Борбата срещу подкупа - амбиция или реалност: ISO 37001 – възможност за превенция на подкупа като корупционен риск

Статията на Неда Грозева е първоначално публикувана в Capital.bg: 

По данни на Световната банка над 1 трилион щатски долара годишно се превъртат под формата на подкупи в световен мащаб. Иначе казано, глобалната цена на корупцията се равнява на повече от 5% от световния БВП[1]. Подкупът е навярно най-популярната корупционна практика в България и света. Когато чуем думата корупция, първото нещо, което ни хрумва, е "подкуп", "рушвет", "алъш-вериш" с властта.

Подкупът е като тангото, за него са нужни двама. Българският Наказателен кодекс (НК) регламентира престъплението подкуп в Раздел IV, чл. 301 – 307а, разграничавайки т.нар. пасивен и активен подкуп. При пасивния подкуп фокусът е върху онзи, който ще поиска или приеме ("длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева", чл. 301, ал. 1 НК. Субект на престъплението в този случай винаги е длъжностно лице[2], което по един или друг начин представлява държавата (например държавен експерт, полицейски орган, държавен инспектор).

Активен подкуп е налице, когато се предлага, обещава или дава подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, полицейски орган или разследващ полицай. Тук фокусът е върху онзи, който предлага, обещава или дава и субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице. И в двата случая се засяга законосъобразното и безкористно осъществяване на служебни дейности. Що се касае до подкупването в частния сектор, или т.нар. стопански подкуп[3], при "пасивната версия" на този вид подкуп субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице (например управител или служител в търговско дружество), но не и длъжностните лица , тъй като те са в обхвата на описаната по-горе хипотеза.

Изнудването, незаконното присвояване, непотизмът, упражняването на неправомерно влияние също са корупционни форми. Естествено възниква въпросът – можем ли да предпазим дадена организация от тази конкретна корупционна практика? Докато има хора, ще има и подкупи. Универсален лек няма, съществуват превантивни мерки, които при наличието на "политическа воля" и ангажимент в една организация могат успешно да бъдат приложени.

През 2011 г. Британският институт за стандартизация разработва система за управление за борба с подкупите на национално ниво BS 10500, за да отговори на тамошните законови изисквания и интересите на бизнеса. А бизнесът винаги има интерес от въвеждане на устойчиви мерки срещу подкупването и измерването на корупционния риск по цялата верига. Дали една компания или институция има репутацията на етична или неетична оказва мощно влияние върху нейния авторитет, перспективи за развитие и дори за мотивация на служителите и привличането на нови кадри.

Приложението на стандарта във Великобритания бележи успех и през 2013 г. институтът предлага на Международната организация по стандартизация (International Organization for Standardization или ISO) стандартът да се превърне в международен. Оформя се специален комитет, който включва 59 национални делегации, 8 партньорски организации и над 100 експерти, сред които юристи, одитори, консултанти, представители на академичния и публичния сектор. Така през октомври 2016 г. е публикуван международният стандарт ISO 37001 "Системи за управление на противодействието на подкупите – изисквания с указания за използване". Въведен е с превод на български език през юли 2017 г. от Българския институт за стандартизация (БИС). Всеки заинтересован има възможност да се запознае предварително с текста на стандарта на място в библиотеката на института и да прецени подходящ ли е за неговата организация и дали да пристъпи към внедряване на системата. БИС от своя страна може да съдейства при тълкуването на стандарта, както и при изявен интерес да проведе разяснителна кампания.

Стандартът е документ, който съдържа изискванията и насоките за създаване, внедряване, поддържане и подобряване на система за управление на противодействие на подкупите в дадена организация/корпорация. ISO 37001 e превантивна мярка, той не изключва възможността някой да подкупи от името на и/или бъде подкупен като представител на една организация (пасивен или активен подкуп). Въвеждането му означава доброволен опит на ръководството на съответната структура да пресече зараждането и да минимизира корупционния риск "подкуп", т.е. това е управленска отговорност и решение, което изисква дългосрочен лидерски ангажимент. Така например това означава да се одобрят вътрешни правила, предписания и политики срещу подкупите (anti-bribery policies), да се гарантира съгласуване на тези политики и цялостната стратегия на организацията, да се стимулира прилагането на процедури, чрез които да се докладва при съмнение за или при фактически осъществен подкуп и др. "Системата, разработена по стандарта, не е статична, тя е жива система, която трябва да се обгрижва. А вече кой и как я поддържа в дългосрочен план – това ще зависи от самата организация. Именно затова и последната точка в стандарта е "Подобряване", коментират Ирен Дабижева и Петър Лозев от БИС.

ISO 37001 може да се въведе в публични структури, корпоративни и неправителствени организации, както и в части от организации, независимо дали се касае за малки, средни или големи предприятия и независимо от предмета им на дейност. Съвместим е с всички други стандарти за системи на управление, т.е. тази система може да бъде независима или интегрирана в цялостна система за управление. Това означава, че ако се създава нов държавен антикорупционен орган (независимо по какъв законопроект), няма пречка той да започне работа по въвеждане на системата, тъй като, за да се получи сертификация, е необходимо тя да бъде вече внедрена. Разбира се, въвеждането не означава елиминиране на корупцията, но може да изиграе ролята на позитивна отправна точка за новата комисия/агенция.

Сертификацията се извършва от сертификационни органи, които са акредитирани от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или друга международна акредитационна служба. Акредитацията е оценяване на компетентността на органите за сертификация. Сертификационен одит се извършва на всеки 3 години, а надзорен одит се провежда веднъж годишно.

Сред големите световни организации, дали заявка за сертификация по ISO 37001, са Microsoft[4] и Wal-Mart Stores Inc, а енергийният гигант ЕNI e първата успешно сертифицирана италианска компания. Когато една организация, независимо частна или публична, прави публична заявка за нетолерантност спрямо подкупите и корупцията като цяло, това е и етичен ангажимент. В международен план наличието на етика означава престиж. В този смисъл в амбициите да твори антикорупционно законодателство държавата също може да отправи поглед и към ISO 37001.