„… Местната общност е ключът към успеха.“

На 14 март 2013 г. по време на официалната церемеония за избор и награждаване на големия победител на Конкурс АГОРА 2012 публиката реши НЧ "Съзнание – 1927", с. Долни Вадин да бъде носител на отличието, заради инициативата си „Споделена кухня". „Споделена кухня" е необичаен начин за осигуряване на топла храна на местните възрастни хора, на сближаването им и взаимната им подкрепа. Тази инициатива спечели доверието и възхищението на аудиторията, която присъди приза на местните хора и на читалището, работили заедно за реализирането на идеята за споделена кухня. Нещо повече, тя бе избрана и като носител на приза „Солидарност и хуманност" на Конкурса. За това как са били приети наградите в Долни Вадин разговаряме с Анелия Спасова, секретар-библиотекар на читалището.

Как общността посрещна новината за наградите и провокира ли я за нови инициативи?

Новината за не една, а две награди се разнесе за часове в Долни Вадин. Много радост, щастие и чувство за гордост провокира вестта у хората в нашето малко селце. Радваха се, че на национално ниво са оценени. Тези награди активираха самочувствието не само на живеещите в с.Долни Вадин, а и на тези които са свързани със селото (деца, роднини, новодомци).

Ще споделите ли с нас, какъв бе ефектът и по какъв начин бяха използвани наградите от конкурс АГОРА 2012?

Ентусиазъм, сплотеност, отдаденост, идеи – това е ефектът. От наградата готвачите получиха подарък за спомен, а идеята, която се зароди, е да ремонтираме едно помещение, което да стане кухня, в която да може да се приготвя храна и двете групи да имат възможност да се събират на едно място – всички заедно. След броени дни тя вече ще е факт и с нетърпение очакваме нейното откриване в началото на месец март.

Какви препоръки бихте дали на своите колеги, които имат желание да развиват и включват местните общности в значими граждански инициативи?

Да не се отказват – дори, когато не виждат пътя. Път винаги има и местната общност е ключът към успеха. А за да се държи една общност „жива", трябва да има хора, които да я активират. Читалищните хора могат да сбъдват мечти. И накрая ще кажа една мисъл на Майка Тереза : „Най-много сълзи са изплакани по сбъднати мечти". Да, ние плакахме по нашата сбъдната мечта. Пожелавам на всички да изпитат това чувство. Дерзайте колеги!