регистър на ресурсните учители в страната http://www.teach.bg/

3. Отпадане от училище и деца в риск

Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе" работи в почти цялата страна регионални координатори по въпросите на деца в риск от отпадане от училище. Други организации, работещи по темата, също са фондация „Кузманов“,фондация „Българка тренировъчна централа“ и вече споменатата Асоциация Родители.

Организациите работят директно с децата, техните родители и самите учители като развиват разнообразни дейности, насочени към повишаване на тяхната мотивация, знания и умения и адресиране на проблемите, които създават предпоставки за отпадане. Един от най-ефикасните начини, по който тези организации помагат, е свързването на заинтересованите страни (училища, социални служби, отдели за закрила на детето, местни власти и други) и създаването на местни координационни механизми за навременна и правилна реакция при случаи на деца, които са в риск от отпадане. Вместо да прехвърлят случая един на друг, тези институции да действат като екип.  Един от примерите, които може да бъде посочен, е община Козлодуй, която е отличена и с наградата „Златна ябълка“ именно за работата си в тази насока.

„Когото има случаи с деца с предизвикателно поведение, учителите и родителите имат огромна нужда от подкрепа. Експертите от гражданския сектор могат много да помогнат, например да обучават учители как да разпознават от рано такива симптоми и да работят пряко с родителите, за да реагират навреме. Агресивното поведение на децата е вик за помощ и възрастните трябва да търсят истинския проблем“ – казва Дани.

Бедността е висок рисков фактор за отпадане на деца от училище и някои членове на мрежата подкрепят бедни семейства чрез материални помощи за децата в началото на учебната година (дрехи, обувки, закуски и др.), организиране на допълнителни занимания за тях и работа с техните родители. Такива са фондация „Ръка за помощ“ (Добрич), сдружение „Шанс и закрила“ (Хасково), сдружение „Съучастие“ (Варна), Клуб на нестопанските организации (Търговище), сдружение „Първи юни“ (Бяла Слатина), фондация „Здраве и социално развитие“ (София), фондация „Подари усмивка“ (Димитровград) и други.

4. Насилие

За да има по-малко насилие в училище, е изключително важно да има правилно разбиране на понятието (насилие не е само шамарът или сбиването а и вербалната агресия) и сериозен разговор за ценностите с децата. В НМД смятаме, че Часът на класа е най-подходящ за такъв разговор и той трябва да бъде използван за това класът да се развива като общност!

В борбата с насилие в училище работят - фондация „Подари усмивка", Димитровград, фондация „Ръка за помощ" Добрич, фондация Социални практики в общността , Институт по социални дейности и практики и много други.

Много граждански организации предоставят конкретни услуги – услуги за деца и родители, които имат нужда от някаква подкрепа и/или са в труден момент от живота си през така наречените Центрове за обществена подкрепа – такива са фондация „За нашите деца“,Международна социална служба, Институт по социални дейности и практики, SOS – Детски селища, сдружение „Жанета“ – Разград, асоциация „ЕС-О-ЕС жени и деца преживели насилие” – Нови Пазар и редица други.

Има и организации, които предоставят кризисни центрове за жени и деца преживели насилие или деца- България, ,  от улицата. Такива са асоциация „Анимус“, сдружение „Деца юноши“, София,сдружение „Гаврош" (Варна), Център „Мария" (Горна Оряховица), сдружение „Отворена врата“ (Плевен), сдружение „Самаряни“ (Стара Загора).  

5. Детско правосъдие

Коалиция от граждански организации, съставена от Български хелзинкски комитет, Института по социални дейности и практики (ИСДП) и Национална мрежа за децата провежда вече втора година застъпническа кампания за реформа в детското правосъдие – „Детство без решетки". Основната теза на коалицията е, че на децата, извършили противообществени прояви, трябва да се гледа като на деца в риск, които имат нужда от помощ и подкрепа, а не да се наказват като възрастни престъпници както е сега. Всички деца с такива прояви са били жертви на насилие, злоупотреба или неглижиране, и имат отчаяна нужда от помощ, смятат от коалицията. През 2014 година над 10 000 деца в България са били засегнати от действащия 60-годишен Закон за борба срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН), а над 2000 деца са преминали през затворени институции – поправителни домове, следствени арести, полицейски и гранични управления, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, интернати. Истории на деца с такива съдби можете да прочетете на страницата на кампанията тук.

