Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Български институт за правни инициативи: Как да се случват назначенията на ръководни постове, за ...
10 март 2014 г.
статия на директора на Български институт за правни инициативи публикувана в Kaпитал:
Eдна от основните критики в последния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка беше насочена към липсващите или неадекватни процедури за избор на ключовите позиции в държавата. За пореден път комисията посочи скандалите около избора на съдии за Конституционния съд и шеф на ДАНС. И за пореден път този проблем не беше оценен от управляващите като сериозен и толкова важен, че би могъл да доведе държавата до дълбока институционална криза.
На фона на тези констатации от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) стартирахме проект "Инициатива за прозрачни парламентарни назначения" (с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство). Същността на проекта се състои в провеждането на активно наблюдение над изборите, осъществявани от НС, и изработването на минимален набор от стандарти, които да бъдат прилагани към всички парламентарни процедури за избор на лидерските позиции в държавата. БИПИ вече има натрупан опит в това отношение, тъй като от няколко години работи по подобен проект, който обаче е изцяло насочен към избора на лидери в рамките на съдебната власт (www.judicialprofiles.bg). За съжаление в хода на работата си по магистратските назначения установихме, че за последните 25 години не е обърнато почти никакво внимание на процедурите и начина на избиране на личности на важните позиции в държавата. Нещо повече - хората, които наричат себе си политици в България, не са развили онзи основен демократичен политически рефлекс, който те кара да поемеш отговорност за действията си и да застанеш с името си зад човека, когото номинираш за член на КС, управител на НЗОК, главен инспектор, управител на БНБ, председател на Сметната палата и още много други позиции. Учудващо е и колко повърхностно се подхожда към подобни важни избори. Предварителни проверки почти не се правят и това важи не само за професионалните, но дори с още по-голяма сила за моралните и етичните качества на кандидатите. Последващите от това скандали биват набързо замитани под покривката на медийни еквилибристики и псевдополитическо нищоговорене.
Основата, върху която стъпваме, започвайки този проект, не е особено стабилна и обещаваща. До момента (края на февруари 2014 г.) в 42-то Народно събрание са се провели няколко изключително важни избора – подуправител на БНБ, председател на ДАНС (два пъти), управител на НЗОК, член на СЕМ, членове и председател на Национално бюро за контрол на СРС, членове на КФН, главен инспектор на Инспектората към ВСС (тук до избор не се стигна, защото единствената кандидатура беше оттеглена и предстоят нови номинации и избор). Предварителните ни проучвания установиха, че в повечето случаи правила за провеждане на избора отсъстват или са много схематични, но нещо, което е още по-важно – липсва каквато и да било прозрачност за начина, по който се стига до съответната номинация. Нищо чудно, че след провеждането на избора у нас остава горчивият вкус за поредната задкулисна договорка, поставила на поста "нашият човек", а не този, който чрез надлежна проверка и публично доказване на експертиза и качества реално е показал, че в най-висока степен отговаря на изискванията за съответната позиция. Законите също се прекрояват със завидна бързина само и само за да се напаснат на "размерите" на "правилния" кандидат. Скоростта, с която хората биват номинирани и избирани от 42-то НС, също е достойна за рекордите на Гинес. В най-добрия случай процедурата е продължила около 43 дена (за членове и председател на Националното бюро за контрол на СРС), а в най-лошия – 45 минути (първият избор за председател на ДАНС). При тази бързина едва ли някой се съмнява, че всичко е било предварително уточнено и гласуването в НС е сведено до едно елементарно техническо действие, обезсмислящо напълно значението на парламента като избиращ орган.
Проектът на БИПИ ще разчита изключително много не само на активността и бдителността на гражданския сектор, но и на желанието и най-вече отговорността на парламентарно представените политически партии. Използвайки съвременните средства за комуникация и информация инициативата залага на нуждата от 4 основни фактора, които могат да гарантират прозрачност и обективност на избора: достатъчно време (поне 6 месеца) преди избора за излъчване на адекватни кандидатури; максимална публичност за процеса на номиниране на кандидати за съответната длъжност; детайлна проверка на техните професионални и личностни качества и тяхната почтеност и реални възможности за обществено участие при провеждането на избора.
Изключително важно е изборът да се провежда в автентична конкурентна среда, а не както е практиката до момента – 1 позиция – 1 кандидат. Този минимален набор от правила, който ние наричаме "борд по назначенията", е само началото към едни по-обективни и отговорни избори и лесно може да бъде използван като матрица и при други видове избори. Дали посочените правила трябва да бъдат уредени в закон или по още по-категоричен начин – чрез закрепването им в конституцията, ще покаже практиката по прилагането им.
Естествено това означава много повече работа по събиране, обработване и проверка на информация. Управленските позиции, за които НС избира лидери, се разпростират върху целия спектър от дейности в сферата на изпълнителната власт и познанията, необходими за извършването на тези проверки, са изключително разнородни. Адекватният отговор в тази посока, и ние сме го казвали и предлагали неколкократно, е създаването на временна комисия в НС, която да се занимава единствено и само с подготовката на съответния избор и да докладва на ресорната постоянна комисия. Тази комисия ще бъде натоварена с извършването на всички дейности, свързани с проверката на кандидатите и цялостното им участие в дадената процедура. Така ще се създаде възможност не само за обстойна проверка на кандидатите за дадена позиция, но и ще може да се направи преглед на състоянието на органа и сектора, за който е конкретният избор – елемент, който към момента по никакъв начин не присъства в процедурите за избори, осъществявани от НС.
В момента тече повторна процедура за избор на главен съдебен инспектор. Предстои процедура и за избор на членове на ЦИК. Дали 42-то НС ще проведе тези избори достатъчно отговорно и достойно, приемайки сериозни процедури, базирани в поне някаква степен на предложения от нас "борд по назначенията", ще покаже степента на "узряване" и на оценяване от народните представители на реалните проблеми с назначенията.
Facebook
TwetterСходни публикации
01 ноември 2016 г.
Офелия Кънева, ДАЗД: 2016 г. завършва със значителен успех в синхронизирането между органите по закрила на детето и дава едно много амбициозно начало на работата през новата 2017 г.
Офелия Кънева-председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с третото п
01 ноември 2016 г.
Честит Ден на народните будители!
Днес е Денят, в който отдаваме своята почит към народните будители. Почит към просветителите, книжовниците, борците ни за
31 октомври 2016 г.
С финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община заработи Съвет на общността към РА Средец
На 20.09.2016 г., с финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община бе създаден Съвет на общността към РА
