Разходите за образование се увеличават без особен ефект за качеството му
Като
продължение на поредицата от статии за изпълнението на консолидирания
бюджет в периода 2008-2015 г., която ИПИ публикува от средата на
октомври, тази седмица фокусът е върху разходите за образование.
Въпреки натрапчивия рефрен, че
средствата за образование са много малко, това е разходна функция, която бележи едно от най-големите увеличения в периода 2009-2015 г., макар и
сравнително неравномерно. Така например за разглежданите осем години
разходите за образование се увеличават с 43% или близо 940 млн. лв.,
като през 2015 г. достигат около 3,1 млрд. лв. Това обаче се дължи на
огромното им увеличение през 2008 г. в размер на около 590 млн. лв., а
през останалите години се наблюдават и понижения.
Като дял от бюджетните разходи те възлизат на около 10% през по-голямата част от разглеждания период, като през 2008-2009 г. достигат 11%, а през 2015 г. се свиват до 9%. Това е и другата заблуда около този сектор – въпреки че всяко правителство твърди, че образованието е сред водещите приоритети, предвидените средства като дял от бюджета са почти постоянни. Т.е разходите за други функции се увеличават по-бързо, което навежда на мисълта, че те са и по-важен приоритет за управляващите. Ситуацията е малко по-различна, ако бюджетът за образование се съотнесе към БВП на страната. Такова сравнение показва, че отношението расте до 2009 г., когато достига близо 3,9% от БВП, след което се наблюдават две години на спад по време на усилията на правителството за фискална консолидация. В периода 2012-2014 г. отново се отчита ръст и тези разходи надминават 3,9% от БВП. През 2015 г. съотношението отстъпва до 3,5%.
Докато понижението на разходите за образование през 2010-2011 г. се обяснява със стремежа за фискална консолидация, то понижението им през 2015 г. буди изненада. Това се дължи почти изцяло на спада на средствата по европейски програми, а голямата част от тях са насочени към:
- осигуряване на достъп до образование и обучение;
- насърчаване на иновациите и научно-развойната дейност с цел изграждане на икономика, основана на знанието;
- разработване и изпълнение на стратегия за учене през целия живот;
- транснационално и междурегионално сътрудничество.
Целта на оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси” е „увеличено инвестиране в човешкия капитал чрез
по-добро и по-достъпно образование за преодоляване на проблема с
ограничения достъп до пазара на труда поради липса на умения или поради
неадекватност на уменията на хората”. Предвид състоянието на пазара на
труда и нарастващия недостиг на квалифицирани работници, едва ли може да се каже, че програмата е била особено успешна, което означава, че
загубата на тези средства едва ли ще окаже негативно влияние върху пазар на труда.
И ако спадът на разходите за образование през 2015 г. се обяснява основно с по-малко европейски средства, то
резкият им скок през 2008 г. се дължи на провеждане на реформи. Така
например, тогава се въвеждат делегирани бюджети за училищата, които са
съпроводени с ръст на разходните стандарти с 24%. Заедно с това в края
на 2007 г. се увеличават заплатите в сектора с 18%, а от началото на
2008 г. те се дерегулират. Отпуснати са и допълнителни средства за
компенсиране на нетния доход от въвеждане на пропорционално подоходно
облагане, както и за прилагане на Национална програма „Диференцирано
плащане”.
Структурата на разходите в образованието също се променя значително през годините. Така например делът на разходите за ВУЗ се увеличава с около 4 пр.п., а разходите за детски градини нарастват с 2 пр.п., докато този на общообразователните училища се увеличава само с 1 пр.п. В същото време разходите за професионалните училища и паралелки намаляват заради по-ниски интерес към тях.
Независимо от постоянно увеличаващите се разходи и насочването на повече средства
към средното и висшето образование, ефектите от тези разходи не се
виждат. Както вече писахме резултатите от висшето образование са далеч от желаното, а реформите
при финансирането му не просто буксуват, а понякога са дори стъпка
назад. Не е много по-различна ситуацията при средното образование, както се вижда от резултатите от международната класация PISA 2015. И докато при нея резултатите поне се покачват, макар и позицията ни в
световната класация да спада заради по-голям напредък на останалите
страни, то резултатите от матурите (които ще коментираме следващата
седмица) се влошават през всяка следваща година. Започналата реформа в
образованието (както в средното, така и във висшето) може би ще даде
резултати, но те няма да са видими в непосредствено бъдеще, а пазарът на труда вече боксува при рекордна липса на подходяща работна сила.
Трудно може да се каже, че финансовият ресурс в образователната система е недостатъчен, но ясно се вижда как средствата не се използват по най-добрия начин. Ако тази тенденция продължи, пълният ефект от негативните резултати от нея ще стане ясен след години, когато реформирането на системата ще е още по-трудно и още по-скъпо.
Източник: Институт за пазарна икономика , 12 декември 2016 г.
Сходни публикации
Стартира кандидатстването за едногодишна обменна програма за ученици YES (Kennedy Lugar Youth Exchange and Study) в САЩ
За 15-а поредна година програма YES (Kennedy Lugar Youth Exchange and Study) предоставя пълна стипендия на гимназисти от
Търсят се 100-те най-добри практики от български класни стаи
Учители от цялата страна могат да споделят добри практики от класните си стаи и училища до 30 октомвриЗа четвърта поредна
Учители използват изкуствен интелект като дигитален асистент
Над 1000 преподаватели са част от дигитална академияДигиталните технологии се развиват динамично, което предлага редица