Паралелно на застъпническата дейност, Институтът по социални дейности и практики, фондация „Дете и пространство“ и Международна социална служба подкрепят деца с проблемно и противоправно поведение, като предлагат различни социални услуги за тях и семействата им.

Психолози, медиатори и логопеди от НПО помагат да се премести гледната точка от търсене на вина към намиране на общо решение. Това е много трудно. Има колеги, които специализират училищна медиация като например Българо - румънски трансграничен институт по медиация.

6. Кибер тормоз

Друга голяма и актуална тема, която минава през образованието и отива отвъд нея е интернет културата на децата, насилието и заплахите в интернет.

Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, заедно с Асоциация Родители от десет години координират Център за безопасен интернет, който обработва сигнали за детска порнография и компютърни посегателства срещу деца и непълнолетни, обучава деца, непълнолетни, родители и учители и ги консултира при инциденти, разработва и предоставя информационни материали за рисковете за децата при ползване на интернет, начините за превенция и търсене на помощ. Двете организации имат разработена методика „Превенция на виртуално и реално насилие“, за която предоставя обучение на училищата.

Много съвети за родители и учители можете да намерите на страницата на Центъра за безопасен интернет тук.

7. Осиновяване и приемна грижа

Тази тема, особено актуална след скорошните промените в Семейния кодек, е пряко свързана с училището, защото според много осиновители децата им често биват „етикирани“ в училище и на тях се гледа по различен начин. Специалисти в подкрепата на осиновители са Българска асоциация осиновени и осиновители (БАОО), Институт за социални дейности и практики (ИСДП) и фондация „За нашите деца“ .

БАОО, например, от години развива родителски общности в по-големите български градове, където родители се срещат, за да обменят информация и да споделят проблемите си. На срещите присъстват и специалисти.

Специалисти по приемна грижа в гражданския сектор са фондация „За нашите деца“, Националната асоциация за приемна грижа (мрежа от приемни родители), ИСДП, SOS Детски селища – България, фондация „Международна социална служба – България”, фондация „Съучастие" (Варна), сдружение „Жанета" – Разград, асоциация „ЕС-О-ЕС жени и деца преживели насилие” – Нови Пазар.

8. Здравно образование

Специализирана по темата и с дългогодишен опит по въпросите на сексуалното и здравното образование е Българска асоциация по семейно планиране. Тя работи с деца и младежи по интересен и забавен начин и оказва подкрепа на родители. Фондация „Здраве и социално развитие“ София също работи по темата.

9. Нови педагогически методи

В тази област може би най-разпознаваема е Фондация „Заедно в час“. Тя подготвя и подкрепя мотивирани млади хора, които да станат учители в български училища и да внедряват нови модели на преподаване.

10. Развитие на таланти и социални умения

Стотици са гражданските организации, клубове и читалища в цялата страна, които подкрепят развитието на талантите на децата в сферата на изкуството, културата, спорта и др.

Доброволчеството като начин на развитие на трудови и социални умения е във фокуса на работата на Националния алианс за работа с доброволци, който обединява организации от цялата страна.

В областта на личностното развитие и израстване работи фондация „Международна награда на херцога на Единбург“, която обучава и лицензира училища за прилагане на международна програма за личностно развитие и постижения за младежи на възраст между 14 – 24 години.

Друга организация, която работи в областта на развитието на социалните умения, е Национален център за социално –емоционално развитие. Лицензирана е и работи по програмата Positive Action, която е насочена към деца в предучилищна и начална училищна възраст, техните родители и учители, като предоставя програми и обучения в областта на иновативните подходи в клас, партньорството между родители и учители и други.

