Съдът на Европейския съюз осъди България за лошото качество на атмосферния въздух

Днес Съдът на Европейския съюз публикува решението си по делото срещу България за нарушаване на Директива 2008/50 на ЕС относно качеството на атмосферния въздух. Съдът намира България за виновна за систематично и постоянно превишаване на средноденонощните и средногодишните норми за фини прахови частици (ФПЧ10) на територията на цялата страна. България е нарушила европейското законодателство и с това, че в програмите за качество на въздуха в районите с наднормено замърсяване не са предвидени мерки за намаляване на замърсяването и съобразяване с нормите на ЕС във възможно най-кратък срок. Бъдещо бездействие на институциите по въпроса може да доведе до сериозни финансови санкции за страната ни.

„Грийнпийс" – България от години се опитва да насочи вниманието на институциите и гражданското общество към лошото качество на въздуха в страната и смята, че решението на съда е напълно оправдано. Европейските норми за качество на атмосферния въздух са от изключителна важност и тяхното пренебрегване води до сериозни здравни последици като астма, заболявания на белите дробове, дихателните пътища и сърдечно-съдовата система. Според Световната здравна организация през 2012 г. в световен мащаб замърсяването на въздуха е причина за 3 милиона преждевременни смъртни случаи. В Европа те са 479 000 [1], от които 8 634 в България [2], нареждайки страната на едно от водещите места в Европа.

„Европейското законодателство за качество на атмосферния въздух е полезен инструмент, благодарение на който много европейски градове предприемат мерки и инициативи да се справят с лошото качеството на въздуха“, коментира Теодора Стоянова, координатор на кампания „Климат и енергия“ към „Грийнпийс" – България.

„Време е и българските градове да започнат прилагането на реално действащи мерки, които да доведат до подобряване качеството на въздуха и да осигурят на жителите си безопасна среда за живеене“, допълва Теодора Стоянова. Като се има предвид двата основни източника на замърсители – трафик и отоплението на твърдо гориво, работещи мерки са например създаването на адекватни политики, които подкрепят развитието на велосипедния и обществения транспорт, замяната на остарели и неефективни горивни системи за битовото отопление [3].

В „Грийнпийс" – България се надяваме, че решението на съда, макар и негативно за България, ще доведе до реални промени в националните и местни политики за качеството на атмосферния въздух. Според Комисията, България нито е взела всички необходими мерки, за да прекрати превишаванията на нормите, нито е осигурила достатъчно информация относно мерките за подобряване качеството на въздуха. Ето защо първата стъпка в правилната посока е разработването, обновяването и реализирането на наличните програми за качество на въздуха, за които съдът потвърждава, че имат сериозни структурни проблеми, и приемането на реални мерки срещу превишаването на нормите във възможно най-кратък срок.

Повече информация по темата за качеството на атмосферния въздух, можете да намерите на страницата на „Грийнпийс" – България: http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/campaigns/climate_change/chistota-na-vyzduha/