Кристина, която направи азбука на дислексията

Хората, стардащи от дислексия имат зартуднения с четенето и писанеот, тъй каот често разместват букви или цеил срички или пък ги вжидат слято, така че е турдно да рзапознаят думАта, дори ако вече са явжидали на предшината старница.

Трудно ли ви беше да прочетете това?

Вероятно няколкостотин хиляди българи изпитват същото затруднение с текстовете, които вие четете нормално, доколкото по официални данни между 10 и 15 % от населението на Земята има някаква форма на дислексия. Вероятно, защото никой не знае колко точно хора проявяват симптоми, а често се смята, че проблемите се дължат на липса на внимание и старание у децата.

Като малка Кристина Костова също пишела, размествайки буквите в думите, но това й изглеждало напълно нормално и не можела да разбере защо й се карат, че не внимава и трябва преписва отново и отново. "Всеки път питах: "Нали всички букви са си там, какъв е проблемът?".

Дислексията, според специалистите, не е заболяване, а различен начин, по който мозъкът обработва информацията. Има много симптоми, но най-видими и най-разпознаваеми при децата са затрудненията при четене. Те виждат изписаните знаци не двуизмерно, а обемно. При това често буквите се сливат, "подскачат" по редовете и "танцуват", вместо да седят мирно в стегнати редици, както при останалите.

Заради това децата със симптоми на дислексия нерядко просто не успяват да разпознаят някоя дума и да я прочетат, или я пишат неправилно, без да разбират къде е грешката. Учители и родители им се карат, съучениците им нерядко ги обявяват за глупави, а истината е, че те трудно се справят, защото системата е изцяло пригодена към възприятията на мнозинството хора и е трудно приложима към техните.

Едно възможно решение

Днес Кристина Костова, която отдавна е намерила своя начин да се справя с неудобствата при четене и писане, е автор на първия цялостен шрифт на кирилица, предназначен за хора с дислексия. Надява се той да спести на други като нея трудностите и притесненията.

Като студент в Художествената академия задълбала в изграждането на различните шрифтове, които се ползват за печат и в интернет. В разговор една жена й подхвърлила идеята да не поработи върху начертания, удобни за хора с дислексия.

Постепенно идеята изкристализира до тема за магистърската й степен в Академията. Среща много трудности, но една се оказва неочаквана: "Изграждането на шрифт е сложна задача, спазват се хиляди правила, за да се получи хармония. А аз търсех точно обратното - да се разруши хармонията, за да се избегне хомогенността на буквите, което обърква читателя с дислексия".

Гледаме едно и също, виждаме различно

В тези противоречиви изисквания се ражда Adys. Той е съобразен с повечето затруднения, които дислектиците изпитват при четене, но се възприема безпроблемно и от хората без смущения. Тъй като познава симптомите, било по-лесно да търси разрешение на най-честите затруднения.

Отначало идеята била да е подходящ за деца между 1-ви и 4-ти клас, тъй като тъкмо в тази възраст започват да се проявяват проблемите. Заровила се в примерите за шрифтове на латиница, тъй като в България са правени проучвания, но без да се стигне до цялостен продукт. Анализирала и комбинирала елементи, променяйки ги заради спецификата на азбуката.

Сред най-тежките проблеми се оказали огледалните по начертание графеми - като ш и m, например - те изглеждат напълно еднакви на страдащите от дислексия. Намира решение чрез удебеляване на начертанията в долната част на някои от буквите.

В други случаи променя вътрешното пространство (т.нар. око на буквата) или прави различни горни и долни височини. Удебелява главните букви и препинателните знаци, защото това създава по-тъмни петна в началото и края на изречението - така децата се ориентират интуитивно в текста и оттам - в интонацията при четене на глас, а също успяват по-лесно да проследят редовете и абзаците.

Увеличава леко разстоянието между думите и редовете, за да се схващат от пръв поглед характерните форми на думите. Възрастният човек използва силуети при четене и е важно те да са характерни и да се намалят максимално сходните визуално думи, обяснява Кристина.

Тества направеното през платформата за доброволчество TimeHeroes, където хора между 11 и 48-годишна възраст с лека до средна форма на дислексия са помолени да прочетат 4 абзаца с текст от приказка и да посочат кой от абзаците - всеки с различен шрифт, им е бил най-лесен за възприемане. Получава 80% положителни отзиви за своя. През юни тази година работата й получава и официално академично одобрение, след като защитава магистърската си теза.

Всекидневните малки ползи

Кристина Костова предоставя Adys свободно и безплатно за ползване. Засега го изпраща по пощата на всеки, който го поиска (kris.kostova@gmail.com). За края на март планира да пусне сайт, от който желаещите ще могат да свалят файл и да го инсталират на компютъра си, за да го ползват. Ще помести в него и съвети към графичните дизайнери как да оформят текстовете, за да са по-лесни за четене от хора с дислексия. Разработва и математически знаци.

Надява се свободното разпространение на шрифта да допринесе за разпространението му. Учителите, например, могат да разпечатват с него тестовете и да осигурят спокойствие на учениците с дислексия, които са под допълнителен стрес от трудността да прочетат какво се изисква от тях, обяснява тя.

Разказва охотно за работата си, но е лаконична за себе си. Обича планината, кара сноуборд и колело, с удоволствие се катери. Работи на свободна практика - подготвя основно корици на книги и лога, а заедно с това помага на майка си, която има малък бизнес с козметични продукти от естествени продукти. Не всеки може да се похвали с късмета родителят му да е шеф и да няма проблем, когато обяви, че трябва да излезе в отпуска, за да пише или да подготви защита си, усмихва се Кристина.

А отпуска отново ще трябва да се взима, тъй като от два месеца прави докторантура в Художествената академия - пак по същата тема, но още по-задълбочено. А отделно предстои работа и по нов шрифт, този път за деца с тежка форма на дислексия и по-специфични трудности.

Снимка: Pixabay