За да помогне на децата да четат и да обичат книгите съществува фондация „Детски книги", която организира множество все по-популярни събития и конкурси. От фондацията можете да получите ценни съвети, свързани с отношението и връзката на децата с книгите.

11. Ранно професионално развитие

В областта на ранното професионално ориентиране работят организации, които полагат усилия за запознаването, информирането и подкрепата за ориентацията на децата и младите хора в областта на професионалното развитие.

Организация, която предоставя възможност за  участие в учебно-тренировъчна фирма е фондация „Българка тренировъчна централа“. Учениците могат да развиват тренировъчни фирми, като по този начин се учат на предприемачество. Фондацията развива учебни фирми в училища в цялата страна.

Друга организация, която работи в областта, е Институт за развитие на професионалното образование и обучение. Организацията развива центрове за професионално ориентиране в партньорство и в рамките на училища, особено такива в малки населени места.

12. В подкрепа на учителите

„За наша радост учителите все повече търсят НПО за партньорство. В работата си с тях се стремим да им помагаме да свършват своите задачи (защото училището си има свой календар и изисквания от МОН) наред с нашите проекти“ – казва Дани.

„Бих насочила училищата към гражданските организации за помощ във връзка с новия Закон за училищно и предучилищно образование, който влезе в сила от август 2016. НПО могат да им бъдат много полезни в този хаос от нови стандарти, изисквания и промени. Например да изпълнят със съдържание изискването за създаване на Обществен съвет. За разлика от училищното настоятелство (което е отделно юридическо лице, не представлява всички родители и не се отчита за дейността си) Обществения съвет представлява всички родители. Много важно е какъв ще е механизмът, по който ще бъдат избрани родителите в Съвета и как ще дават обратна връзка на останалите. Именно тук НПО могат да помогнат много. Те могат също да направи връзките между Обществения съвет, училищното настоятелство и педагогическия съвет и самите ученици, за да работят всички заедно в една посока и да се допълват" – казва Дани.

За НПО Портала тя споделя и една новина, че до края на септември 2016 НМД ще отвори нова интернет платформа "Случилище", в която ще бъдат качени всички неща, които гражданските организациите правят в сферата на образованието, вкл.  практики, възможности, наръчници, други материали. Ще има конкретни контакти и ресурси в помощ на учителите, за да им помага да се ориентират към кого да се обръщат по различни теми и въпроси. Ще бъде полезна освен за учителите и за хората в гражданския сектор, както  и в бизнеса.

13. Гражданските организации – коректив в законодателството

Основна функция на НМД е да бъде коректив в законодателния процес, които засягат пряко или косвено благосъстоянието на децата. Мрежата работи за подобряване на политики и практики, както и самото законодателство. Участвали са много активно в дебатите по Закона за образоването и в момента в обществените обсъждания на  стандартите към него. Пишат становища, участват в работни групи. Дани споделя, че са възприели роля на конструктивен партньор. „Но когато виждаме проблеми, когато има хаос и нещата буксуват, реагираме и показваме проблемите. Например много настоявахме да се направи пътна карта, по която поетапно да се внедряват промените в образованието, които произтичат от новия закон, така че да не се стовари наведнъж всичко върху учителите. За съжаление това не се случи и в момента учителите са много натоварени. Обратната връзка, която идва  от нашите членове на местно ниво, показва, че голяма част от проблемите, идват от лошо законодателство, от нарушени връзки между различните институции и липса на координация" – допълва тя.

В НМД вярват, че децата и младите хора също трябва да бъдат включвани във всичко, което ги засяга и инвестирането в активно гражданство е не по-малко важно от инвестирането в икономиката! Част от тези наши усилия е подкрепата за създаването и развитието на младежката платформа „Мегафон".

Завършваме с въпроса какво според Дани представлява всъщност триъгълникът учители-родители - граждански организации. Нейният отговор е „Общност на споделени ценности, изграждане на доверие, процес и създаване на връзки и партньорства. Общност, в чиито център са децата. И да не забравяме, че начинът, по който работим с децата днес, утре ще бъде приложен от тях като модел на поведение". 

Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography