Около 2000 деца в България страдат от диабет
13 ноември 2017 г.
В последните години
възрастта, при която се отключва диабет пада страшно. Това заяви в
интервю за БГНЕС Елисавета Котова, председател на Националната асоциация на децата и младите хора с диабет (НАДМХД).
Около 2000 деца до 18 години в България страдат от диабет. Повече от половин милион са страдащите от болестта у нас, като 40 на сто от тях не знаят за това.
„Най-тревожното и страшното е, че възрастовата граница пада доста. В последните една-две години се наблюдава, че възрастта, при която се отключва диабетът вече е най-ранна. Най-малкото регистрирано дете с диабет е на 8 месеца”, обясни Котова.
Тя посочи, че тази година асоциацията умишлено е оставила нещата около проблемите на хората с диабет в застой. „Виждаме непрекъснатата промяна с различни министри. Съвсем скоро ще си поставим много сериозно исканията, защото продължава да има различни критерии, които ограничават лечението на пациентите с диабет в България”, заяви председателят на НАДМХД.
Тя уточни, че не визира качеството на лечение, инсулин, медикаменти и специалисти. „Има ги, но начинът на достъп до тях е изключително ограничен и от там идват проблемите. Когато децата навършат 18 години автоматично минават в групата на възрастните, което значи, че нямат право вече на 1100 тест ленти годишно, а на 450 безплатно. Младите хора трябва да показват лоши резултати, за да получават добър инсулин, който е подходящ за лечението им”, подчерта Елисавета Котова.
В Европа, посочи тя, няма държава, в която да има ограничение на броя тест ленти, нито фиксирана дата, на която да си вземеш инсулина. „Нямаме лош инсулин, нямаме лоши медикаменти и консумативи, имаме лошо управление на всичко това и достъп до тях. Те са жизненоважни и тази икономия и това спестяване от тези консумативи и инсулин водят да усложнения. Когато дойдат усложненията държавата от къде ще намери пари, за да помогне на хората, стигнали до това усложнение и защо трябва да се стига до него, при положение че има добри медикаменти, а ти си ограничен, защото има някакви критерии без обяснение”, коментира председателят на НАДМХД.
От друга страна тя каза, че сравнение с преди 13 години, сега има малко повече информация в училищата и детските градини, насочена към това как да реагират учителите в случай на диабетна криза. „Няколкократно правим срещи и обучения. Учителите в училищата и детските градини са подготвени как да се държат в случай на криза”, допълни Котова.
Не на последно място тя е категорична, че хората трябва да бъдат информирани, затова се правят и кампании, за да може повече хора да разбират за проблемите.
„Ако недай си Боже в техния дом дойде този нежелан гост да знаят как да реагират и какво трябва да направят. Хората над 35-40 години да започнат да мерят кръвната си захар поне веднъж годишно, ако не по-често. Там, където в семействата е имало и има хора с диабет, трябва да обръщат повече внимание на себе си, и да правят по-често изследвания, за да са спокойни, и да хванат проблема на време”, посъветва Елисавета Котова.
Нейният апел към всички е да обръщаме повече внимание на себе си, да внимаваме с какво се храним и да балансираме начина си на живот. Освен това да отделяме поне по 30 до 40 минути дневно за разходка. /БГНЕС
Заглавието е на НПО Портала.
Около 2000 деца до 18 години в България страдат от диабет. Повече от половин милион са страдащите от болестта у нас, като 40 на сто от тях не знаят за това.
„Най-тревожното и страшното е, че възрастовата граница пада доста. В последните една-две години се наблюдава, че възрастта, при която се отключва диабетът вече е най-ранна. Най-малкото регистрирано дете с диабет е на 8 месеца”, обясни Котова.
Тя посочи, че тази година асоциацията умишлено е оставила нещата около проблемите на хората с диабет в застой. „Виждаме непрекъснатата промяна с различни министри. Съвсем скоро ще си поставим много сериозно исканията, защото продължава да има различни критерии, които ограничават лечението на пациентите с диабет в България”, заяви председателят на НАДМХД.
Тя уточни, че не визира качеството на лечение, инсулин, медикаменти и специалисти. „Има ги, но начинът на достъп до тях е изключително ограничен и от там идват проблемите. Когато децата навършат 18 години автоматично минават в групата на възрастните, което значи, че нямат право вече на 1100 тест ленти годишно, а на 450 безплатно. Младите хора трябва да показват лоши резултати, за да получават добър инсулин, който е подходящ за лечението им”, подчерта Елисавета Котова.
В Европа, посочи тя, няма държава, в която да има ограничение на броя тест ленти, нито фиксирана дата, на която да си вземеш инсулина. „Нямаме лош инсулин, нямаме лоши медикаменти и консумативи, имаме лошо управление на всичко това и достъп до тях. Те са жизненоважни и тази икономия и това спестяване от тези консумативи и инсулин водят да усложнения. Когато дойдат усложненията държавата от къде ще намери пари, за да помогне на хората, стигнали до това усложнение и защо трябва да се стига до него, при положение че има добри медикаменти, а ти си ограничен, защото има някакви критерии без обяснение”, коментира председателят на НАДМХД.
От друга страна тя каза, че сравнение с преди 13 години, сега има малко повече информация в училищата и детските градини, насочена към това как да реагират учителите в случай на диабетна криза. „Няколкократно правим срещи и обучения. Учителите в училищата и детските градини са подготвени как да се държат в случай на криза”, допълни Котова.
Не на последно място тя е категорична, че хората трябва да бъдат информирани, затова се правят и кампании, за да може повече хора да разбират за проблемите.
„Ако недай си Боже в техния дом дойде този нежелан гост да знаят как да реагират и какво трябва да направят. Хората над 35-40 години да започнат да мерят кръвната си захар поне веднъж годишно, ако не по-често. Там, където в семействата е имало и има хора с диабет, трябва да обръщат повече внимание на себе си, и да правят по-често изследвания, за да са спокойни, и да хванат проблема на време”, посъветва Елисавета Котова.
Нейният апел към всички е да обръщаме повече внимание на себе си, да внимаваме с какво се храним и да балансираме начина си на живот. Освен това да отделяме поне по 30 до 40 минути дневно за разходка. /БГНЕС
Заглавието е на НПО Портала.
Снимка: БГЕНС
Източник: БГНЕС , 13 ноември 2017 г.
Сходни публикации
27 септември 2024 г.
Областните болници да бъдат първичните центрове за лечение на инсулт, искат невролози
На снимката: председателят на фондация „Сърце до сърце за България“ и национален координатор на „Бързи герои 112“ Елица
26 септември 2024 г.
Предозирането с екрани повишава риска от развиване на зависимости
Живеем във време, доминирано от интернет и технологии. Като всяко друго нещо и това има своите добри и лоши страни. За добрите
24 септември 2024 г.
Възможността пациентите да са коректив на управленските решения в здравеопазването у нас е блокирана заради неадекватна правна регулация
Близо 90% от пациентските организации у нас не се чувстват пълноценно представени при формирането на политики в здравния