WWF България домакинства глобална среща за опазването на горите

Горите са дом на всеки 8 от 10 сухоземни вида. В същото време те са и едни от най-уязвимите екосистеми в световен мащаб. Двадесет процента от Амазонските джунгли, например, са изчезнали само за последния половин век, сочат данните от доклада на WWF „Жива планета 2018“, публикуван миналата седмица.
 
За щастие, в България са оцелели безценни вековни гори, съхраняващи уникални растителни и животински видове. Голяма част от тях обаче не попадат в защитени територии, което означава, че не се ползват с висока степен на закрила. Затова природозащитната организация WWF работи за отговорното стопанисане на горите, покриващи една трета от територията на нашата страна.
 
От 2002 г. насам WWF насърчава прилагането в България на най-строгия международен стандарт за устойчиво управление на горите FSC (Forest Stewardship Council). Причината е, че той способства за икономически изгодно стопанисване на горите, при спазване на социалните стандарти и интересите на местното население, като същевременно се опазва и околната среда и биоразнообразието.
 
В тази връзка между 30 октомври и 1 ноември 2018 г. в София се проведе глобална среща на международния съвет  за устойчиво стопанисване на горите FSC. Домакин на форума, в който се включиха 35 представители на FSC от 25 държави, беше именно WWF България.
 
„Срещата е огромно признание за постиженията на страната ни за прилагането на световната система за горска сертификация FSC. Днес близо 1 500 000 ха или почти 40 % от горите у нас са сертифицирани. Над 400 дървопреработвателни компании изпълняват изискванията на сертификата. А от август 2017 г. във всички гори в България повсеместно се прилага националният стандарт за горска сертификация по FSC. Това нареди страната ни сред първите в Европа и света“, коментира Нели Дончева, ръководител на отдел „Гори“ във WWF България. 
 
Форумът беше посветен на дискусии върху напредъка в разработването на националните стандарти и тяхното прилагане в отделните държави. Сред водещите теми бяха също и новата процедура за сертифициране на екосистемните услуги, предоставяни от горите, както и възможностите за насърчаване на сертификацията на дребните собственици.
 
„В страните с по-висок жизнен стандарт търсенето на продукти с логото на FSC е по-голямо. Стандартът обаче има огромно значение и за развиващите се държави, тъй като им гарантира билет за европейските пазари,“ споделя Илия Осепашвили, отговорник по одобряването на FSC стандарта.
 
„За разлика от Европа, в моята родина Танзания FSC продуктите са доста по-скъпи от несертифицираните. Въпреки това се забелязва засилен интерес към тях от страна на ритейлърите. Очаква се уравновесяването на цените да увеличи печалбите им от оборота“, казва Айзък Малугу, експерт по сертификационната политика.
 
„Ние в Полша обичаме дърветата. Това се вижда от тежката битка, която водим за да опазим Беловежката гора. Тази нагласа се отразява и върху потребителското поведение у нас. Статистиката сочи, че с времето все повече хора търсят логото на FSC когато купуват мебели за дома си“, заявява Яцек Жиманяк, отговорник за FSC в Полша.
 
Етикетът на FSC върху продуктите гарантира, че те са резултат от екологично и социално ориентирано горско стопанство. Освен че допринасяме за опазването на горите, купувайки сертифицирани стоки ние подпомагаме местните общности и подобряваме условията на труд и безопасност за работещите в горите.
 
„В Германия има редица примери за подобряване състоянието на горите. Един от тях е стопанисваната от държавата гора в провинция Баден-Вюртенберг, в която вече не се използват пестициди. А в провинция Райнланд-Пфалц FSC се застъпи за 3000 горски работници, които властите искаха да съкратят. Това е социалният елемент на сертификата“, коментира Елмар Зайцингер, отговорник за FSC в Германия.
 
„Хората в Литва са отявлени природозащитници, дори до крайност. Ние плащаме огромни суми всяка година за да внасяме дървесина от Беларус. В същото време в нашите гори има много болни дървета, които могат да бъдат отсечени. Тук идва ролята на FSC. Основното му предимство е, че той е ориентиран не само към околната среда, но и към развитието на икономиката“, казва Айдас Пивориунас, отговорник за FSC в Литва.
 
Добиващото все по-голяма популярност в световен мащаб лого отваря нови възможности за компаниите, сред които по-добър имидж, достъп до различни пазари и по-високи изкупни цени. За тази цел на срещата се дискутира и възможността за облекчаване процеса по сертификация на дребните собственици и бизнеси, за които е много трудно да отговорят на изискванията на стандарта.
 
Освен това от август FSC стартира нова процедура за сертифициране на екосистемни услуги от горите. „Обикновено свързваме гората с дървесината, която добиваме от нея. Но тя всъщност е много повече от това. Тя ни осигурява достъп до чист въздух, предпазва ни от наводнения и е дом на разнообразни животински и растителни видове. Да не забравяме и че за мнозина гората е любимо място за рекреация. А много хора, например в тропиците, зависят от нея дори за прехраната си,“ обяснява Петра Вестерлаан, експерт по екосистемните услуги.
 
В рамките на форума беше проведено и теренно посещение в най-стария природен парк на Балканите – „Витоша“. На територията му попадат три горски стопанства, отговорни за управлението на държавните гори: ДГС „София“, ДГС „Витошко-Студена“ и ДГС „Самоков“. Визитата беше чудесна възможност за обмяна на опит между участниците в срещата и представителите на ЮЗДП, ДГС „София“ и ПП „Витоша“. На терен бяха обсъдени практическите аспекти, свързани с определянето, картирането, опазването и мониторинга на стари гори и ценни горски екосистеми.  Засегнати бяха и други важни теми като опазването на почвите, водите и биологичното разнообразие при осъществяване на горскостопанските операции.
 
„Горските и ловните стопанства от ЮЗДП преминаха двугодишен период по подготовка за сертификация по FSC, а самото им сертифициране се очаква да приключи до средата на 2019 г.“, коментира директорът на ЮЗДП инж. Дамян Дамянов.
 
Системата за горска сертификация FSC е първата световна независима етикетираща система за горски продукти. Тръгнала като идея в началото на 90-те в отговор на обществената загриженост от размерите на обезлесяването, днес тя се прилага в 86 държави на 5 континента.

Снимка: WWF – Част от участниците в световната среща на FSC в природен парк Витоша.