Никой не знае колко са жертвите на полицейско насилие в България
В България не съществува държавен орган или институция, чиято дейност включва събиране и анализиране на информация за полицейското насилие. Това посочва публикуваният днес доклад на БХК „Нормативни и практически предизвикателства за ефективното разследване на полицейско насилие“.
Противоречиви данни
Предоставената информация от военните и районни съдилища и Министерството на вътрешните работи (МВР) относно броя докладвани случаи на произвол от страна на служители на реда е крайно непълна и противоречива. Едва една трета от съдилищата (42 от общо 144) са предоставили данни за 212 образувани дела, а според МВР жалбите за периода 2000 - 2015 г. са 1146. Също така няма данни до каква степен жалбите и образуваните дела се припокриват, а пълна информация за реалния брой оплаквания и резултатите от тях не се събира.
БХК ежегодно следи нивата на полицейско насилие в България чрез интервюта на лицата в арестите и затворите. Данните от последните години показват, че нивата на насилие са устойчиви, и около 1/3 от задържаните, които впоследствие са осъдени ефективно, са жертва на незаконна употреба на сила от страна на полицейски служители. Тревога буди и заключението на изследователите, че най-голям риск от малтретиране има при непълнолетните лица.
Липса на наказание
Най-често жалбите са за нанесени телесни повреди и незаконно задържане (съответно 42.2% и 41.5%), а в 16.4% от случаите за извършен принудителен разпит. От всички 1146 получени от МВР жалби едва в 11% от случаите е установено нарушение и е наложено наказание – 300 от жалбите са счетени за неоснователни, а при 725 не е намерено нарушение. За сравнение, когато жалбата е минала през съда, в 61% от случаите полицаите са намерени за виновни. Това води до заключението, че в системата на МВР липсва ефективен механизъм за разследване и наказване, когато служителите на реда превишат правомощията си.
Дори в малкото случаи, когато е установено нарушение, наказанието обикновено е занижено. Според МВР едва 18 са уволнените полицаи за последните 15 години, на 48 е наложена глоба, а 11 са били осъдени условно с лишаване от свобода (за период от 1,5 до 3 години). Обикновено глобите са в размер от 500 до 1000 лева, като липсва информация дали те на практика са изплатени. Според данните от съдилищата, предоставили информация, за същия период 101 полицейски служители са наказани с глоби и 28 – с условно осъждане на лишаване от свобода.
Последиците за България
Не само разминаванията в данните сочат, че България има сериозен проблем с полицейското насилие. Анализ на БХК на осъдителните решения срещу страната ни в Европейския съд по правата на човека показва, че за периода от 2000 до 2010 г. държавата е била осъдена да плати над 900 000 лева за обезщетения вследствие на неразследване и ненаказване на полицейско насилие. Нито един от полицаите, заради които се е стигнало до тези осъдителни решения, не е наказан.
Необходими промени
На законодателно ниво е нужно да се регулира детайлно и в съответствие с международните стандарти ефективният достъп до адвокат, медицинска помощ и уведомяване на трето лице на всяко задържано от полицията лице. Необходимо е да се събира и публикува информация за броя и вида на делата за полицейско насилие от Националния статистически институт, както и за броя и вида на постановените присъди и тяхното фактическо изпълнение, а органите на МВР и съдебната власт на свой ред да анализират тази информация и да предприемат мерки за справяне с проблема.
„Средствата за противодействие на полицейското насилие са: нашата информираност за правата ни, сигнализирането за всеки акт на полицейски произвол, последователното и ефективно наблюдение от независими държавни институции и граждански организации за спазването на закона, както и справедливото прилагане на закона спрямо полицейски служители от съда“, каза Славка Кукова, изследовател в БХК и автор на изследването.
Нужно е да се контролира спазването на закона при задържане на лица от полицейски служители, както чрез видеонаблюдение в полицейските управления, така и чрез текущо независимо наблюдение от институции като омбудсмана и неправителствени организации.
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ПРАВАТА СИ НА POLICE.BGHELSINKI.ORG
Публикувано от:
Български хелзинкски комитетСходни публикации
Комисията за защита на личните данни установи нарушение на партия Възраждане чрез изваждане на ЕГН-та на граждански активисти
Според решението обаче, партията не следва да бъде глобена С решение от 11 декември 2024 г. Комисията за защита на личните
Покана за членство в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси
Покана за заявяване на желание за членство на юридически лица с нестопанска цел в Националния съвет за сътрудничество по
Мимо Гарсия, учредител и управител на Фондация „Съдебни заседатели“: темата за заплащането на съдебните заседатели е не по-малко важна от качеството на кандидатиращите се
Темата за заплащането на съдебните заседатели е не по-малко важна от качеството на кандидатиращите се. Колкото и да повтаряме,