Консултират непълнолетните за рисково поведение
Нова наредба, която регламентира консултации, профилактични прегледи и изследвания за непълнолетни, за които не е необходимо съгласието на
родител или попечител, публикува Здравното министерство.
Документът, качен на страницата на МЗ за обществено обсъждане, засяга навършилите 16 години деца и има за цел превенция на поведение, което може да застраши здравето и живота им.
Според наредбата децата ще бъдат консултирани например по въпросите
на поведенчески здравен риск, на психичното здраве и личностното
развитие, на сексуалното и репродуктивно здраве.
Консултации 16-годишните ще получават и по отношение на денталното
здраве, както и за повишаване на културата по отношение на здравната
система и поведението при заболявания.
Във връзка с поведенческия здравен риск на непълнолетните ще бъдат
предоставяни консултации конкретно по отношение на личната хигиена,
тютюнопушенето, алкохола и наркотиците.
Консултациите по въпросите на психичното здраве пък ще са свързани с
емоционално здраве и справяне със стрес, превенция на депресивност,
тревожност и суициден риск, себевъзприемане и самооценка, въпроси,
свързани с човешките взаимоотношения и др.
Консултирането по въпросите на сексуалното и репродуктивно здраве ще
се отнася до нежеланата бременност и възможностите за контрацепция,
сексуално предаваните инфекции и ХИВ/СПИН, личната хигиена и др.
Навършилите 16-годишна възраст ще получават също така информация за
това какви са правата и задълженията на пациента, какви са структурата,
организацията и работния график на лечебното заведение и квалификацията
на медицинските специалисти, както и относно използването на медицинска
информация в интернет пространството.
В същата насока са заложените в документа прегледи и изследвания, става ясно от текстовете.
„С предложения проект се цели да се създадат условия за положително
повлияване на редица констатирани изключително тревожни тенденции по
отношение на здравето на децата и младите хора, свързани с тяхното
поведение“, се посочва в мотивите към проектонаредбата. В тях се изброяват и самите тревожни модели на поведение: „рисково
сексуално поведение, включително начало на полов живот на възраст 16
години, широко разпространение на необезопасени сексуални контакти (36%
от младите хора не са използвали презерватив при първия си полов акт),
употреба на наркотици и алкохол преди и по време на полов акт,
поддържане на паралелни сексуални отношения и др.; висока честота на
ранната бременност (до 19 г.) и броя на абортите във възрастта 15-19
години; значителен е делът на младите хора, инфектирани с ХИВ (около 35% от новорегистрираните ХИВ-серопозитивните лица са на възраст от 15 до
29 години); широко разпространение на употребата на цигари (въпреки че
се наблюдава трайна тенденция към намаляване на тютюнопушенето сред
младите хора и у нас, България остава на четвърто място сред
европейските страни с най-високо разпространение на тютюнопушене в
юношеска възраст)“, се отбелязва в документа, като са изброени и още
редица проблемни тенденции при непълнолетните.
„Голяма част от тези проблеми са свързани с поведения на младите хора и въпроси, свързани с тях, които те невинаги са готови да споделят с
родителите си. Изискването за необходимо съгласие на техен родител или
попечител в някои случаи ограничава възможността те да получат
необходимите здравни услуги под формата на консултиране или
профилактичен преглед и изследвания. Част от родителите не са готови да
приемат промените в живота на своите деца по адекватен начин, а това
поражда страх и вероятността за споделяне и търсене на помощ от
компетентен източник значително намалява“, посочва се в мотивите.
Към Портала за обществени консултации.
Източник: http://www.zdrave.net , 10 май 2018 г.
Сходни публикации
Областните болници да бъдат първичните центрове за лечение на инсулт, искат невролози
На снимката: председателят на фондация „Сърце до сърце за България“ и национален координатор на „Бързи герои 112“ Елица
Предозирането с екрани повишава риска от развиване на зависимости
Живеем във време, доминирано от интернет и технологии. Като всяко друго нещо и това има своите добри и лоши страни. За добрите
Възможността пациентите да са коректив на управленските решения в здравеопазването у нас е блокирана заради неадекватна правна регулация
Близо 90% от пациентските организации у нас не се чувстват пълноценно представени при формирането на политики в здравния