Европейска конференция „Планиране на приобщаващи общности“

На 27 и 28 март 2014г. в гр. Зиген, Германия, се проведе европейска конференция на тема „Планиране на приобщаващи общности. Местно прилагане на конвенцията на ООН“. Съвместни организатори на конференцията са Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания (EASPD) и Център за планиране и оценка на социални услуги (ZPE) към Университета на Зиген, а партньори на събитието бяха Министерство на заетостта, интеграцията и социалните политики на немската провинция Северен Рейн-Вестфалия. Към събитието като партньори и презентатори се включиха още Mental Health Europe, Съвета на Европа, Европейския комитет на регионите, Евроситиси, Европейската мрежа за независим живот (ENIL).

Изключителен бе интереса към конференцията, присъстваха над 500 участници от държави от цяла Европа. От българската страна на конференцията участва група на Национален алианс за социална отговорност, включваща осем представители на членове и партньори на НАСО в България. Предвид водещата тема за местно прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КООНПХУ), на преден план в обсъжданията бяха изведени работата на общините, местните общности, партньорството на местно ниво с цел прилагане на Конвенцията и формулиране на необходимостта за осигуряване на директно участие на хората с увреждания във формирането на политики, реализиране на услуги и осигуряване на подкрепа за техния по-добър живот.

Широкият обхват и големият брой на участниците, както и участието на представители на различни гледни точки и различни институции и организации, подкрепящи хора с увреждания, даде възможност да бъдат формулирани и изведени на преден план най-актуалните акценти от световното и европейско развитие на политиките за хора с увреждания в светлината на КООНПХУ. Сред основните съвременни тенденции, които бяха изведени в направените изказвания, бе изискването за ново отношение към хората с увреждания. Най-новото модерно мислене и разбиране в тази посока е, че трябва да се говори и работи не толкова за социална интеграция, а за социално включване, като на хората с увреждания не трябва да се гледа като на отделна група от обществото, а като хора от самото общество и да се търсят възможности за тяхното активно включване във всички процеси и събития на обществения живот. Европа вече не говори за „проблеми на хората с увреждания“, а за „обективна социална ситуация“, в която хората с увреждания са част от даденостите на живота, който всички ние заедно живеем. Така проблемът за тяхното участие и отношението към тях не е само техен проблем, а проблем на обществото и цялото общество във всичките му аспекти трябва да бъде адаптирано за адекватно приемане на тази социална ситуация и премахване на всякакви бариери и осигуряване на условия за социално включване на всички, в това число и хората с увреждания.

Акцентирано бе върху необходимостта хората, работещи в общините и всички структури на местно ниво, да имат умението да разбират хората с увреждания, да могат да се поставят на тяхно място и заедно да бъдат част от общата политика за социално включване. В съответствие с духа на Конвенцията, по време на Конференцията бе подчертана необходимостта от всеобщо признаване правата на хората с увреждания да имат възможност да живеят качество на живот, равнозначен на живота на всички останали хора. И обществото като цяло трябва до допринася и да предвижда обществени, финансови и други инвестиции за осигуряване правата на тези хора. Специално беше подчертано, че социалното включване има цена и тя трябва да бъде поета от държавите и общините. Като се има предвид, че целта е подобряване на начина на живот, в никакъв случай при поемането на ангажименти и определянето на тази цена, търсенето на най-ниска себестойност не трябва да е водещо в никакъв случай – а основен критерии при вземане на решения трябва да бъде постигането на реален ефект от политиките и действията. Беше посочено още, че към настоящия етап страните от Европа знаят много повече какво трябва да направят в тази посока, но реално постигнатото е много малко спрямо предстоящите усилия, които трябва да се положат.

Планирането на включването и директното участие на хората с увреждания в планирането бе друг важен акцент в направените изказвания. В тази връзка и свързано с местното планиране бе посочена и необходимостта от непрекъснато усъвършенстване на знанията, уменията и обучението на всички участници в процеса на социално включване – представители на общини, доставчици на услуги и самите хора с увреждания.

Друга съвременна тенденция в световното разбиране за живота на хората с увреждания, която бе представена, бе необходимостта от създаване на условия хората с увреждания самостоятелно да определят своя живот и начин на живот, а не други администратори или „професионалисти“ да определят къде и как да живеят тези хора. В тази връзка доставчиците на услуги имат нова съвременна мисия и тя е да бъдат гарант за осигуряване правата на хората с увреждания и да създават условия и подкрепа тези хора да живеят по начин, какъвто те самите предпочитат, както и да ги подкрепят сами да решават какви услуги да ползват, кога и как да ги ползват. А самите услуги, разбира се, трябва да водят до по-добро качество на техния живот. В тази посока бе потвърдена и необходимостта за даване на възможност на самите хора с увреждания да оценяват качеството на услугите, резултатите от съвместната си работа с доставчиците на услуги, както и да оценяват резултатите от собственото си житейско развитие. Така ще се създадат условия за постигане на пълноценен живот в общността и „самоопределящ се живот“, водещи към разбирането за самооопределяне на начина на живот на всеки член на обществото.

Участниците се обединиха около становището, че настоящата ситуация в Европа е много по-ясна като формулировки и документи предвид наличието на Конвенцията и нейното ратифициране от много държави , но бе подчертано, че наличието на документи и актуализацията на нормативната база в различните държави и синхронизирането на законодателството с Конвенцията не води автоматично до резултати. Подчертана бе необходимостта от активен публичен дебат относно практическото прилагане на Конвенцията и новите документи, свързани с нея, както и политиките и услугите насочени към хората с увреждания.

В рамките на активната дискусия по време на Конференцията бяха представени различни практики и добър опит от различни страни, в това число Германия, Финландия, Швеция, Португалия и др. Интерес между тях привлече опита на Швеция за координация на работата между общините. Този опит до голяма степен кореспондира с партньорството на НАСО с Национално сдружение на общините в Р България (НСОРБ). В рамките на това партньорство в конференцията взе участие и г-жа Стефана Янкулова, представител на НСОРБ. Г-жа Янкулова направи презентация на тема „Местни политики за хората с увреждания. Практически опит и бъдещи предизвикателства в България“. Темата привлече внимание и предизвика допълнителни въпроси и дискусии за усилията на общините в България и НАСО за прилагане на нови и по-добри практики и реализиране на по-резултатни услуги и политика за по-добър живот на хората. Неизбежно бяха поставени и въпроси за ниския стандарт и качество на живот, при които живеят хората с увреждания в България.

НАСО поема ангажимент да организира превод и разпространение на част от материалите на Конференцията, които са изключително интересни и иновативни в своята област и биха подкрепили работата на общините и доставчиците на социални услуги в техните усилия за работа по места.