Представени бяха резултатите от PISA 2015 по природни науки и технологии

Резултатите на българските ученици в международното изследване PISA по природни науки и технологии са се подобрили спрямо тези от 2006 г. Намалял е и делът на функционално неграмотните ученици в тази област. Това сочи национален доклад на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование (ЦКОКУО), представен днес в МОН. Изследването e проведено през пролетта на 2015 г. и в него са участвали 6300 български ученици на 15-годишна възраст. В продължение на 2 часа те са решавали компютърно базиран тест по природни науки, математика, четене и модул „Решаване на проблеми в сътрудничество“.

Въпреки положителната тенденция, резултатите остават тревожни и ни дават ясен знак, че промените в сферата на образованието са наложителни, заяви при представянето вицепремиерът и министър на образованието и науката в оставка Меглена Кунева. Тя беше категорична, че МОН предприема конкретни мерки за преодоляването на дефицитите в областта на функционалната грамотност по отношение на подкрепата за изоставащите ученици, актуализирането на учебните програми и квалификацията на учителите.

Данните от доклада сочат, че българските ученици се представят под средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Страната ни е на 45-о място от 72 държави, участвали в PISA. Средният резултат на България е 446 точки или с 47 точки по-нисък от средния за всички държави.

37,9% от българските младежи не покриват нивото за функционална грамотност по природо-математически науки. Това не означава, че не могат да четат и пишат, а че не могат да приложат на практика учебния материал в реални житейски ситуции, както и че не могат да боравят с данни от таблици и графики. За сравнение, през 2006 г. този процент е бил 42,6%.

Резултатите за функционална неграмотност по четене и математика са съответно 41,5% и 42% от участвалите ученици.

Само 2,9% от българските младежи са се справили с най-трудните задачи от изследването през 2015 г. Средният процент за страните от ОИСР по този показател е 7,8%.

Националният доклад отчита намаляване на разликата в средните резултати на момчетата и момичетата по четене. Момичетата са показали по-ниски средни резултати, а процентът на функционално неграмотните от тях се увеличава в сравнение с предишни изследвания. В същото време функционално неграмотните момчета намаляват незначително.

Един от най-важните изводи за всички държави, участвали в изследването, е, че семейната и социалната среда оказват огромно влияние на резултатите. 59% от нашите ученици от социално слаби семейства и такива, за които българският не е майчин език, имат по-слаби постижения.

МОН не може да промени семейната среда, но може, трябва и ще въздейства за това да осигури условия, така че семейната среда да не е единственият определящ фактор за резултата на учениците, коментира Кунева при представянето на доклада. Тя добави, че МОН ще акцентира в подкрепата на децата и учениците със затруднения, в увеличаването на интереса им към училището и в развиване на критичното им мислене.

В тази връзка министърът посочи, че новите учебни програми, които в момента се разработват и обсъждат, ще са по-съвременни, с повече практическа насоченост и време за упражнения. За да са изпълними и качествени тези програми, поставихме учителят и неговата квалификация в центъра на усилията ни, каза още Меглена Кунева.

Образователните затруднения на учениците ще могат да се наваксват и чрез проекта „Твоят час“, в който е предвидена методическа подкрепа на децата с образователни дефицити. Според зам.-министър Диян Стаматов такава е целта и на задължителното предучилищно образование. Докладът е недвусмислен - посещението на детска градина, особено за деца от социално слаби семейства или такива, за които българският не е майчин език, има пряко значение за резултатите им в бъдеще, добави той.