България спешно трябва да направи нещо с бедността, твърди германска фондация

20 ноември 2017 г.

България продължава да е сред страните от Европейския съюз с най-слаб резултат според Индекса за социална справедливост и спешно се нуждае от реформи. От общо 27 държави тя е на 26-о място, в четири от шестте критерия на индекса тя неизменно е сред четирите страни с най-слаб резултат и, което е най-тревожно, заема последното място както по предотвратяване на бедността, така и по намаляване на социалното неравенство и дискриминацията."

Това е оценката за България в годишния доклад на германската фондация "Бертелсман", в който авторите анализират колко са бедните и застрашените от бедност в едно общество и в кои групи са концентрирани бедните. При българите това безспорно са пенсионерите, децата и младежите и каквито и предизвикателства да има пред правителството, най-голямото е да измъкне населението от беднотията, казват авторите.

"Въпреки подобряването с 20 процентни пункта спрямо 2007г., през миналата година тревожните 40.4% от българите са застрашени от бедност и социално изключване. Това е не само най-лошият резултат в ЕС, но и с повече от 25 пункта по-слаб от този на Чехия, която е поставена на първо място по този показател.

От споменатите четирима от всеки десет българи почти 32% не разполагат с финансови средства да си позволят основни неща като телефон или добре отоплявано жилище. Други 37.5% страдат от много силна невъзможност да си позволят елементарни неща, а 24.3% за в риск от бедност.

При българите до 18 години положението също е нерадостно - 45.9% рискуват да пропаднат в бедност и невъзможност да останат част от обществото. В тази застрашена група повече от една трета (36.1%) са лишени от основни неща, а друга близо една трета (31.9%) са в риск от бедност.

Добрата новина е, че спрямо 2008г. има положителна промяна и тя е особено видима при възрастните.

Доходи и разходи

Данните на Националния статистически институт третото тримесечие показват, че средният брутен доход на лице от домакинството е достинал общо 1431.3 лв., или увеличение от 9.4% на годишна база. Но съща така растат и разходите на лице от домакинството - с 13% спрямо същия период на миналата година, като така достигат 1382.3 лв. към края на септември. Над половината от доходите идват от работната заплата - 54.4%, сочат данните на НСИ, следвана от пенсията и доходите от самостоятелна заетост, които oстават малък дял (7.7%).

Основният ръст при разходите се дължи на парите, давани за храна и комунални услуги, при това потреблението показва, че покупките не се увеличават и промяната вероятно се дължи на по-високите цени.

По данни на КНСБ семество с две деца се е нуждаело от поне 2301 лева месечно (в София - 3003 лв), за да покрива основните си разходи в периода юли-септември на 2017г. Това означава, че всеки от родителите би трябвало да получава поне 1474 лв заплата, докато по официални данни средната заплата е била 1037 лв, т.е. с 30% под този праг. В столицата това разминаване е по-малко (27%) - при нужни поне 1924 лв заплата за всеки от родителите, реално те получават средно 1405 лв.

Три четвърти от всички българи (или 5.4 млн. души) живеят в домакинства, където не могат да си покрият основните разходи за нормален живот, а почти 2.2 милиона (една трета от всички българи) са в домакинства с по-малко от 314 лв на човек, което е официалния праг на бедността, допълват от синдикалното сдружение. Лидерът Пламен Димитров каза, че над 400 000 българия официално работят на минималната заплата от 460 лева.

Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.